Барса вече играе като Стоук Сити

Ден след ден Барселона открива, че животът без Лионел Меси е твърде нерадостен. В четвъртък вечерта каталунският гранд издрапа до нулево равенство в гостуването на Кадис, след като игра с 10 души от 65-ата минута нататък и беше принуден да трепери дори за точката.

Този резултат дойде няколко дни след също толкова страдалческото 1:1 с Гранада на "Камп Ноу", когато равният беше извоюван с гол в 90-ата минута на бранителя Роналд Араухо.

Барса вече изостава на 7 т. зад лидера в класирането Реал Мадрид, макар и с мач по-малко, и има само две победи от първите си пет мача за първенството. Вкараните голове пък са общо 8 - колкото вече отбеляза Карим Бензема за Реал през този сезон.

По-притеснителното от самите резултати е безидейната и разпиляна игра на отбора, която кара привържениците да обсъждат дали това не е най-слабият тим на каталунците за последните десетина и повече години.

Подигравките на опонентите пък не спират и преди двубоя с Кадис феновете на домакините скандираха пред стадиона "Къде е Лео Меси?" Разбира се, това е въпрос с всеизвестен отговор. Суперзвездата напусна принудително, за да се премести в ПСЖ и да се отърси от напрежението, след като години наред носеше Барселона на гърба си. Затова в четвъртък атаката на Барса се водеше не от друг, а от бившия стрелец на Нюкасъл, Борусия Мьонхенгладбах и Севиля Люк де Йонг.

Нидерландецът е пълна противоположност на всичко, което се очаква от един нападател на Барселона, но играе, защото през лятото си замина и Антоан Гризман, а покосените от травми атакуващи играчи са Серхио Агуеро, Усман Дембеле, Ансу Фати и Мартин Брайтуайт. Не беше учудващо, че бавноподвижният Де Йонг скъса нервите на феновете срещу Кадис до смяната си, когато Филипе Коутиньо влезе на негово място.

Не че бразилецът направи нещо много повече при поредния шанс, който получи да спаси кариерата си на "Камп Ноу". Отдавна е ясно, че трансферът му за 120+40 млн. евро ще си остане един от най-трагикомичните във футболната история - но липсата на алтернативи принуждава Куман да продължава да се опитва да извлече някаква полза от него.

Неволите в двубоя с Кадис са просто поредният симптом за тежката криза, в която се намира Барса. В клуба липсва синхрон и разбирателство на всички нива, а вината за проблемите се хвърля къде ли не - върху новия президент Жоан Лапорта, върху бившия Хосеп Мария Бартомеу, върху треньора и играчите.

Напрежението между Лапорта и Куман е видимо, а нидерландецът най-вероятно съвсем скоро ще падне жертва на унилото съществуване на Барса без Меси. Докато медиите всеки ден вадят някой нов кандидат за наследник на Куман, тази седмица той се прочу с ексцентрична пресконференция, в която прочете изявление с призив за подкрепа и отказа да отговаря на каквито и да е въпроси. Оказа се, че треньорът е уведомил клуба за този свой ход едва няколко минути по-рано.

Сега призивите за уволнението му ще станат още по-силни, за разлика от аргументите в негова защита. Явно дори липсата на кой знае какви алтернативи и заложената в договора му неустойка няма да го спасят, защото Куман изглежда абсолютно неспособен да се справи със случващото се в отбора. Но няма да е справедливо, ако само той обере негативите за затъването, което наблюдаваме с всеки следващ мач на Барселона.

Смайващите 54 центрирания, които Барса направи, за да стигне до равния с Гранада предизвикаха страшно много коментари и шегички, че грандът е започнал да играе като Стоук Сити. 

Куман защити тактиката си и попита как въобще някой може да очаква със сегашните изпълнители отборът да практикува тити-таката на Пеп Гуардиола отпреди 8 години. И срещу Кадис се виждаше много добре защо се оплаква наставникът - той просто няма достатъчно класни футболисти.

Принуден е да използва 17-годишни младоци на ключови позиции, докато феновете очакват шоу и стандартите по инерция са поставени изключително високо. И докато на младите ще им трябват години, за да разгърнат потенциала си, по-опитните като Серхио Бускетс и Жерард Пике вече са преминали най-добрите си години. Като прибавим разочарованията като Коутиньо и хронично контузените като Дембеле, виждаме, че Куман има твърде малко играчи, на които може да разчита.

Това, естествено, е следствие от дългите години на сгрешена трансферна политика, престъпно прахосничество и безобразно управление, потопило каталунците в дълг от над милиард евро. В клуб като Барса обаче кризите обикновено взимат много жертви и следващата по всяка вероятност ще е именно Куман.

Смяната на треньорския пост е неизбежна, защото бившият бранител просто вече не прави нищо полезно, освен да се конфронтира с всички за всичко. Включително със съдиите, заради което беше изгонен от скамейката срещу Кадис и ще бъде наказан за следващия мач срещу Леванте.

Ще трябва да му бъде намерен заместник, но повечето имена, спрягани в пресата - Шави, Йоги Льов, Пирло, Конте, Филип Коку, та даже Тиери Анри и още мнозина - не са способни да направят някакво чудо с наличния състав.

С фигура като Меси, Барса дълги години живя в една приказка, която рано или късно щеше да свърши. Сега клубът ще трябва да изтърпи болезненото завръщане към реалността с далеч по-обикновени футболисти и обикновени проблеми покрай тях.

Летвата ще трябва да бъде поставена по-ниско (както Куман призова на странната пресконференция), а вместо магически футбол всяка седмица, феновете ще свикват да гледат ожесточена борба и да се радват на изстрадани победи срещу непретенциозни съперници.

Но на всеки голям клуб се случва да мине през такъв период. А когато става въпрос за Барса, завръщането на върха не подлежи на съмнение. И въпросът не е дали това ще се случи, а колко време ще отнеме.

Материал на webcafe.bg