Ревът на алчността

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме материал на Чавдар Трендафилов, който има своя гледна точка за раздялата на Лионел Меси с Барселона.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Никога не ми е било приятно да гледам как човек плаче, без значение за кого става дума. Привърженик съм на Барселона и очите ми се насълзиха дори в момента, в който Серхио Рамос се разплака на сбогуването си с Реал Мадрид. Не съм предполагал, че след по-малко от две месеца ще се случи същото на Лионел Меси с Барселона. 

И при двамата видяхме една безгранична и искрена любов към клуба. И двамата напуснаха под натиска на обстоятелствата, без да го искат. И двамата успяха да отрежат клона, на който стоят. Рамос първо отказваше преподписване за един сезон, защото искаше да бъде за два сезона. След това се съгласи, но Флорентино Перес се подигра с него и заяви, че офертата е изтекла. 

Случаят с Меси беше по-особен. Датата 8 август 2021 година е най-срамната в историята на Барселона. Дори онова 2:8 от Байерн Мюнхен миналата година не беше такъв резил. Защото Лео се сбогува с клуба заради серия от слаби финансови решения. Замаскираният банкрут на Барса "върза ръцете" на клуба и новите правила с тавана на заплатите в Ла Лига само ускориха неизбежното - аржентинецът си тръгва заради празна каса.

Един от главните виновници за напускането на Меси обаче е самият Лео. Защото колкото и да беше важен за клуба на терена и във всички маркетингови сегменти на финансовата машина, той товареше Барса с огромната си заплата. В неделя той увери, че не е искал много пари и дори сам е предложил орязване на заплатата си с 50%. Всъщност южноамериканецът можеше и да остане на стадион "Ноу Камп" и да играе като футболистите на Левски без заплата, докато се намери решение. Едва ли я кара на хляб, сол и вода. Но той не пожела.

Затова и сълзите на Рамос ми дойдоха по-искрени от тези на Меси. Повтарям - привърженик съм на Барса. Лео съм го превъзнасял и винаги ще му бъда благодарен за двата олимпийски басейна с трофеи, които донесе на клуба. Рамос съм го псувал, понякога и "каруцарската". Но сълзите на Рамос бяха по-искрени. Защото той искаше да подпише с Реал, дори за една година. Меси не пожела да подпише с Барса. А начин имаше - просто неговата заплата трябваше да се вмести в общата рамка за клуба. 

Алчността на Меси не само докара Барселона до положение да влиза в ролята на боксова круша в големите мачове през последната петилетка, но и да флиртува с фалита заради огромните си дългове. Той обаче се избута сам извън стадион "Ноу Камп" и навярно много добре осъзнава това.

Последното преподписване на Лео с Барса дойде през 2017 година, когато заплатата му отново беше вдигната рязко, а той беше оценен на 700 милиона евро според параметрите на договора. Но при предходното преподписване с каталунците се беше случило нещо много интересно - беше му вдигната заплатата, но не и срока на контракта. Аз виждах нещо подобно за първи път. Това беше върхът на алчността, защото от кумова срама можеше да се съгласи да остане едни допълнителни 12 месеца в клуба на сърцето си.

Всъщност Меси порасна в Барса не само като футболист, но и като човек. Дори на ръст. Малцина са вярвали във футболните му качества, когато е бил на 12-13 години, но именно каталунският гигант инвестира в него - време и пари. Лекува го с хормон на растежа, обучава го, тренира го, храни го. Обикновено човек започва да забравя, когато се види сред много пари, това е житейски закон. И нещо подобно се случи с легенда №1 в историята на Барса.

672 гола в 778 мача за първия отбор на Барса, 35 клубни трофея, от които 10 пъти шампион на Испания и 4 пъти шампион на Европа. Лео успя да качи Барселона на невиждано стъпало и внедри своето постоянство в самия клуб. В спортно-технически, маркетингов и психологически (за съотборници и противници) план той беше безценен и аз винаги ще съм му благодарен за това. Но дори и Меси доказа, че мотото на Барса "Повече от клуб" е загубило своята актуалност за сметка на финикийските знаци.

Чавдар Трендафилов, специално за Gol.bg