Пянич: Отказвах на Барса и Байерн, защото правя малки крачки

Прякорът му е Пианиста. А изпълненията му с топка в крака могат да вдигнат на крака и най-взискателната публика. Третият път се оказа късметлийски за Миралем Пянич, който вече е играч на Барселона след два неуспешни опита на лос кулес да го привлекат.

Какви чувства изпитвате от първите си дни в Барса?
- Много ми харесва. За съжаление не успях да се присъединя по-рано заради COVID-19, но всичко е супер. Физически работя усилено, за да съм готов възможно най-скоро. Опитвам се да се адаптирам към отбора и съблекалнята, да науча езика и да общувам със съотборниците си. Очаквам с нетърпение старта на кампанията, дано да е добра година.

Пристигате в клуба, докато той е в преходен период. Не се ли страхувахте, че времето за подпис с Барса е лошо?
- Никога няма лош момент да дойдеш в Барселона. Това е екип, създаден да спечели всичко. Може би миналият сезон не беше добър. Но при всички се случва, не е лесно да се печелят трофеи.

Как гледате на новите си съотборници?
- Мотивират ме още повече. От това, което ми казват, тренировъчните сесии са се променили много. Този отбор иска да си отмъсти за случилото се в Лисабон (б.р. - 2:8 от Байерн). Тимът иска да покаже, че тази катастрофа може да бъде поправена. Нашата цел е да вървим стъпка по стъпка, започвайки с Ла Лига. В Шампионската лига ще има пет или шест кандидати за трофея. Важно е през март, когато са елиминиациите в турнира и ключовите мачове в първенството, да сме максимално готови.

Казвате, че в съблекалнята вече се говори за отмъщение...
- Тези играчи са си спечелили уважението на футболния свят и не мисля, че трябва да доказват нищо на никого. Но във футбола има инциденти, мачът с Байерн беше точно това. Говорих с много от момчетата и те не са загубили и грам от самочувствието си. Миналата кампания не беше лесна за никого, но съм сигурен, че този сезон ще бъде по-добър. Наясно съм, че Барса претърпява промени, може би новодошлите ще се нуждаят от известно време, за да се адаптират, но ние ще успеем.

Напускането на Луис Суарес е най-голямата промяна, нали?
- Трудно е, защото той е един от най-добрите нападатели в света. Няма да е лесно да бъде заменен. Който дойде или който играе на неговата позиция, трябва да даде всичко от себе си, за да не се забелязва отсъствието на Луис. Ще бъде голяма загуба и за съблекалнята.

А какво ще кажете за Куман?
- Имам добро усещане. Работим много, опитваме се да се адаптираме към неговите идеи и да ги прилагаме на място. Тренировките са тежки. Важно е да започнем с победа в първенството (б.р. - домакинство на Виляреал в неделя), което ще ни даде увереност.

Вие сте били само дете, когато Куман стана герой на Барселона през 1992-а...
- Да, знам обаче всичко. Той беше страхотен играч, а сега и треньор. Важното е, че е много мотивиран, уверен е в себе си и ние вярваме в идеите му. Видяхме, че с Нидерландия се справи блестящо през последните години.

Какво научихте във френския футбол?
- Техника и физика, но и да се представям на най-високо ниво. Дойдох в Лион на 18 и споделях съблекалня с играчи като Бензема, Жуниньо и Сидни Гуву. Това беше огромна крива на обучение.

А в италианския футбол?
- Най-вече тактическо знание. Имах страхотни треньор - Луис Енрике, Руди Гарсия, Алегри, Спалети и др. Също така се научих да бъда физически по-подготвен. Представям си, че в Барселона ще е малко по-различно. Тук ще има по-малко тактика и повече техническо качество. Но се надявам да продължа да се уча. Изиграл съм повече от 600 мача, мисля, че имам известен опит. А и ще играя с футболисти от най-висока класа.

Колко езика говорите?
- Шест - френски, немски, босненски, люксембургски, италиански и английски. Сега е време да науча и испански.

През 2009 г. станахте нещо като герой за Барселона, след като вкарахте гол, който елиминира Реал от Шампионската лига (б.р. - с екипа на Лион). Година преди това бяхте близо до подпис с лос кулес. Какво стана?
- Не бях готов - едва на 17, твърде млад и тъкмо започвах професионалната си кариера. Не се чувствах подготвен да предприема тази стъпка и да се присъединя към отбор от величината на Барса. Предпочетох да отида в Лион. Познавах френския футбол, защото от няколко години бях в Метц. По това време вярвах, че най-доброто за мен е да остана в страната. Когато се обръщам назад и мисля за кариерата си, осъзнавам, че в който и отбор да съм бил, винаги съм вървял стъпка по стъпка.

По това време Барса ви искаше за първия отбор или за втория?
- За Б-отбора. Но мисля, че взех правилното решение. Просто следвах инстинктите си, те са ме водили през цялата кариера. Спомням си, че по това време Байерн също ме искаше. Дори бях в къщата на Ули Хьонес. Но никога не съм искал да летя твърде високо или прекалено бързо.

Преди няколко години Барселона отново се опита да ви вземе, така ли е?
- Да, говорихме два или три пъти. Но не можеше да стане, защото клубовете не се споразумяха помежду си. Нито с Рома, нито с Юве. Сега нещата се получиха и съм горд, че съм част от блаугранас. Винаги съм се смятал за фен на Барса.

Роден сте в Тузла, Босна и Херцеговина, но почти не сте живели там. Какво си спомняте от вашата страна?
- Напуснах, когато бях на една, не познавам много родния си град. За първи път се върнах в Тузла през 1996-а, когато бях на шест. Най-много ме впечатлиха американските танкове. Те бяха там, за да осигурят стабилността на района, въпреки че войната беше приключила. Това са първите ми спомени от родната страна. Но аз съм се чувствал босненец през целия си живот.

Ето защо избрахте да играете за Босна...
- Можех да представлявам Люксембург или Франция, но първият ми избор винаги е бил Босна. Горд съм да представлявам своята страна, искам и хората там да се гордеят с мен. Това е начин да им кажа, че всичко е възможно. Родителите ми напуснаха държавата с два куфара. Те нямаха нищо, но виждате как животът ви може да се преобърне.

Дали са ви да напуснете Босна, защото сте се разплакали в ръцете на майка ви, истина ли е?
- Да, това е невероятна история. Баща ми вече беше отишъл в Люксембург, а майка ми трябваше да завери някои документи, за да можем да напуснем и ние страната. Длъжностното лице обаче отказа. Майка ми се разплака и аз също в ръцете й. Тогава той каза: "Добре, добре, ще ти подпиша документите, но заради детето, за да спре да плаче".

Интервю на "Спорт"
Превод на "Тема спорт"