Обезглавяването на Канибала

Всеки голям клуб минава през "транзитен" период, в който нещата не се получават и дъното се оказва по-дълбоко от очакваното. Пораженията обикновено са на всяко ниво - ръководно, спортно-техническо, чисто емоционално. 

Когато обаче към провала на отбора и безсилието на шефовете добавим невиждан срам, оставил завинаги едно дълбоко вклинено в емблемата срамно петно, тогава спокойно можем да говорим за разруха. А при разрухата със сухото гори и мокрото. Както се получи в Барселона.

И в началото на века каталунците минаха през една 4-годишна "тъмна ера", но тогава тя поне можеше да бъде оправдана с една многослойна некадърност и с липсата на мегазвезда (през сезон 2001/02 лидерът Ривалдо вече бе свалил нивото заради травми). А и клубът изобщо не беше тази машина за милиони, в каквато се превърна в наши дни. Затова и днес болката на всяко "куле" е много по-голяма. Най-голяма. И не стихва.

Новините за желанието на новия треньор Роналд Куман да изрита голмайстор №3 в клубната история Луис Суарес ме хванаха по време на отпуска и честно казано не ми изглеждаха достоверни. Като всяко лято преди началото на сезона трансферните спекулации действат освежаващо на гладните за новини фенове, самите играчи (покачва цената им и им осигурява по-добри договори) и медиите. 

Затова и ми изглеждаше много пресилено недоказаният треньор Куман да прояви такава необоснована дързост. Суарес, доказаният снайперист, семейният приятел на най-силната фигура в клуба Меси... Да пристигнеш на "Ноу Камп" с цел почистване на руините и изграждане на изцяло нов отбор, със сигурност няма как да започне с махането на уругваеца. Защото гнилите ябълки са други. 

Чисто статистически Суарес изигра най-слабия си сезон в Барса, но не трябва да забравяме сериозната контузия, която получи през зимата и заради която пропусна важни мачове. Той е футболист тип "бясно неуморно куче" и неговият спортен хъс би трябвало да напомня на Куман за бившия му съотборник Христо Стоичков. Също като Камата, Луис често има нужда от "половин" положение, за да вкара гол. Класен и надъхан. Голям срещу големите.

Заради статута си в клуба и приятелството с Меси, Суарес отдавна си е извоювал мястото в титулярния състав и поради някаква неясна за нас причина това очевидно смущава новия треньор, който все още е далеч от най-успешните си колеги като крайни резултати. Още по-смущаващо е защо Куман не започна чистката с други тартори, които вече са приключили за футбол на най-високо ниво - капитаните Серхио Бускетс и Жерард Пике например. Видяхме безсилието им и срещу Байерн, когато баварците жигосаха 120-годишната Барселона с унищожителното 8:2, за което ще се говори и след 120 години.

Причините за пасивността на Куман спрямо двамата испанци трябва да се търси доста под повърхността, което говори за използване на двоен аршин и всъщност липсата на чак толкова "твърда ръка", с която уж започна управлението си нидерландецът. Бускетс и Пике спряха да дърпат конците на терена , но със сигурност го правят зад сцената. Нали се сещате кой осигури на клуба мултимилионния договор с японската компания Rakuten?.. Мъжът на певицата Шакира безспорно има бизнес нюх, но през последните години фокусът му е почти изцяло изместен извън стадиона. Той би бил много по-полезен на Барса като президент или спортен директор. Буси пък навярно ще е по-полезен като треньор на някоя от детските формации, където да вдъхнови младите таланти със сладки спомени за златните години на "тики-така".

В официални мачове Серхио и Жерард все по-често стават за смях, освен ако не играят за първенство срещу Ейбар, Леганес, Алавес, Валядолид, Майорка, Селта. Но на "Ноу Камп", защото извън него (5 загуби и 5 равенства в 19 шампионатни гостувания) вече им е трудно. А в големите мачове на Шампионската лига вече не издържат на темпото и приличат на ученици, които получават урок от банда батковци. Питайте Рома и Ливърпул. За мюнхенския експрес няма смисъл да коментираме. След него остават само кървави следи по релсите и изпарената надежда на дръзналите да го спрат.

Отличителна черта на повечето легенди е, че те са големи не само в професията си, но и като хора. Получава се едно взаимно дърпане нагоре - трябва да си над нещата като човек и емпатията да има превес над егоцентризма (да не се бърка със спортния хъс), за да успяваш с лекота. В същото време професионалните успехи са голяма стимул да работиш върху себе си и да станеш още по-добър човек, защото се превръщаш в пример за хиляди деца.

Роналд Куман безспорно е една от най-големите легенди на Барселона. Стабилен защитник с афинитет към вкарването на голове, неговите показатели и спечелени трофеи на игрището са феноменални. Като треньор обаче той си остава все още една спорна фигура.

57-годишен специалист, работил с нападатели като Ромелу Лукаку, Аруна Коне, Енер Валенсия, Доминик Калвър-Левин, Джей Родригес, Шейн Лонг, Грациано Пеле, Хуанми, Чарли Остин, Сам Галахър, Самуел Арментерос, Рубен Шакен и Елвис Ману, изведнъж се отказва доброволно от услугите на доказан реализатор от най-висока категория. Няма да е пресилено ако кажем, че Куман никога досега не е разполагал с такъв централен нападател като Суарес и решението му да го изрита от Барселона през задния вход води до дъжд от въпросителни.

Подобен тип решения имат два възможни ефекта - на катапулта или на гилотината. Раздялата с един тартор може да освободи психически колегите му в неговата зона и да доведе до вдигане на нивото и резултатите им. Понякога обаче оставената дупка не може да бъде запълнена, а евентуален провал на отбора автоматично насочва към дръвника главния виновник - треньора. 

Пеп Гуардиола успя с навярно най-смелия ход в новата история на Барса, разделяйки се с Роналдиньо през 2008 година. Тогава обаче "Ноу Камп" беше като басейн, преливащ с талант и отборът изглеждаше като расово жребче, нуждаещо се от точния жокей, който да го отглежда и направлява правилно. 

Нещата с Гуардиола се получиха, но личното ми мнение, че таймингът с освобождаването на Суарес не е правилен и Куман е на път да си вкара толкова зрелищен автогол, какъвто не е присъствал и в най-големите му кошмари като активен футболист. Спасението за него може да се казва Ансу Фати, но правилната работа на машината е все още почти изцяло зависима от аржентинския "мотор" Меси. А Лео със сигурност не е доволен от начина, по който близкият му приятел е избутван от сцената, докато на нея все още се вихрят актьори, които отдавна са под нивото на дубльори.

Друми Георгиев, Gol.bg