Положението в Барса е: Орел, рак и щука...

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на нашия верен читател Димо Тончев, който прави обстоен анализ на случващото се в Барса през последните години.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Всички сте чели баснята за орела, рака и щуката, които тръгнали да теглят една кола, но така и не успявали да я помръднат, защото всеки теглел в различни посоки. Такава е ситуацията и в един от световните футболни грандове от няколко години насам. От една страна имаме неадекватен президент, от друга разглезени и пренаситени от всичко звезди, и накрая от трета, която е и най-голямата променлива - треньор, който да обере негативите от всичко това. За никого не е тайна, че говорим за "испанския" Барселона, чието мото е "Повече от клуб". 

Няма да навлизам в подробности за последните им катастрофални резултати в Европа, след спечелването на последната Шампионска лига през 2015, защото са до болка ясни на всички. По-интересното е да погледнем как (не) реагираха през последните години в каталунския клуб и какво доведе до този исторически погром преди две седмици. 

Всичко започна сякаш през пролетта на 2016. До тогава всичко вървеше по вода, ударното трио тероризираше всички защити и бележеше гол след гол. Дойде обаче неочакваното отпадане от Атлетико Мадрид в ШЛ, Реал беше 11 точки назад в Ла Лига, но успя да навакса разликата до една. И все пак титлата на Испания замина за Каталуня. През сезон 2017 шампион стана Мадрид, а Кралската купа остана утешителна награда за Барселона, в ШЛ Меси и компания загубиха с 3-0 от бъдещия финалист Ювентус. 

Тогавашният треньор Луис Енрике бе освободен и на негово място дойде Ернесто Валверде, който преди това не беше водил отбор от такъв ранг. Лятото на същата година станахме свидетели на най-големия трансфер в историята - преминаването на Неймар в ПСЖ и платената му неустойка в размер на 222 млн евро.

Това вместо да даде широк размах на каталунския клуб да изхарчи парите за 2-3 нови попълнения и да обнови състава си, хвърли управниците на Барса в омагьосан кръг, от който не могат да излязат и до ден днешен. Дадоха се 40 млн за Паулиньо (на 29 години тогава), 150 млн (с бонусите) за направилия силен сезон в Борусия Дортмунд Усман Дембеле, още толкова за Фелипе Коутиньо от Ливърпул - пари, хвърлени на вятъра за играчи, които не донесоха никаква промяна.

Ядрото продължаваше да е едно и също, за всички беше ясно кой коли и беси по отношение на стартовия състав, а треньорът допълнително допълваше целия този хаос със страхлива тактика и се огъваше пред тарторите. Въпреки известните колебания, Барселона спечели титлата на Испания през сезон 17/18, но в Европа отново се сгромоляса, отпадайки от Рома, при аванс от първия мач с 4-1 и губейки реванша с 3-0.

Тогава за пръв път се заговори за уволнението на Валверде, но бордът му гласува доверие и той остана. По състава отново нямаше кардинални промени, а големите звезди не ставаха по-млади. Въпреки всичко това през следващата година (сезон 18/19) нещата вървяха добре, титлата бе гарантирана рано рано, а големият съперник в Испания все още не можеше да се съвземе след напускането на голямата си звезда - Кристиано Роналдо, и още на есен хвърли бялата кърпа след катастрофална загуба с 5-1 на Камп Ноу. 

Нещата отиваха към требъл, но дойде леденият душ от Ливърпул (отново двоен сблъсък в ШЛ, загубен след победа с 3-0 в първата среща и погром в реванша с 4-0), след това Валенсия взе и Кралската купа. Каталанците бяха в нокдаун, но отново не се взеха мерки през лятото. Валверде остана, а доверието от стомилионните покупки Дембеле и Коутиньо бе снето от феновете и ръководство. Вторият бе пратен под наем в Байерн.

Закупи се напълно излишен играч в лицето на Антоан Гризман (отново за колосална сума в размер на 120 млн евро), който също върви към тридесетте си години и едва ли ще има по-добри дни от тези в Атлетико. Освен всичко друго той играе най-добре на поста, който в момента е зает от Меси - а именно позицията зад нападателя - и бе забит на крилото, където няма как да блесне.

Закупиха се периферни играчи като Жуниор Фирпо, даде се солидна сума за Френки де Йонг, за да бъде използван на позиция, която му е чужда, просто защото на неговата такава има играч (Серхио Бускетц), който от години не показва убедителни игри, но е абониран за титулярното място. От своя страна тарторите Меси и Суарез искаха от президента да върне приятеля им Неймар от ПСЖ. За всички обаче е ясно, че подобен трансфер няма как да стане лесно и Катарското кралско семейство няма да се откаже просто така от "златната си кокошка".

Барселона правеше някои страхотни представяния на Камп Ноу, но извън своята крепост изпитваше колебания, които в крайна сметка доведоха до разжалването им като шампион и настоящата титла отлетя в Мадрид. През зимата Валверде бе уволнен, след като загуби полуфинала от Атлетико М за Суперкупата, въпреки че в Примера отборът му водеше пред Реал.

Назначи се Кике Сетиен, по чийто думи предишния ден е бил на паша с кравите си - действие, което отново показваше липса на адекватни решения от ръководството на отбора. От своя страна титулярите бяха едни и същи в почти всеки важен мач - всички знаем кои са те. Барселона достигна до най-високата средна възраст като отбор в историята си. Как се очаква играчи на по 30+ години да устоят на темпото на съвременния футбол? Имайки в предвид колко пресират Лионел Меси и Луис Суарез и помагат в защита, това още повече предвещаваше крушението срещу Байерн. 

Едва ли някой е очаквал да бъдат допуснати 8 гола и да се поставят куп негативни рекорди, но всички очакваха бурята, която дойде след това. Треньорът обра пешкира, насрочиха се нови избори... през март догодина, което не променя абсолютно нищо, понеже новото ръководство ще встъпи в длъжност когато свърши следващия сезон.

Назначи се треньор в лицето на Роналд Куман, който зимата отказа да бъде назначен. Появи се интервю с бъдещ кандидат президент (Виктор Фонт), който заяви, че бъде ли избран, то холандецът моментално ще бъде освободен, за да може начело на отбора да застане блянът на всички каталанци - Шави Ернандес. Станахме свидетели и на странен трансфер - в посока Ювентус замина 23-годишният Артур Мело, а от там пристига 30-годишният Миралем Пянич, с което така нужното подмладяване на отбора не само, че не се осъществява, ами дори се добавя играч, седем години по-възрастен от настоящ такъв.

Новият треньор се отказа веднага от някои играчи (Суарез, Видал, Умтити, Ракитич) и заяви, че други такива (Де Йонг и Гризман) не играели на натуралните си позиции - още едно доказателство за неадекватност по отношение на мениджмънт и тактика от ръководство и предишен треньор.

Капитанът на настоящия отбор поиска да напусне потъващия кораб, след като му беше съобщено, че се свършва с привилегиите за някои играчи. Сега излиза информация, че Меси нямал доверие в президента Бартомеу, който през последните години редовно подновяваше договора му и изпълняваше всичките му прищевки.

Аржентинецът е най-скъпоплатеният футболист на планетата, капитан на един от най-великите отбори и се очакваше след това 2-8 да излезе и да каже няколко думи, да се извини на феновете, но нищо подобно не се случи. Вместо това той иска да се разкара час по-скоро от хаоса, в който се намира целият клуб (две седмици преди началото на сезона в Испания) и то като свободен агент, без дори от напускането му отборът да получи някое друго евро, което да инвестира в подсилването си и евентуален негов заместник.

Само не става ясно как така от една страна искаш печеливш проект, от друга искаш да играят близките ти приятели, които също като теб вече са на сериозна футболна възраст и в същото време си против ръководството, което винаги се съобразява с исканията ти. Не става ясно и защо голям клуб като Барселона се е хванала като удавник за сламка за Меси, сякаш с него светът свършва. Ясно е, че ще бъде трудно, но струва ли си да потъпкваш всичките ценности, с които твърдиш, че се олицетворяваш, само и само, за да задържиш някой, за когото по-важен е собственият му комфорт и този на приближените му?!?

Димо Тончев, специално за Gol.bg