Христо Стоичков е най-популярният български футболист по света. Днес Камата отбелязва изключително важен момент от своя живот, който постави началото на неговото покоряване на сърцата на футболните фенове в света. Стоичков направи дълъг разказ от първо лице за този важен ден пред сайта на Барселона.
Точно пред 30 години, на 3 май 1990 г., подписах договора, който ме направи футболист на Барселона и най-щастливия човек на планетата. Нека започнем от самото начало...
Трансферът ми в Барселона реално започна малко повече от година по-рано. През април 1989 г. с тогавашния ми клуб ЦСКА играхме срещу Барса на полуфиналите на КНК. Имах щастието да вкарам три гола в тези мачове – два на „Камп Ноу“ и един в България, въпреки че съперникът се класира за финала в Берн. Със сигурност обаче тези попадения имаха огромно значение за последвалата ми кариера на футболист.
Един от най-умните в ситуацията се оказа Хосеп Мария Мингея, агентът и посредник за Барселона, който движеше трансфера ми в Барса заедно с покойния Пако Вентура, който тогава беше вицепрезидент на клуба. След мачовете на ЦСКА с Барселона и след като са проследили моето развитие, те са ме препоръчали на Йохан Кройф, който е дал зелена светлина за трансфера ми.
Имаше месеци на несигурност. В края на 1989 г. подписах предварителен договор с Барса..., но не казах на никого, дори на съпругата ми и на родителите ми! Не исках нещо да се обърка и за това пазих тайна до официалното парафиране на през май 1990 г. Можете ли да си представите?
Имаше ли други желаещи да ме вземат? Няма да лъжа: имаше няколко. През сезон 1989/90 спечелих „Златната обувка“, заедно с Уго Санчес, и вече имаше отбори, които чукаха на вратата ми. Други ме искаха и по-рано. Кои бяха те? Ще спомена само един: Панатинайкос, който беше един от най-големите отбори в Европа в края на 80-те години.
Предложиха ми много пари, но бях много млад, на 20 и няколко, и мислех, че ако остана в България за още един сезон, ще ми помогне да стана по-добър. Трябва да знаете, че ЦСКА беше отбор на военните и дисциплината беше много важна. Освен това в отбора имаше много силни футболисти: Трифон Иванов, Любослав Пенев, Емил Костадинов...
Когато най-накрая пристигнах в Барселона, бързо свикнах с клуба. Получих много съвети от Мингея и неговите хора. Почти всеки ден бях с тях в тенис клуба „Помпея“, който е близо до хълма Монтжуик.