Шави: Барса е трошачка за хората

Легендата на Барселона Шави даде интервю за La Vanguardia, в което изрази своята готовност да води любимия си отбор. Той обаче държи да започне от нулата.

Шави, какво е culerismo?
- Много силно усещане за принадлежност към семейство. Това се наследява от баба и дядо към внуците. Така го изживях. Произхождам от много футболно семейство и от двете страни. Баща ми играеше и бе треньор, после отвори школа. Майка ми пък е един от пионерите на терена, когато при жените това още се гледаше с лошо око. Спомням си, че татко признаваше, когато Реал играе добре, но пък дядо ми по майчина линия бе този, който ни инжектира барселонския фанатизъм. Той повлия много... Откакто се помня, тичам след топката. Това се случва и сега със сина ми Дан. Явно е генетично. Влязох в Барса, когато бях на 11.

Имахте ли време да играете нещо друго?
- Да, с моите братя. Но също така пораснах по-бързо. Вкъщи ни научиха да бъдем много отговорни. Ако правиш нещо, трябва да го правиш добре. Дисциплина, хранене, почивка... Още от дете станах почти професионалист.

Вашият баща бе и първият ви треньор?
- Да, той е моят идол. Образован и смирен човек, много полезен за другите, както и майка ми. Хората говореха за г-н Ернандес с голямо уважение. Той бе добър лидер.

Вашето най-голямо вдъхновение?
- Освен Кройф, който промени историята на футбола, трябва да спомена Жоан Вила - моят футболен баща. Знаеше повече за кройфизма, отколкото самия Кройф. Научи ни на нов начин да разбираме играта. Трябваше просто да гледаме: "Виж как вдига глава и как знае, че трябва да играе с едно докосване, когато е пресиран. Когато пък не е под натиск, да привлича защитници около себе си". Отборът на мечтите на Кройф бе нашият идеал, в който всички гледахме. Гуардиола също имаше голямо влизане. Винаги ми помагаше. В съблекалнята се събличах на неговото място. В крайна сметка играх и на неговата позиция... Във футбола надхвърлих мечтите си, но и с малко съм щастлив. Това е против идеята, че звездите обичат лукса. Харесва ми модата, да се обличам добре, но нямам силна мания и не обичам показност. Не нося часовник, искам да се чувствам свободен. Винаги бих тръгнал с бански, тениска и джапанки... Харесва ми също да ходим да пазаруваме с жена ми Нурия. Мога да го правя цял ден. Най-напред гледам обувки, обичам ги. После си се представям с онези дънки. В това отношение съм половин жена.

С какви други женски черти разполагате?
- Доста съм съпричастен, слагам се на мястото на другите. По това приличам на майка ми. Просто тя иска всички да са щастливи и е много състрадателна. Предаде ми умението да се опитвам да помагам и да мисля за другия. Не съм религиозен, просто вярвам в семейството, приятелите, добротата, ежедневната работа. Ако само се молиш, нещата не се получават.

Ами Барса? Това религия ли е?
- Да, може да бъде, въпреки че по-скоро е страст. Не бих могъл да живея без футбол, фанатик съм.

Какво значи да бъдете конкурентен? Искате да сте №1 или просто да извадите най-доброто от себе си?
- Да правя всичко, за да печеля. Оставям си кожата, успехът ми дава адреналин, а сега, когато вече съм треньор, е трудно, защото не мога да спя, когато не печелим. Чудя се как можеше да загубим този мач. И не разбирам защо... Но аз изпълних мечтите си.

Кое е по-лошо - самотата на треньора или на футболиста?
- На треньора, няма никаква база за сравнение. Когато си треньор, вече си най-големият виновник. Ти си максимално отговорен. Когато нещата не вървят, главата ти се движи с двеста в час. Във всяка тренировка и след всяка беседа се чудиш дали посланието е достигнало правилно до играчите. Имаш много съмнения... Затова е по-добре да си на терена.

Но вашето време свърши...
- Да. Кройф ми каза веднъж, че най-близка до професията на футболиста е тази на треньора. Истина е. Ако не бях такъв, какъвто съм сега, не знам какво щях да правя. Може би спортен директор или друг шеф, но не ми харесва да ходя с костюм.

Какви бяха отношенията ви с Кройф?
- Той е човекът, който промени историята. Ако футболът е религия, Кройф е неговият бог. Събирали сме се много пъти. Той ми каза, че един ден Барса ще дойде да ме потърси. И ми даде съвет - аз трябва да съм този, който да определя условията. Не трябва никой да решава вместо мен.

Преди няколко месеца клубът дойде с предложение при вас в Доха...
- Аз съм сигурен, че искам да се върна в Барса. Тази идея ме вдъхновява. Мисля, че мога да допринеса с нещо на играчите, но казах на Барса, че искам да се върна, ако започнем нов проект. За да съм отново в Барса, трябва да тръгнем от нулата и аз да съм този, който взима решенията.

Условията ви се бяха появили в пресата...
- Нямам никакъв проблем, не се крия. Ако работя, бих искал да го направя заедно с хората, на които вярвам. В съблекалнята не може да има нищо токсично. Говорихме за Карлес Пуйол, който бе капитан, а и Жорди Кройф - много добър бизнесмен и човек с опит като технически секретар. Аз съм отборен играч, не искам да решавам сам. Но последната дума ще бъде моя.

Значи трябва да се смени ръководството, за да се върнете в Барса?
- Бих искал да има симфония между всички. Не може в отбора да има нищо негативно, всичко трябва да пасне на мястото си. Бих искал да работя с хора от моята среда, за да сформирам добър екип. Нямам нищо против никого и не съм имал лоши отношения с президента Бартомеу. Разбирам се добре и с Лапорта. Ще бъда с всеки, който иска Барса да е добре.

Режимът в Катар е доста критикуван, а вас ви обвиняват, че търкате имиджа на тази страна?
- Чувствам се спокоен, дори анонимен, но уважаван. Облекчен. Нито съден, нито критикуван. Имах нужда от това, защото бях 25 години в Барса. А Барса е трошачка за хората. Тук са щедри и гостоприемни към мен. Не защитавам диктатура в Катар. Наистина има неразбираеми въпроси, но има и положителни неща.

Превод на вестник "Тема спорт"