Как може да опишем двата отбора в това Ел Класико, в което често ни се налагаше да се прозяваме. Барселона ни показа объркване, Реал - оптимизъм. От известно време, когато говорим за Барса, не споменаваме играта на отбора, големите успехи, а говорим само за тримата му нападатели.
Разбира се, не можем да пренебрегнем качествата им, но ако няма никой зад тях, те не са достатъчни. В обобщение, същото като Меси с Аржентина. Играта на отбора нямаше ясна идея срещу Реал, който за пореден път се прояви като хамелеон, както и в изминалите 33 мача, в които няма загуба. И най-интересното и най-вълнуващото в мача беше избухването на Серхио Рамос.
Това е истината. Толкова малко футбол имаше на "Ноу Камп", че нито един от двата отбора не можа да се възползва от редките си възможности, създадени от Модрич и Иниеста. Реал се чувстваше удобно на терена и играеше по-добре, докато не получи гол.
След това Барса имаше предимство, но пък пропуски направиха Меси и Неймар. И след като никой не се възползва по време на добрите си периоди в мача, накрая всичко се реши в последната минута. От Серхио Рамос, за когото на всяко кътче на планетата знаят, че ще отиде да скача при последната атака, но не и в Барса.
И какво видяхме от Барса? Меси винаги далеч от горещите зони на играта, заслепен Луис Суарес и Неймар, който сам се оплиташе. Апогеят обаче бяха Андре Гомеш и Ракитич, които сякаш бяха изгубени в нищото. Докато Иниеста не пое диригентската палка и тогава отборът заприлича на истинската Барса. Изведнъж всичко придоби смисъл. Видя се, че тимът е зависим от своите солисти и в моментите, в които те не бяха на ниво, то отборът беше парализиран.
На отсрещната страна Кристиано остана на втори план. Модрич беше този, който диктуваше играта и който подреждаше съотборниците, останали малко объркани от странните промени. Зидан бързо успя да нареди нещата в обичайния порядък с пускането на Каземиро на мястото на Иско, но също толкова бързо отново ги разтури, като вкара халф като Асенсио вместо Бензема, а след това нападателя Мариано Диас на мястото на халфа Ковачич.
И в нито един момент не изглеждаше французинът да има конкретен план за достигане до вратата на противника. Стигна се до него след безсмисления фаул на Туран срещу Марсело. И след това гол на Рамос в последната минута. Е, това вече е класика.
При Реал нищо ново. Без ясна идея в играта - тичане, тичане и каквото стане. Както и в този мач. Защитава се добре и за чудо накрая идват резултати. Барса - толкова десетилетия посланик на играта, вече няма към какво да се придържа. Дори към числата - 9 загубени точки на собствения си стадион срещу Алавес, Малага и двата финалиста от последната Шампионска лига. Изпуснала е нишката и не може да я намери в последните мачове. И вместо да се ядосва на целия свят, Луис Енрике трябва да се намеси спешно, защото това не е истинската Барса.
Хосе Самано, "Ел Паис" Превод на вестник "7 дни спорт"