Сосиедад смачка Барса със собствената й игра

Той поне си хапна добре. Луис Енрике се завърна в Сан Себастиан, най-красивото място в Испания, земята на пачаран (ликьор от Навара и баските провинции), пил-пил (баско ястие от риба треска, маслинов оцет, чесън и люта чушка) и пинчос, мезета, забучени със смъртоносни наглед коктейлни клечки, където пържолите са с големината на тиранозавър и има повече ресторанти със звезда на Мишлен, отколкото където и да е в Европа. И си тръгна по същия начин, както предния път. И както този преди него. По начина, по който Барселона си тръгва всеки път от 2007 г. насам. Вече почти десетилетие те си тръгват победени. Поне емоционално. И повечето пъти наистина набити. 

Преди 6 месеца Луис Енрике каза, че би дошъл тук да похапне "чулетон", великолепен огромен стек, но не и за да гледа футбол. В крайна сметка също както Пеп Гуардиола, Тито Виланова и Тата Мартино преди това, той яде на корем. 6 пъти Барселона срещнаха Реал Сосиедад в лигата (7 пъти с Купата на краля), като загубиха 5 мача и не спечелиха нито веднъж. В неделя вечерта отборът на Барселона включваше само един играч, който бе идвал тук и бе победил последния път - Лео Меси бе на 19 г. тогава, и серията стигна до 8 мача. Меси, вече 29-годишен, вкара, но 6 минути преди това вкара също и Уилиян Жозе и равенството 1:1 остави отбора му на 6 точки зад Реал Мадрид 6 дни преди Ел Класико. Има нещо тук и, о, да - Реал Сосиедад беше и във втора дивизия оттогава, но това продължава. 

"Чудо", нарече го Луис Енрике. В първия му сезон отборът загуби тук 0:1; Меси бе на скамейката и изглеждаше, че Луис Енрике е пътник. Спортният директор Андони Субисарета бе уволнен, неговият помощник Карлес Пуйол сам си тръгна и бяха свикани избори; треньорът отбеляза, че неговата позиция е "отслабена" и изглеждаше, че няма да изкара дълго. Това бе краят или поне така изглеждаше; оказа се, че е само началото. Във втория си сезон отборът на Луис Енрике отново загуби 0:1, седмица след загубата в Ел Класико: изведнъж заглавията обявиха "първенството е живо!" и така си беше. Накрая първенството бе на Барселона, но, както отбеляза Жерард Пике, на тях им се наложи да го печелят 2 пъти през сезона. А сега в този, третия сезон на Енрике, Барселона завърши наравно. 

Което, донякъде е подобрение, сламка, за която да се хванат. Можеше да бъде много по-зле, макар че по-късно треньорът на Барселона отсече: "По-лошо е невъзможно". В повечето от останалите мачове имаше някакви оправдания, макар и малко пресилени - че липсват играчи, че имало или предстоят по-големи мачове, че няма кой знае колко голям залог или че липсва късмет. Но не и този път. Луис Енрике не го нарече "чудо", защото недоумяваше как Барса отново не са спечелили; нарече го чудо, защото този път беше неспособен да обясни как отново не са загубили. "Да се говори за спечелена точка е да се говори за чудо - каза той. - Разликата между отборите бе толкова голяма, че равенството е едва ли не чудо. Ние взехме точка от мач, от който практически бе невъзможно да вземем точка. Сменете фланелките на играчите и няма да познаете, че това е Барселона. Те бяха определено по-добри от нас. Никога не сме отстъпвали толкова много на съперника си както тази вечер". 

Барселона не бе победена, но беше смачкана. Първото положение за Реал Сосиедад дойде след 88 секунди; Барселона нямаше удар още 38 минути и половина. Дотогава Реал бе стрелял 8 пъти. Положенията следваха едно след друго. До 23-тата мин резултатът в корнерите бе 5:0, на полувремето стана 8:0. Барселона не можеше да се измъкне; блокирана в ъгъла, неспособна да избяга, едва дишаше, единственото, на което можеше да се надява, е да издържи. Луис Суарес, Меси и Неймар приключиха мача с 2 удара; Естебан Гранеро го приключи с един повече. При това той влезе в игра едва в 85-ата минута. Топката летеше към Марк-Андре Тер Стеген отвсякъде; футболистите в синьо-бяло също летяха, като приклещваха Барселона, играч по играч, после ги отвяваха. Отнемаха им и топката, и мача. Те имаха повече владеене в половината на Барселона, отколкото в своята собствена. Това си беше пълно размазване; бързо, задушаващо. Осем различни играчи имаха положения и в края на мача Реал Сосиедад бе победител по всички статистически показатели, освен този, който е най-важен. Владеене на топката 52:48%, удари 17:10, точни удари 8:2. Те опитаха повече пасове и имаха повече точни подавания. 

"Преди мача бяхме съгласни на точка, но сега тя не ни се струва кой знае колко ценна", каза след това Карлос Вела. Отборът му вкара един гол, имаше още един отменен несправедливо за засада, уцели напречния дирек, уцели и страничния стълб. Въпреки това той се хилеше. Както и Давид Сурутуса. "Това си беше гол и вие го знаете", туитна той.

Ох, знаеха го и още как. "Ще е трудно да спечелим лигата по този начин", промълви Пике. Барселона я нямаше никаква през първото полувреме, каза той. Андрес Иниеста, незаменимият, още не е възстановен, Алеиш Видал беше в меден месец след петъчната си сватба - да, истина е! - а Вела отбеляза, че Реал се е възползвал, че "трима от техните играчи работят по-малко".

Не, не беше манталитетът, не беше само той - а също и идеите. Играта. Което не беше нищо ново, това бяха повтарящи се теми. Пресирането започва да носи плодове на съперниците. Отборът, толкова често определян от халфовата си линия, нямаше такава през по-голямата част от мача. Серхио Бускетс, който гледаше как възможностите му за пас изчезват в далечината, вече изглежда зле и контролът отива на кино. Барселона изпусна 12 точки този сезон, а можеше да изпусне още повече. В Севиля, във Валенсия. И най-вече тук. 

Ето го другото нещо, което често се забравя, когато се анализират Реал Мадрид и Барселона: техните съперници. "Реал Сосиедад не ни даде възможност да се окопитим, те пресираха прекрасно, създаваха числено преимущество на крилото и в средата и изработваха положение след положение", каза Луис Енрике. Техният треньор Еусебио беше една странична жертва на точно този мач преди 2 сезона: тогава той бе треньорът на Б-отбора на Барселона. Луис Енрике оцеля след напускането на Субисарета, но той, в крайна сметка, не успя. Мнозина не бяха впечатлени от него, но той заяви, че не вижда "никаква причина" да го изгонят. "Играхме добре, опитвахме да ги пресираме и да им отнемем топката; може би заслужавахме нещо повече", каза той. 

Със сигурност заслужаваха повече, единодушни са всички. Отборът на Еусебио беше великолепен. Беше? Той Е великолепен. Ако този мач не беше изолиран случай за Барселона, той не бе изолиран случай и за Сосиедад. Сега бе различно в сравнение с преди - един мач, един миг сред относителната посредственост. Неделният мач с Барселона беше шанс да покажат какво биха могли да направят. Биха могли, но обикновено не могат. "Ние сме наясно с потенциала си", каза Уилиян Жозе. Когато Дейвид Мойс пое отбора, в клуба вярваха, че се нуждаят от твърд треньор, който да изстиска нещо от играещите под нивото си футболисти. Това не проработи. Но сега работи. 

"Отборът ще играе така, както го чувствам като треньор, както го чувствах като футболист - каза Еусебио при назначаването си. - Моята идея е играта да се основава на контрол, добра атака, баланс в отбрана и интензивност". Той игра под ръководството на великия Йохан Кройф и описва себе си като "кройфист". Между него и отбора му вече има връзка. "Прекрасно е играчите да се наслаждават на терена; това им помага да покажат най-доброто от себе си", уверява той. Той иска отборът му да пресира още пред противниковата врата, да атакува, да владее топката. Миналата година те пак победиха Барселона, но тази година е "различно", отчете той. Идеята е още по-изчистена, по-добре асимилирана. В неделната вечер те направиха нещата, които той ги иска от тях. "Той вярва в своя начин на игра и ни убеди, че това е правилният път", заяви Шаби Прието. 

В неделя вечерта радио . "Кадена Сер" попита дали Реал Сосиедад играе най-добрия футбол в Испания. Отговорът спокойно може да бъде "да". В понеделник сутринта в "Ас" те бяха обявени за най-добрия отбор в страната. "Ел Паис" каза, че именно те, а не гостите им, са били Барселона в неделя вечерта. В крайна сметка всичко това им донесе само равен, който прекъсна серия от 4 поредни победи, и ги остави пети, само на една точка зад Атлетико. Ако бяха победили - а те трябваше да победят - щяха да са само на една точка зад Барселона. Сосиедад взе 16 точки от възможните 21 в последните 7 кръга, като игра срещу Атлетико и Барселона през този период - в постижението им няма нищо случайно. "Ако играем както тази вечер, ще спечелим още много мачове", заяви Вела. Напоследък те точно това и правят: това бе най-силният им мач и той не бе изолиран случай. Мач, който отново остави Барселона без победа. Сан Себастиан не било място, където Луис Енрике би отишъл да гледа футболен мач, но вие не му се връзвайте. Там храната е хубава. А също и футболът.

Сид Лоу, "Гардиън"
Превод на вестник "7 дни спорт"