Меси - малкият човек с гигантска сянка

Самир Насри приключи тренировката, а пулсомерът му лежеше с останалите до прозореца. Мониторът показва, че той не би трябвало да играе, но той заявява, че ще играе, и треньорът оценява това. Той е може би най-добрият халф в Ла Лига, високо над останалите; човекът, за когото треньорът му твърди, че кара отбора да диша. Стивън Н'Зонзи, може би вторият най-добър, се шляе по джапанки и шалварени шорти. Надуваеми фигури на футболисти са подпрени на оградата; истинските футболисти разпускат във фитнеса. Серхио Ескудеро се хили широко и служителите го прегръщат. Новината e съвсем прясна: той е викнат в отбора на Испания. Човекът от поддръжката на игрището с фланелка за крикет и шапка срещу слънце оформя ъглите със своята косачка. Наблизо строят трибуна. Там ще играе вторият отбор, който е втори в Сегунда дивисион, заема място за промоция, каквато не му е позволена. Що се отнася до първия отбор, той е само на 3 точки под върха. В петъчния следобед на севилското тренировъчно игрище "Рамон Сиснерос Паласиос", с огромния му билборд, на който Хесус Навас и Серхио Рамос са грабнали световната купа, се чувства оптимизъм. И то голям. Четвърти в Испания, почти сигурно продължаващи напред в Шампионската лига, доволни, че няма да защитават титлата си в Лига Европа, която спечелиха 3 г. поред: животът е хубав. Севиля играе добре и вече побеждава по-рано от очакваното, отбелязва спортният директор. "Мислехме, че адаптацията ще продължи по-дълго", казва Мончи.

Неговият треньор не е съгласен: "Човек винаги се надява", бе заявил той. Неговият треньор е Хорхе Сампаоли, оптимист и ентусиаст, чието влияние вече се чувства тук; човек, който се възмущава, че футболистите се превръщат в "чиновници", защото предпочита те да бъдат "артисти". Той иска да се радват на футбола. И ако в началото играта не беше много убедителна, идеалът остана, а резултатите го подкрепиха. Те спечелиха всички домакински мачове и даже взеха победа навън, първа след цяла една година. Паднаха само веднъж - на "Сан Мамес", и победиха Атлетико Мадрид, чийто капитан Габи заяви, че те са претендент за титлата. Дълбоко в себе си играчите на Севиля не се считат за такива (все пак самият Габи не смяташе Атлетико за претендент през 2013/14), но въпреки всичко те се забавляват добре. 

Победен на "Етихад" без Жерард Пике и Андрес Иниеста, без да е в най-добрата си форма, Барселона бе поредният гост на "Санчес Писхуан". Някои дори считат Севиля за фаворит. Те спечелиха петте си мача тук и вкараха 17 гола. От Суперкупата насам имаха само един мач, в който бяха владели топката по-малко от съперника - като гости на Ювентус, и то с разлика от 1%. "Ще е трудно", каза треньорът на Барселона Луис Енрике. "Предстои им да страдат", обяви гордо президентът на Севиля Хосе Кастро. Той покани актьорите на "Игра на Тронове" да гледат; мач, очакван с добро предчувствие вместо с тревога. Петък, два дни преди него, навсякъде има усмивки, непринудени разговори, сърдечност, ентусиазъм. И защо да не победят?

Ето защо, довери човек от треньорския щаб: "Ако ТОЙ се намира в едно от онези негови състояния".  ТОЙ, това е Лео Меси. Запитан как би обяснил своята футболна философия, Сампаоли каза 2 седмици по-рано: "Не се страхувай. Не чакай. Мисли повече за тяхната врата, отколкото за собствената. Искай топката. Стреми се към нея". Топката е ваша: а когато не е, тогава си я върнете обратно. За 5 секунди. Той е напълно различен от Унай Емери, отбелязва Нико Пареха: атакувай, винаги. Не чакай, а мачкай. Има дума, която Сампаоли използва често за разлика от другите и която изразява идеята му: someter. Преводът й от испански е в смисъла на завладявай, налагай, подчинявай, покорявай. Той иска отборът му да се наложи над съперниците си - да ги прегази. Неговият отбор на Чили може би изразяваше това идеално: свиреп натиск, безстрашен щурм в атака. 

Когато настъпи неделя, Севиля направи същото. Първият им удар дойде след 34 секунди, техният втори - след 48 секунди. След 81 секунди отправиха третия. 17 секунди по-късно Барселона шутира за пръв път, като успя да пробие блокадата. Беше по-скоро странно, че успяха, защото вълните по-често връхлитаха срещу тях. Севиля натискаше. Воле на Ескудеро профуча край вратата. Удар на Витоло бе блокиран. После Витоло вкара. 15.02 мин показа часовникът. Севиля премина от единия край на терена до другия, като профуча през пространството. Един на нула, изглеждаше, че ще има още. Те ставаха още по-бързи и по-бързи. И във все по-предни позиции: заграждаха Барселона, много често буквално заклещена във възможно най-малките пространства при корнера, без пролука за бягство. Пабло Сарабия бе изведен, но опита да отиграе с пета. После блокираха негов удар. Витоло шутира встрани. Севиля връхлиташе върху съперника си. Това беше нагледна демонстрация на someter. Атаката завърши с пас на единия бек към другия. 

Севиля летеше: Мариано, Витоло, Лусиано Вието, Ескудеро - всичките. Н'Зонзи и Насри контролираха; Барселона, отборът, който някога се открояваше с халфовата си линия, сега нямаше халфова линия. Остана им само да гледат как Севиля свисти и фучи наоколо, твърде бърза, за да бъде спряна. Беше брилянтно и стремително. Самюел Юмтити се съпротивляваше. Шутовете не спираха: 7 срещу 2. Топката беше тяхна, и то срещу Барселона. Резултатът също. И тогава, само 3 мин преди почивката, Барселона проби и Меси вкара - с вътрешната част на крака, нежно и фино край вратаря. И нещо се преобърна. Нещо? Всичко. Меси, най-вече. "Това бе решаващо в психологически аспект", отбеляза Сампаоли. Изведнъж Меси бе навсякъде. "Имаме план за Барселона и отделен план за Меси", каза треньорът на Севиля преди мача; в продължение на 40 мин той бе успешен, минута по-късно планът беше на парчета. Защо планът да бъде спрян Меси не проработи, запитаха го после. "Защото понякога Меси те оставя да го спреш, а понякога - не - каза Сампаоли. - Когато играта се отвори, той е неудържим."

Мачът се отвори. Появиха се празни пространства, след като Севиля се умори, неспособна да поддържа този натиск. И Барселона пое контрола, макар че контролът така и не беше тотален, а мачът остана на кантар до последно. След положението на Неймар в 92-рата мин Севиля се втурна към другия край и можеше да изравни, "Писхуан" изрева за дузпа и се възмути, че са добавени само три минути. Междувпрочем не само "Писхуан": всички останали с изключение на разбитите футболисти искаха това да продължава още. Когато прозвуча последната свирка с краен резултат 2:1 за гостите, имаше радост и облекчение за Барселона и някакво тъжно задоволство у Севиля. Те бяха блестящи, макар и победени. Между другото отборът на Луис Енрике реагира чудесно въпреки съмненията. Той описа мача като "възхитителен, открит, между два отбора, които поемат рискове". Той бе и важен, много важен за отбора му. Той натърти, че беше също и "справедлив". Денис Суарес направи най-силния си мач, откакто се завърна през лятото, като все по-ярко се открояваше с всяка изминала минута; Неймар налиташе върху Мариано, с което помагаше за разхлабването на натиска в ключови моменти; Серхио Бускетс отново си върна топката, като умело свали темпото; Юмтити и Маскерано тичаха и фучаха; Луис Суарес вкара победния гол. И Лео Меси,... е, Лео Меси правеше всичко и беше навсякъде.

Треньорите на Севиля знаеха, че той е способен на нещо подобно. Бяха го виждали и преди. Но дори те не очакваха да бъде чак толкова добър. Има едно клише, което се върти безкрай, когато някой по-слабо известен играч направи нещо прекрасно: "Ако Меси бе вкарал това, щяхме да гърмим за него в продължение на седмици". Не е вярно. Всъщност понякога изглежда, че точно обратното е вярно: Меси превърна забележителното в нещо съвсем обичайно, че то вече не изглежда толкова забележително. Той просто си прави неговите неща. И нищо ново не може да се каже. Всичките красиви думи се изтъркаха отдавна. Дори и клетвите вече не вървят. Казват, че може да сложиш хиляда маймуни пред хиляда пишещи машини и накрая те може да достигнат нивото на пълните съчинения на Шекспир. Може би, но дори да поставите хиляда маймуни пред хиляда пишещи машини - испанската спортна преса го пробва, и те няма да успеят да открият нещо ново, с което да бъде описан Меси. Пеп Гуардиола бе прав, когато каза: "Не пишете за него - просто го гледайте!" И все пак този път бе различно. Меси вкара гола, който обърна този мач (толкова познато), а после изнесе такова представление през второто полувреме, което бе абсурдно дори за неговия собствен висок стандарт. Той вкара един и асистира за другия гол; но ако не беше разточителността пред вратата, можеше да вкара три и да асистира за други три. При това веднъж, след като дриблира през пространство, каквото всъщност нямаше, можеше да отбележи един от двата или трите най-красиви гола, които някога е вкарвал. Ако Меси бе сторил това, ние наистина щяхме да гърмим за този рецитал в продължение на седмици. Можем да говорим за него седмица след седмица, може би години. 

А с актьорите от "Игра на тронове" на трибуната каламбурите във вестниците бяха неизбежни: навсякъде имаше крале, тронове и величества, също империи и власт. Може би най-силен бе цитатът на Лорд Варис, който се появи в медиите: "Много малък човек е способен да хвърли много широка сянка". 

Меси е малък човек, но "Ел Паис" го нарече "гигантски". Той подаваше, дриблираше, господстваше и се бранеше, дезактивираше съперници и активираше съотборници. Той хвърли сянка върху целия мач. Сянка? По-скоро светлина. Обичайно действащ със свое собствено темпо, този път бе свръхактивен и бе навсякъде. Като №10, №4, №9, №7 и №8 в едно: едновременно Меси, Шави и Иниеста. "Той може да играе навсякъде", каза Луис Суарес. "Меси "Дистефанизира" Севиля", обяви "Ас". Което наистина си е нещо. Няма друг играч, който някога да е оказал по-силно влияние върху клубния футбол от Алфредо ди Стефано, човекът, който беше всичко. Както съотборникът му Амансио Амаро каза: "Той бе защитник, халф и нападател. Той бе шибан робот!" "Екип" го нарече "вездесъщият". Еленио Ерера чудесно отбеляза: "Ако Пеле бе първата цигулка, то Ди Стефано бе целият оркестър". "Меси е футболът, футболът е Меси", твърдеше едно от заглавията. "Аз не казвам нищо ново: Меси е най-добрият играч в историята", каза Витоло в онази нощ. "Никой не е като Меси", натърти Луис Енрике. Президентът на Севиля Хосе Кастро го нарече "извънземен". Запитан да обясни резултата, той каза: "Те имат Меси, а ние - не". Кастро изглеждаше изтощен - както всички останали. И същевременно Севиля бяха и въодушевени. Като всички останали. "Аз съм впечатлен от хората, които си тръгваха от стадиона с усмивка на лицата, след като видяха отбор, играл без комплекс за малоценност и без страх срещу Барселона", бе заявил Сампаоли. Те видяха това. Те видяха също и Лео Меси.

Сид Лоу, вестник "Гардиън"
Превод на вестник "7 дни спорт"