Капитанът на Барселона Андрес Иниеста издаде своя биографична книга. Заглавието й е "Отиграването на живота ми", като тя е първата по рода си за големия халф. След като вече е по книжарниците в Испания, Иниеста даде интервю пред "Кадена Сер", в което разказа за мотивите си да бъде написана книга за него, чиито автори са Рамон Беса и Маркос Лопес.

- Защо се разкрихте така пред целия свят? - Това беше едно голямо мое желание от дълго време насам. Трябваше най-накрая да поставим крайна дата, в която да излезе, защото в противен случай още щеше да е само проект. Но това е нещо, което винаги съм искал. Дано и всеки читател успее да усети страстта, която вложихме през тези четири години, защото всичко около написването беше магическо. Беше дълъг процес, на който се наслаждавах и през който научих неща, за които дори не съм подозирал.

- Означава ли, че сега познавате по-добре и самия себе си? - Опознах други гледни точки на хората. На хората, които се опитват да правят подобни книги и опитвайки да покажат чрез писане различни чувства и преживявания.

- Какво смятате, че мислят хората за вас? - Всеки си има собствено мнение и гледна точка. Някои докосват едни неща, други - други. Имам работа, която се вижда и гледа от много хора и много деца. Моят живот обаче не е по-добър или по-лош от на всеки друг. Разбирам и оценявам живота от моята гледна точка и мисля, че чрез книгата си постигнах нещо много важно - да опиша как аз разбирам живота. Там, където съм стигнал, е благодарение на много хора. Книгата е и признание към тези, които са ми помогнали да израствам като футболист и като личност.

- Ясно казвате, че не искате това да е книга само за победителя Иниеста. - Такава беше идеята още от началото, когато се появи желанието ми за книга. В противен случай можеше това да бъде просто книга за разсъжденията на Иниеста за футбола и различните етапи от кариерата му. Но това съм го говорил милион пъти. Тук е моят живот. "Отиграването на живота ми" в действителност не е едно отиграване. Това е пътят ми досега. Не знам дали след няколко години ще има втора книга. Не знам дали авторите Маркос и Рамон биха искали да разберат още за мен.

- Разкажете ни какво се случи в най-лошия ви ден от живота ви в Ла Масия (школата на Барса). - Беше много драматичен ден. Едно 12-годишно дете, което трябва да дойде в Барселона, при положение че е свикнало да бъде с родителите си и сестра си на село и без да излиза от там. Да дойда в Барселона и да се откъсна от семейството ми за мен беше все едно да остана без нищо. Наистина го преживях тежко. Трябваше да бъда силен, защото имах трудни моменти.

- Беше ли като да излезете от кожата си? - Първата ми реакция беше да кажа, че не искам да ходя в Барселона.

- И какво ви накара да промените мнението си? - Баща ми. Знам да слушам хората, които трябва да слушам, и един ден реших, че искам да дойда заради себе си и заради мечтата на баща ми. И въпреки че ситуацията беше болезнена, това беше най-доброто решение. Ла Масия ме направи това, което съм днес. Ла Масия те кара да съзрееш много бързо.

- Протестирали ли сте някога срещу съдия? - Понякога (усмихва се). Изкарвал съм си някой картон, но не много.

- Може ли да се каже, че 2009-а е вашата най-лоша година и 2010-а най-добрата в кариерата ви.  - Трудно е да се каже.

- След 2009-а бяхте казали: "Не бях аз, изгубих увереност, не съм аз". Какво се случи тогава? - Беше труден период в личен план. Като се обхване от лятото на 2009-а и се продължи до 2010-а. Натрупват се много ситуации, след които идва момент, в който просто осъзнаваш, че не можеш да продължаваш така и се нуждаеш от помощ. Или да спреш, за да може да започнеш отново.

- От кого поискахте помощ? - От доктор Пруна (лекаря на Барса). Казах му, че не мога да продължавам така. Не се чувствах добре със самия себе си и с хората, които ме заобикалят. Но без да се налага да драматизирам, единственото, което се опитвам да обясня, е, че имаше и такъв период в живота ми. След като вече се е случило, мисля, че не всички хора може да се озоват в подобни ситуации. Вярвам, че някои хора ще се разпознаят в този пасаж от книгата. Беше много негативна ситуация за мен, но си извадих брутални заключения и си дадох сметка, че има стойностни хора, че имам съкровище около себе си и хора, които ме обичат.

- И след това дойде трагедията със смъртта на Дани Харке (бившия футболист на Еспаньол и приятел на Иниеста, починал на терена). - Новината за Дани беше едно от нещата, които ме сломи.

- Капката, която преля чашата? - Да. В конкретна ситуация може да изглежда, че я приемаш добре или пък просто нормално, но отвътре само ти си знаеш какво чувстваш. Изглежда, че всичко е наред, но не е. Трябваше да спра, да започна от нула и от там нататък да вървя по нов път. Когато казвам в книгата "моите хора", става въпрос за много хора, както най-близките, така не толкова близки. Много хора са замесени. Но ако читателите търсят в тази книга някакъв конфликт, да знаят, че няма да го намерят, защото се стремя да живея живота си в хармония и с минимум конфликти. Няма да излязат пикантни заглавия. Но това, което е в книгата, това е реалността, това е, което аз съм преживял.

- Шави ви определя като "най-големия талант, който съществува в испанския футбол". И казва, че вие сте пример за философията на Барса. - Имал съм възможност да науча много от него. Много е хубаво и специално когато някой като Шави казва нещо подобно за мен, защото сме преживели уникални неща заедно в Барселона и в националния отбор. Той е от хората, които са част от този мой път. 

- Също така говорите за жена си и за приятеля си Жорди, който е трябвало да ви даде номера на телефона на Ана. Дори ви е поставил ултиматум... - Не беше лесно. Определено не беше лесно (усмихва се)... Не знам. Съдбата или пък определени ситуации правят така, че нещата да се случват. Както и тя знае, тя ми върна надеждата. Тя е моята жена, майката на двамата най-важни хора в живота ми (децата му Валерия и Паоло).

- Как ви се стори дебюта на Лопетеги начело на националния отбор? (Иниеста не игра заради контузия). - Отборът остави много добро впечатление, като се има предвид, че съперникът беше Белгия и че играехме като гости. Тимът направи добър мач.

- И в Леон (където се игра мачът с Лихтенщайн) нямаше освирквания за Пике. - Ако всичко е нормално, значи трябва да се радваме.

- В книгата говорите за Меси. С Лео на практика сме споделили цялата си кариера в Барса. От много време играем заедно. Трудно е да се кажат повече и различни неща за него, но мога да кажа, че съм имал привилегията да бъда до него, да се уча, да се наслаждавам на играта и на успехите. Надявам се така да си остане за още дълги години.

- Изненада ли ви, че Меси, Неймар, Луис Суарес или вие самият не бяхте сред тримата номинирани за наградата на УЕФА за най-добър футболист? - Всеки си има свои предпочитания или пък играчи, които харесва. Тримата номинирани са номинирани, защото хората вярват, че трябва да бъдат там. Няма нужда нещо да се добавя по темата. Всеки си има предпочитания и затова аз казах, че както Лео, така и Неймар, и Суарес могат да бъдат сред номинираните.

- Нормално ли е Касияс да не бъде в националния отбор? - Това е ситуация, която зависи от треньора и той така е решил. Той командва и няма значение дали съм изненадан, дали ми харесва или не. Икер продължава да бъде вратар, който играе и който е възможно да бъде повикан, вратар с невероятна кариера в националния отбор. Икер е футболистът с най-много мачове за тима и няма какво повече да се каже. Не вярвам, че вратата е затворена за него.

- Кой е най-добрият треньор, който сте имали? - В книгата не говоря за най-добри или най-лоши. Всички са били много важни - от първия до последния, който имам сега. И съм научил много от много от тях. С едни имаш по-добри взаимоотношения, на други пък имаш повече доверие. Лоренсо Сера Ферер например е първият, който ме взе да тренирам с отбора. Ван Гаал, Рийкард, Гуардиола, всички селекционери...

 

Превод на вестник "7 дни спорт"