Знаменитият №14 Йохан Кройф живя живота си така, както го беше планирал. Винаги плуваше срещу течението, даже и когато го мислеха за луд, и винаги беше обграден от тези, които искаше.
"Говоря често с баща ми - обичаше да казва Кройф по адрес на починалия си рано родител. - Питах го дали е съгласен за разни неща, или не е? И когато се събудех, знаех какво да направя. Един ден си направих следния експеримент: "Аз вярвам, че си тук, но много от останалите мислят, че съм луд, понеже си мъртъв... Така че защо не ми го докажеш, като ми спреш часовника?" Отидох да си легна и на сутринта часовникът не работеше. Казах си: това е абсурд! И го занесох в часовникарското ателие на моя тъст. Той ми каза: "Виж, сега вече работи. Беше само малко зацапан." На следващия ден часовникът пак беше спрял. Пак го занесох на ремонт и казах на майстора: "Много си лош!" Той го отвори, за да го прегледа, и отсече: "Колко странно, сега работи, перфектен е!" И в онази нощ казах на баща ми: "Вярвам, че си тук, няма смисъл да го спираш отново." И стрелките бяха оставени на мира."
Бащата на Йохан - Херманус Корнелиус Кройф, е бил собственик на магазин за плодове и зеленчуци в един от крайните квартали на Амстердам. Умира, когато Йохан е едва 12-годишен. Но в следващите 56 г. той продължава да си говори с него. Сега вече двамата ще могат да си говорят лице в лице. Признанието за тези интимни разговори Кройф прави в едно интервю за "Ел Паис" през 2014 г. През 1959 г. Йохан губи баща си заради проблем със сърцето. Тогава майка му е принудена да продаде магазинчето и започва да чисти съблекалните на Аякс
Прави го, докато синът й, който нарича на галено Йопи, не става професионалист едва 16-годишен.
През 1968 г. Йохан се жени за Дани Костер. Тя е дъщеря на Кор Костер, търговец, който влиза в ролята на негов агент. Представянето му пред ръководството на Аякс не минава добре: "Ако той е тук, няма да говорим", изригват шефовете. "Ако искате нещо, оттук нататък трябва да говорите само с него", отрязва ги Йохан. С което започва една нова ера на преговорите във футбола. А това е нещо съвсем нормално, защото Кройф е визионер и винаги е поне три крачки пред останалите. Инат, който иска да промени футбола и го прави. Не се спира пред нищо и никого, за да успее.
Йохан и Дани имат 3 деца - Шантал (родена 1970 г.), Сусила (1972) и Жорди (1974), чието раждане е празнувано като малка победа на цяла Каталуния над франкизма. Кройф не само кръщава момчето си Жорди и гордо го прегръща, с което показва достойнство в страната, която вече го смята за идол. По онова време в Испания на диктатора Франко каталунските имена са били забранени и властите опитали да го задължат да запише сина си като Хорхе, но той пътува до Холандия и го вписва като Йохан Жорди Кройф. Когато се връща в Каталуния, официалният документ принуждава франкистите да клекнат. Йохан така и не проговаря на каталунски, но демонстрира, че това не е от съществено значение, ако обичаш на каталунски.
Иначе Кройф не просто промени Барселона, той обърна клуба с краката нагоре. Като играч върна достойнството на клуба след 5:0 срещу Реал М насред "Сантяго Бернабеу", а на 20 май 1992 г. се превърна в гигант, след като донесе на Барса първата европейска клубна титла в историята й. Нищо нямаше да е същото без онзи славен ден на стария ст. "Уембли" в Лондон. Той дойде година след знаменитата му фраза: "В живота имам два големи порока - пушенето и футбола. Футболът ми даде всичко в живота, а пушенето почти ми го взе." Но след като се подложи на сърдечна операция, заряза цигарите и ги замени с близалки "Чупа Чупс". Обаче 25 г. по-късно цигарите отново почукаха на неговата врата, придружени от гадния рак
Кройф ни напусна след 68 г. живот срещу течението. Направи революция във футбола във всяко едно отношение - не само на терена, но и в офисите. А когато новите технологии навлязоха на всички нива, той продължаваше да отрича мобилните телефони. "Ако някой ме търси, ще ме намери", повтаряше многократно летящият холандец. За човек, който в рамките на 56 г. говореше с покойния си баща, мобилният телефон наистина е безполезен. А безполезните и ненужни неща никога не са били за него. В живота на Йохан всичко имаше смисъл. Смисълът, който той му придаваше.
Иван Сан Антонио, в. "Спорт" Превод на вестник "7 дни спорт"