Уругвайският нападател Луис Суарес, голмайстор в Примера, вече изтърпя поредното си наказание - да не играе в националния отбор заради ухапването на Киелини през 2014-а и изживява най-силния се период с Барса. На 30 януари на "Ноу Камп" гостува Атлетико Мадрид - мач, в който той ще се изправи срещу съотборниците си от националния Диего Годин и Хоне Мария Хименес.

- Какво ще се случи тогава, Луис?
- Ясно е, че извън терена сме приятели и съотборници, но на игрището всеки защитава фланелката на своя клуб. Уругвайският футболист винаги изживява много интензивно, с желание за победа, без нито за миг да се счита за победен. Ще се получи красив мач, в който ще има сблъсъци, ще има от всичко на терена, но след това, на излизане нещата ще са нормални, защото сме приятели.

- Срещу Атлетик Билбао ти постигна своя 4-ти хеттрик с Барса. Беше една вълшебна нощ?
- Откри се възможността в едно от първите отигравания те да останат с човек по-малко, а ние направихме нужното да го използваме предимството си. Имахме много повече пространства и създадохме много повече голови положения. Самочувствието расте и когато вкарваш, и когато асистираш.

- Но ти винаги си там - за да дадеш пас или да вкараш.
- Да играеш нападател в най-добрия отбор в света винаги предоставя много повече възможности да вкарваш голове, но също и да ги изработваш. Понякога хората може да спорят или да твърдят кое е правилното, но не е никак лесно. Имал съм мачове, в които съм излизал на голови положения и съм изпускал.

- Разказаха след мача с Атлетик, че са се шегували с теб в съблекалнята заради головете, които изпускаш.
- На мен също ми беше до смях, защото 2015 г. беше много добра за отбора, постигнахме важни неща. Спечелихме почти всички титли без Суперкупата на Испания. Имах много добра серия с доста голове. Понякога риташ топката зле, а тя влиза. Казвахме си: "Дано 2015-а никога да не свършва!" Е, започна 2016-а, в която изпусках голове, които обикновено няма как да сбъркам, но има такива мачове. 

- Головете на Суарес в испанската лига не са нито от дузпи, нито от пряк свободен удар. 
- Истината е, че всеки изпълнява своята роля в отбора. Трябва да уважаваш кариерата на човека, който е пред теб. Винаги е налице респект. Да уважиш някой, който от години изпълнява дузпите - като Лео. След това дойде Ней и той стана номер 2. Когато Лео бе контузен, няколко мача редът за дузпите беше Ней и аз. Но е ясно, че номер едно е Лео - както за фауловете, така и за дузпите.

- Как се почувства с наградата за най-добър футболист в Япония на световното първенство за клубове?
- Изненада ме малко, защото избраха мен при толкова класни играчи наоколо, малко е изненадващо. Но същевременно ме изпълни с гордост, защото е награда за труда, за жертвите, които правя. Най-много от всичко ми харесва да я споделя, защото наградата е заслуга на целия отбор. Аз съм късметлия да получа този трофей, защото като малък гледах телевизията и си казвах: "Гледай... този играч излезе най-добрият". И сега това съм аз! Затова се радвах.

- А това беше турнир на ФИФА, която те наказа толкова сурово!
- Така е във футбола! Съвпадение. А също от ФИФА ме поканиха на галата за Златната топка, защото съм бил най-добрият играч на клубния мондиал. Не мисля, че преди са канили някой друг футболист, спечелил тази награда. Може би е случайно, че мен ме поканиха.