Субисарета: Най-голямата ми болка е, че с Пеп вече не сме приятели

Бившият спортен директор на Барса Андони Субисарета (54 г.) бе уволнен миналия януари и върху него бе хвърлена вината както за уж неуспешната селекция на "Ноу Камп", така и за трансферната забрана за картотекиране на нови играчи през календарната 2015 г. Той обаче отрича с аргументи и едното, и другото именно сега, когато Реал Мадрид и Атлетико също го отнесоха покрай нерегламентирани трансфери на непълнолетни футболисти. Суби признава, че най-голямата му болка си остава влошените отношения с Пеп Гуардиола, с когото работиха заедно два сезона в Барса.

- Суби, покрай наказанията на Реал и Атлетико, които ФИФА наложи заради нередности с трансфери на непълнолетни, ставаме свидетели на един процес, който засяга живите. Какво се случва, за да попада целият фокус върху испанския футбол? - Приоритетът е да се защитават децата и всичките им права. От тази гледна точка е трудно за разбиране как едни деца, които живеят в нормална ситуация, интегрирани са и учат, след училище не могат да играят футбол, защото има норми, които го забраняват. Наказанията са проблем, който засяга първия отбор, но е ужасяващ за юношеските формации и особено за засегнатите момчета и техните семейства. Когато Барса мина през този конфликт, това съвпадна с признанието за модела Барса, когато Меси, Иниеста и Шави окупираха първите места за Златната топка. Любопитно е, че според актуалните нормативи Меси не би могъл да играе за Барса. Законодателството е толкова рестриктивно в някои области, че може би и на Иниеста щеше да му е забранено да играе. Тъжното в този момент е, че клубът се чувстваше сам. Изглеждаше, че Барса има проблем, а някои от основните съперници възприемаха това като предимство.

- Такива извънредни ситуации предизвикват извънредни планове. Как се развиват те? - В Барса не е имало подобни прецеденти, също и в големите европейски клубове. Трябваше да посрещнем ново предизвикателство по средата на смяна на поколенията. Отиваха си Виктор Валдес и Пуйол. Оставането на Шави не беше сигурно. За късмет остана още година. Сроковете ни притискаха и направихме най-голямата инвестиция на пазара в клубната история. Имаше нови и напуснали. Трябваше да изпипаме добре процеса и в икономически, и в спортен план. Беше важно и да сме готови с основните промени: Луис Енрике, Тер Стеген, Ракитич и след това Луис Суарес.

- Защо избрахте Луис Енрике? - Трябваше ни треньор с енергия, който да влезе в съблекалня с големи проблеми като смъртта на Тито Виланова. Луис Енрике имаше предимство, защото познаваше клуба и школата.

- Решаващият трансфер обаче беше Луис Суарес. Смятат ви за основния защитник на този трансфер. - Имахме някои варианти. Първият не беше Суарес, той го знае. През онази зима планирахме трансфера на Серхио Агуеро но не стана. В тази ситуация нямахме съмнение, че единствената ни цел остава Суарес. В течение на сделката стана инцидентът с Киелини. А това накара много от клубовете, които го искаха, да се съмняват. Съмненията бяха около характера му, а и не се знаеше продължителността на наказанието му. Тогава реших, че трябва да ускорим нещата. Всичко в него ми харесваше - не беше статичен, знаеше как да се движи по фланговете и ни даваше профила, който търсехме. Друг важен аспект беше, че от първия момент той беше предразположен да дойде в Барса. И той, и ние бяхме озадачени от наказанието му (б.р. 4 месеца) и всичките рестрикции в подготовката, които произлязоха от него.

- Работата ви в Барса бе повече от усложнена заради количеството лоши новини, които се стовариха около клуба: да се намери наследник на Гуардиола, после президентът Росел подаде оставка, казусът "Неймар", смъртта на Тито Виланова и наказанието от ФИФА. Освен това имаше и съмнения дали Меси и Неймар ще се разбират. - Привлякохме Неймар, звездата на Бразилия, без много подобни прецеденти в Барса. Ромарио, Роналдо и Роналдиньо например дойдоха след опит в други клубове в Европа. Но Неймар имаше нещо необходимо за нас, той има невероятни способности да финтира, да елиминира съперници и да отваря защити. След това се доказа, направи и много повече. Постави си още цели и ги изпълни, както стана по време на контузията на Меси. Колкото до баланса на тройката - Меси, Неймар и Суарес, не го бях изчислил. Ако президентът ме беше попитал дали тримата ще си пекат заедно месо, нямаше как да му го гарантирам.

- Всичко това стана, след като Меси вече беше под подозрение. Как изживяхте процеса на критиките срещу него? - Тук се събират два пътя, първо е невероятно да се вярва на измислицата, че Меси ще бъде като Марадона във всеки мач, макар че понякога изглежда точно така. Оттам нещата тръгват надолу, а това влияе на отбора, на всички. От другата страна са футболът и перверзната му нужда да се проследяват изкъсо големите играчи, когато формата им спада. Случи ни се с Роналдиньо, в момента нещо подобно става и с Кристиано. А вкарва по 2 гола на мач. На Меси му повлияха контузиите, които бяха повече от нормалното. Между тях раздаването му беше огромно. Не изключително, а огромно. На всеки му се случва. Когато сравниш Куртоа от Челси с онзи от Атлетико, сега изглежда човек. Но пак е с много добри качества. С Меси стана същото, само че се прояви друго негово качество, да се преоткрива. Това е негова заслуга, изцяло негова.

- Какво си мислите, когато ви обвиняват за трансферни провали като Вермаелен, Матьо или Дъглас? - Барса не печели само с Меси, Неймар и Суарес. Има нужда и от Иниеста, Бускетс, Пике и Ракитич. От Дани Алвес, Маскерано, Алба и вратарите. Не всичко е блясък.

- Създаде се впечатление, че големите шефове в Барса са отговорни за успешните трансфери, а Суби носи вината за останалите. - Може би това е мой проблем заради възможностите ми да давам обяснения. Но този тип ситуации не ме учудват. Те са същността на футбола. А и не забравяйте, че съм бил вратар и това ме кара да мисля, че виновен е този, който е пуснал гола. Иначе от всичко, което се изговори, единствено ме заболя от коментарите и шегите, че Субисарета не работи. Може и да не сме правили друго, но се отдавахме телом и духом на работата ни.

- А как ще обясните факта, че единственото решение след кризата на "Аноета" миналия януари беше да ви уволнят? - Важно е да се има предвид, че крайните оценки за работата се правят през юни, а това се случи през януари. Перспективите са различни. След малкия спор между Луис Енрике и Меси загубихме от Реал Сосиедад на "Аноета". Там ме попитаха за наказанието ни от ФИФА и казах очевидното, че най-добре работата ми се познава от президента Бартомеу който беше отговорник по спортните въпроси от ръководството на президента Росел. Бартомеу познаваше най-добре клубните планове. Два дни след това от Барса ме уволниха.

- Изненадахте ли се? - Почувствах се сам, нарочен.

- Кой имаше полза от това решение? - Това не мога да го кажа, не мога да спекулирам с тези неща.

- След петте титли на Барса през календарната 2015 г. се пази мълчание по отношение на вашата роля в успехите. В частни разговори се чуват похвали, но официално не. - Тук е моментът да благодаря за думите на Шави (б.р. който го похвали публично). Истината е, че клубът ни покани на финала в Шампионската лига в Берлин и на този за Купата на краля с Атлетик (Б). Предпочетох да не ходя. В мен имаше някои противоречия. От една страна, се гордеех със свършената работа, но вътрешно ме разкъсваше болката от начина, по който свърши всичко и как се поставяше под съмнение процесът на един труден сезон, който след това се превърна в много успешен.

- Много рядко в историята на Барса е имало подобни неблагоприятни обстоятелства. Предполагам, че едно от тях е болезненото ви дистанциране от Пеп Гуардиола. - Със сигурност то е едно от тези неща, които в най-малка степен бих могъл да обясня. В никой друг случай не са толкова смесени личното и професионалното. Трудно е да се очертаят отношенията ни и ефектът им. Аз дойдох на поста през 2010 г., след като Гуардиола и Росел го бяха решили. Една от целите ми беше да направя така, че Пеп да остане. Признавам като една от загубите ми, може би най-голямата, това, че Пеп не остана в Барса. Решението бе негово, но има мачове, в които ти вкарват гол като по учебник, и други, в които е имало какво повече да се направи. Този казус беше такъв. Всичко останало, професионалното, промяната и придържането към модела Барса ми изглежда безупречно. Но в личен план ми останаха рани... Едно приятелство остана в скоби. Но ако сега са отворени, би било добре да ги затворим в някой момент от живота.

- Оттогава не сте говорили? Не е ли имало никакъв момент на диалог? - Не, истината е, че не е имало. Много ме боли да го кажа.

- Трудно ли ви е да повярвате, че дистанцията е такава? - Понякога животът отдалечава от големи приятели, защото тогава, когато имаш голямо желание да изградиш мостове, това не изглежда толкова просто.

- Как ще запомните треньора Гуардиола? Особено при положение, че във футбола се изгаря с главоломна скорост. - Вярно е, скоростта, с която се движи футболът, е брутална. Минало е много малко време. През 2008 г., когато Пеп пое първия отбор на Барса, подхождаше новаторски, различно, противокултурно. Виждаше неща, които ние не виждаме. Допринесе и със съвсем друг начин на работа на треньора, при който първият му помощник беше почти втори треньор, особено в отношенията помежду им беше много повече от втори треньор. Не съм от тези, които казваха: "Тито беше добрият." Не, Пеп си беше Пеп и първият, който го казваше, беше Тито. При Пеп тренировките не бяха толкова свързани. Футболът не е само сила, а скорост и съпротива. Нито е само тактика, техника... Футболът не е само уникална глобална комбинация, а е много повече. Пеп направи така, че на футбола да се гледа по съвсем друг начин. И заради комуникативния му капацитет го разбраха и в съблекалнята, и извън нея. Най-непредвидимият футбол дойде с Гуардиола, който изглеждаше предвидим.

- Какво мислите за преминаването на Пеп във Висшата лига? - За човек с характера на Пеп е очевидно, че мистиката на английския футбол го е очаровала. Аз винаги съм се винил, че не играх 2 г. в Англия.

- Смятате ли, че ще успее (б.р. в Манчестър Сити)? - Преди дни Клоп му обърна внимание за някои английски особености. Културата на футбола там е толкова силна, че завършва с пълзене.

- И това предизвикателство очарова още повече Пеп. - Някой ми каза, че когато Давид Силва овладее страхотно топката, феновете шепнат от възхищение, но стадионът започва да гори тогава, когато Сабалета тръгне и се хвърли на шпагат. Това се харесва на всички!

Сантяго Сегурола Превод на вестник "7 дни спорт"