Това лято халфът мечта Шави напусна родната Барса, за да играе в Катар, където освен да носи фланелката на Ал Сад, той работи и за академията "Аскуайър". Където се занимава с млади играчи с намерението един ден да стане треньор. Засега световният и двукратен европейски шампион още е играч и през уикенда записа официален дебют за Ал Сад при победата с 4:0 над Ал Месаймеер. Там се отчете с асистенция пред огромните за местните разбирания 2254 зрители.

- Шави, как се чувствате в Катар?
- Невероятно! Всичко е перфектно. Приятно съм изненадан. Нивото в техническо отношение е забележително, а професионализмът е добър. По-трудно е в тактически аспект. Като организация местните са по-спокойни. Иначе като цяло всичко е невероятно.

- Почитат ли ви съотборниците ви?
- В началото това е нормално. Вижда се, че много ме уважават, включително треньорът. Той винаги е зависим от мен. Но привилегиите не ме блазнят, харесва ми просто да съм един от всички. Иначе на терена е тежко, защото понякога не се спират, а направо се хвърлят. Виждат топката и тръгват право напред. Има конкуренция, но местните се разконцентрират.

- Как играе вашият отбор Ал Сад? Другата ви задача в Катар е да работите в "Аспайър". Там се готвите за треньор, нали така
- Отборът играе атакуващо. Наслаждавам се на играта. Тренира се със смисъл. Базата там е невероятна. Всичко е много добре организирано и от там нататък се оставям да ме погълнат следващите генерации катарски играчи - тези до 17 и до 19 г. Живея изцяло за футбола.

- От гърба ви падна голям товар по отношение на отговорността в съблекалнята. Сега имате ли повече време за хобито си? По колко мача на ден гледате?
- Много, но по различен начин. Сега например гледам Оман - Кувейт до 17 г. Гледам много футбол в страните около Персийския залив. Уча се. От там нататък разполагам с 16 канала на BeIN Sports, излъчват всички първенства, но това винаги съм го правил. Това, което ме изненадва е, че катарците са големи фанатици на тема футбол, но не ходят по стадионите. Но в понеделник знаят всичко, което става в Барса и в Реал, всичко! Това е нещо много разпространено, поне на 50%.

- Познавате ли всички играчи, например бека на Ливърпул?
- В Европа познавам огромната част. По-младите - по-малко. А в моя отбор вече знам имената на всички. Първия ден си мислех: Как ще ги запомня, като всичките се казват еднакво? (смее се) Али, Ясер... Но вече ги знам. Знам и имената в отбора до 19 г. Всичко това направо ме разболя.

- Ако станете треньор, ще бъдете ли верен на един стил?
- Философията ми е ясна - да доминираме, без да сме изключителни, да пресираме дълбоко, да затваряме линиите на паса... Очевидно, че в Катар е различно от Барса. В Ла Масия се търсят играчи конкретно за 4-3-3 или за 3-4-3 при Кройф. В Катар трябва да се оправят с това, което имаш. Ако има двама добри нападатели, трябва да са титуляри. В националния отбор на Испания е същото, Иниеста понякога е на крилото, а Давид Силва не е зад нападателя, но пак играе някъде там.

- Да поговорим за вашите концепции. Откъде придобихте това майсторство по отношение на паса?
- В Барса, още от 11-годишен. Преди това в Тераса играех, за да се забавлявам. Но има и нещо вродено. В цивилния ми живот също като на терена гледам назад, както на терена, когато получавам топката. Винаги гледам да контролирам ситуацията. Учили са ме още, преди да получа паса, да видя дали ще мога да контролирам топката. Включително при Ван Гаал и Моуриньо като помощник сме тренирали контрол и пас. Веднъж му казахме: Луис, вече 10 г. го тренираме това. И много ясно, че го разбираме.

- Още ли смятате, че кръгът е най-добрата тренировка? Ще го прилагате ли като треньор?
- Кръгът не е някакъв каприз, трябват ти ляв и десен крак, трябва да гледаш и да мислиш, че когато те притискат, трябва да играеш с този, който е свободен... Кръгът е зверска работа. Тук казах на треньора, че трябва да го правим всеки ден. А и освен това никога не съм виждал някой да се контузва така. Просто започваш тренировката си щастлив.

- Още ли се тормозите за сбъркан пас?
- Много ясно, заедно със загубите това ме тормози най-много. Прибирам се бесен вкъщи след сбъркани пасове. В мачовете искам да печеля с добра игра, не ме интересува да печеля на всяка цена. И ако дойде денят, в който ще бъркам пасовете, ще ми бъде трудно да го приема.

- А готов ли сте да приемете разочарованието като треньор, когато няма да зависите от себе си, а от отбора?
- Да си треньор е трудно. Трябва да мислиш за 25 футболисти, да си психолог и мотиватор. Точно затова се подготвям в Катар. Като играч идваш със сака си и играеш. Като треньор трябва да планираш много. Но даже и така това ме изкушава. Знам, че ще се изисква много и трябва да се подготвя. Включително и за да знам къде е моето място и къде не е. Още не знам дали няма да се справя по-добре като спортен директор. Истината е, че засега се виждам на терена.

- Не ви ли се е искало например да имате по-добър дълъг пас?
- Не се оценява, но аз го ползвам много. Искало ми се е да съм по-бърз. Да сменям ритъма като Андрес Иниеста. Аз трябваше да мисля повече, да разбера играта.

- Кой ви помогна да не се главозамаете след постигнатите успехи?
- Баща ми е най-важният човек в кариерата ми, научи ме да съм професионалист още от 13-годишен. Да се храня добре, да си почивам, да ям 3 часа преди мач. Имах късмет със семейството и приятелите ми. Така най-добре се задържаш на земята. Винаги съм си бил вкъщи, не е било нужно да ходя навън. Следвах това, на което се научих вкъщи, а то беше същото като в "Ла Масия".

- Смятате ли, че школата на Барса в момента е в криза?
- Никога няма как да бъде. Друга тема, че от "Ла Масия" невинаги могат да излизат поколения като тези, които преживяхме в последните години. Беше нещо невероятно. Барса е клуб, който формира, но и печели. Трудно е да се види границата. Когато цяла година не спечелиш нищо, трябва да вземеш някого отвън. И тази година, когато се спечели всичко, е времето за Мунир, Сандро, Сампер. Барса винаги трябва да се подхранва от "Ла Масия".

- Барса спечели требъл миналия сезон. Каква е рецептата за борба с прекомерното самочувствие?
- Това е проблем, с който сме се сблъсквали. Този сезон може да се окаже тежък от януари нататък. Ако според прогнозите се спечели Световното клубно първенство, през януари отборът ще бъде по-зависим от всякога от детайлите. За самочувствието не беше лошо да се загуби Суперкупата на Испания. Така гледаш да внимаваш още повече.

- Какво си спомняте от "Чудото на "Аноета" през миналия сезон (б.р., скандала между Меси и Луис Енрике след 0:1 от Реал Сосиедад през януари, след който сезонът на Барса се пребърна)?
- Тогава Луис Енрике показа голямо смирение. Реакцията му ме изненада. Той е много спонтанен тип и подходи много добре. Говори с всички, включително с Меси. Тогава научих, че треньорът трябва да е на второ място и че този, който се нервира и има проблеми, е играчът. Тогава Луис Енрике подходи много добре и говори с футболиста. Именно комуникацията е най-важната.

- Луис Енрике ли бе този, който ви убеди да останете още година в Барса, заради което изживяхте требъла?
- Беше откровен. Каза ми, че се нуждае от мен в съблекалнята, но вече съм на възраст и ще играя толкова, колкото си заслужа. Върнах се по-рано от ваканцията и той ме убеди. Усетих, че трябва да остана. А вече се бях подготвил да ида в чужбина. И вижте какво стана, мечтана раздяла.

- Възможно ли е Барса да повтори и този сезон успехите си от миналия?
- В отбора са събрани невероятни хора. Като се започне от Иниеста, който е човек чудо, мине се през Пике и Масчерано и се стигне до Меси. На мен ми е слабост Бускетс, който е за пример във всяко отношение - лидер е, говори добре и никога не бърка на терена... В съблекалнята има играчи, които без съмнение ще наредя сред най-добрите в историята. А те са там заедно. Заедно с Неймар, Луис Суарес... Съставът продължава да е невероятен.


Интервю на Оскар Кампильо и Хуан Кастро
Превод на вестник "7 дни спорт"