Нападателят на Барселона Луис Суарес не скри възхищението си към най-успешния български футболист Христо Стоичков и му благодари сърдечно за подкрепата покрай скандала от световното първенство.

Както е известно, уругвайската голова машина отнесе наказание от четири месеца, след като даде воля на канибализма си и заби зъбите си в рамото на италианеца Джорджо Киелини.

- Луис, адаптирахте ли се вече на сто процента в "Барселона"?
- Продължавам здраво да работя всеки ден за това. Когато през лятото дойдох в този велик клуб, бях наясно, че ще го правя още от първата минута тук. Аз трябва да се адаптирам към отбора, а не той към мен. Няма значение кой с какъв статут идва. Това е "Барселона"! И ако ви кажа, че до сега е било лесно, ще излъжа. Но пък ще ви призная друго - вече е... по-лесно.

- Светът все повече говори за триото на победата МSN - Меси, Суарес, Неймар. Няма ли известна ревност между вас?
- Не, това не мога и да си го помисля. Ние сме приятели, ние сме почти неразделни. Говорим си и на терена, и извън него. А това е много важно в днешния футбол, в който стресът и интригите в медиите са всекидневие. И да, някои може би искат да ни видят разделени, но за тяхно съжаление ние сме заедно и си помагаме за всичко.

- На терена какво най-често си говорите?
- Решаваме как да сменяме позициите си в нападение. Това затруднява максимално съперника в хода на мача. Безспорно Лео е фантастичен. Но той е най-силен, когато има пълна свобода на действие. И затова при организацията на играта ние правим всичко, за да му даваме свобода и да се наслаждаваме на неговия гений.

- А как вие се оправяте с Нейно величество Славата?
- Не помня да съм имал проблеми с нея. Нямах лесно детство и никога не забравям това. Ценя хубавите неща, но водя нормален и подреден живот без каквито и да било екстравагантности. Поставям си цели и ги преследвам. Така винаги се държа в кондиция.

- Имахте ли идол в детството?
- Аржентинецът Габриел Батистута. Зная всичко за кариерата на Батигол, но ако започна да разказвам, ще изтече времето на интервюто.

- А сега кой ви е идол?
- Жена ми. За мен семейството е над всичко. Със съпругата ми София се познаваме още от тийнейджъри - аз бях на 15, тя на 13 години. И през цялото време оттогава тя винаги е била най-важна за мен. Не мога без нея. Радваме се на две деца. И семейството наистина е моя крепост.

- Най-тежките изпитания в живота ви?
- Имал съм проблеми, но те не могат да се сравнят с два наистина адски момента. Първият бе, когато родителите ми се разведоха. Бях направо съсипан.
Вторият - всички вече го знаят. Случаят с италианеца Киелини на световното миналата година. Тогава преминах отвъд границата за спортна злоба. Сгреших публично, разкаях се публично, извиних се публично. Очаквах да ме разберат, но ФИФА прие случилото се за криминално деяние. Преживявам го още. Да, всеки бърка и всяка грешка се плаща. Ако искате доказателство - моля, аз съм човекът!

- Имаше и гласове във ваша защита. Помните ли?
- Няма как да не ги помня, защото бяха малко. И сега искам да използвам момента и да благодаря лично на Христо Стоичков. Той го направи първи. Защити ме и най-важното - каза, че не може да ми забраняват да тренирам. Да не играя мачове - окей, но да не тренирам? Твърде жестоко и несправедливо, не мислите ли? И ако никой не ме беше защитил, със сигурност санкцията нямаше да се промени. И кариерата ми можеше да се срине тотално. Или най-малкото да се обърка непоправимо.

- Испанските медии ви сравняват именно със Стоичков. Приемате ли го?
- Дали го приемам? Сериозно ли? За мен е привилегия това сравнение, гордея се, че ме сравняват със Стоичков. Той е "Златна топка", марка за класа, признат от света. Но аз ще го уважавам до гроб за това, че ме защити, когато най-много имах нужда от приятели. Да, по характер с него си приличаме - и аз горя в играта, и аз вкарвам голове. И се надявам някога да го настигна и по успехи. Нали ви казах - обичам да си поставям цели.

- Кога сте се чувствали най-щастлив във футбола?
- През 2011-а, когато с Уругвай ликувах с титлата на Копа Америка. Елиминирахме Аржентина на тяхна земя, после вкарах и гол във финала с Парагвай. Ние сме малка държава, малко над три милиона население. И съдбата нищо не ни е подарила, наистина. Но имаме големи сърца, имаме дух, борим се в живота и във футбола. Отборът на Уругвай е едно голямо семейство. Няма звезди, няма привилегии и никой не е над правилата. Има ред, задължения, братство и патриотизъм. Ние живеем и играем като отбор на сто процента.

- Най-важният ви гол?
- Последният. Мисля, че беше в Ел Класико (усмихва се широко). Но той пък няма да е последен, обещавам. За мен да попадна във великата "Барселона" беше сбъдната мечта. Надявам се да продължа да съм щастлив тук. А за най-важния гол и за всичко в кариерата ми ще напиша книга, в която наистина няма да спестя нищо. Абсолютно нищо.

 

Интервю на вестник "Труд"