Карлес Решак е истинска институция за „Барселона”. Прочут и чаровен футболист на „Барселона” от 70-те години, Чарли после става треньор, дясна ръка на Йохан Кройф по времето на Дриймтима.

За неговата тежест в клуба говори и фактът, че през януари именно на него се падна високата чест да връчи на Меси трофея за голмайстор на клуба за всички времена.

Като съветник на ръководството, той бе включен в създадената наскоро спортна комисия на „Барса”, в която са също спортният вицепрезидент Жорди Местре, директорът Хавиер Бордас и италианецът Ариедо Браида, прочут директор на големия „Милан” от 1986 до 2000 г.

Рожба на барселонската футболна школа, Решак (общо 656 мача и 197 гола за клуба, от тях официални 449 мача и 122 гола) е считан за едно от най-силните десни крила в Европа навремето.

Той е единственият в историята, обвързан с договор с „Барса” цели 44 г. без прекъсване. Сред многото му заслуги към каталунския клуб, е и привличането на Лео Меси с договор върху салфетка.

Тази седмица Решак напомни за себе си с откровено интервю, публикувано в каталунски вестник, което взриви не само „Барселона” и обкръжението й, но и испанския футбол.

„Превърнаха в интервю една вечеря”, подхвърли небрежно Решак, който обаче е известен с това, че не цепи басма никому, и затова е търсен коментатор в медиите.

Ето интервюто на Луис Бускетс и Грабулоса за в. „Рехио 7”, което авторът твърди, че е публикувано със съгласието на Чарли.

- Вие бяхте главната причина за привличането на Меси, когато той бе на 12 или 13 г., така ли е? - Тогава Меси бе едно нисичко дете. Доктор Борел ни беше казал, че ще порасне най-много до 1,69-1,70 м. Добре пипаше топката, но не виждаха бъдеще в него. Организираха мачле в 5 ч. следобед заради него, което започна, преди аз да дойда на терена. Влизах откъм ъгъла, който е по диагонал точно срещу скамейката, накъдето тръгнах покрай тъчлинията. Макар че не вкара гол, аз видях достатъчно, за да разбера, че ще го вземем. „Това е детенце, с което можеш да играеш само на механичен футбол”, подхвърляха ми другите треньори. А аз им казах: „Доведете ми колкото имате от тях, тези дечица за джаги, защото ще подпишем с всичките!” - Какво му стана на Меси миналата година? - Много неща му се струпаха наведнъж – синът, жената, данъчните, контузията, световното, семейството... Беше свикнал да хапва в клуба и след това да разпуска. Но на мен ми се струва, че Меси изяде повече пици, отколкото искаше, или трябваше да изяде. - Вярно ли е, че когато Луис Енрике тренираше юношите, а Гуардиола – първият отбор, двамата не се разбирали? - На мен ми се струва, че на Луис Енрике не му харесваше да му взимат непрекъснато играчите (в първия отбор). Тези, които отиваха при големите, за да тренират, после не играеха в неговия отбор. - Какъв дефект има Луис Енрике? - Започна с прекалено много норми и правила. „Който не тренира, няма да играе” - съгласен, добре звучи. Обаче искам да видя какво ще стане, когато Меси не тренира и той се нуждае от него. Веднъж на един мач в Европа, половината ни отбор бе осакатен и аз казах: „Който нещо го боли, да ми каже, защото ще бъде сменен. Ще играят само тези, които са 100% здрави”. Дойдоха първите да се оплакват и не ги пуснах да играят. В съблекалнята Лаудруп като видя, че има много отсъстващи, се приближи и ми каза: „Тренер, и мен ме боли кръста, но не исках да ви кажа...”. Казах му: „Виж, ти ми стигаш и само на 50%”. Във футбола няма прави линии! Когато Ван Гаал дойде да тренира „Барса” втория път, аз му помагах. Пресата ме попита дали му давам съвети. Отговорих, че това не е важно, защото важното е да го благослови директора на вестник „Спорт”. Вдигна се голям шум. Правата линия не съществува. И Ван Гаал го знаеше. - А Гуардиола? - Пепе много добре разбираше и водеше мачовете. Научи това от Куман, първия футболист, който ние като треньори избрахме да върши нашата работа на терена по време на мач. Да имаш някого, способен бързо да разбере всяко указание или тактическа промяна откъм тъчлинията в зависимост как върви мачът. От скамейката е много трудно да поправяш пласирането на различните играчи без подобна фигура сред тях, който разбира и може да предаде бързо указанията за промяна на съотборниците си. Когато играчите излизат за мача, можеш да им кажеш какво трябва да правят, но без да усложняваш с допълнителни и различни указания в зависимост от развоя на мача. Ако го направиш, тогава те изобщо няма да помнят вариантите и, когато тръгнеш да правиш промени, ще стане пълна бъркотия. Такъв случай например е Шави в момента. Виж, Марадона не разбираше футбола. За разлика от него Кройф не само играеше много добре, но също толкова добре и разбираше футбола. - Какви са разликите между „Барса” и „Реал” (Мадрид)? - Това са двата испански отбора с най-голям бюджет. Имат първокласни футболисти. А щом ги имаш, те трябва да побеждават. Но имаш нужда да създадеш отбор, който се разбира, а аз не съм сигурен, че „Реал” е такъв отбор. Във всеки случай Флорентино Перес гледа към световния пазар, който иска да има галактически отбор от красавци като от витрина.  Дел Боске или Де Мария са много грозни за „Реал” (Мадрид) Далеч по-различни са Кроос или Хамес. Разбираш ли какво искам да ти кажа? Роналдо е идеалът. Флоретино се стреми да продава световната си марка. - А какви са разликите между „Барса” и „Байерн”? - „Байерн” го държат бивши футболисти. Един ръководи клуба, друг държи техническата част. А Гуардиола тренира – и точка! - Какво мислите за малшанса на Виктор Валдес? - Мисля, че сбърка, като реши да прекрати договора си още през май. Беше посъветван да го направи по причини, свързани с данъчните, като идеята бе да подпише за следващия сезон с „Монако”. Но най-лошото бе, че напусна „Барса”, без да си е уредил нещата. Както стана с Пеп през 2001 г. Той мислеше да отиде в „Ювентус”, обаче тогава те привлякоха Фабио Капело, който е един темпераментен треньор, и не го поиска. Затова завърши в „Бреша”. Ще видим какво ще стане... - Много ли се промени футболът? - Във всяко едно отношение. В икономическо, в отношението към играча, в техническо отношение и в структурно. В икономически план се набиват на очи трансферите и клаузите за разтрогване на договорите. По мое време имахме по 2 обувки за сезон. Сега ти правят по мярка 40 чифта. Навремето не си сменяхме потните фланелки дори на полувремето. А после вече можехме, дори ни даваха да подаряваме до 7 фланелки за един сезон – ако подариш повече, това е за сметка на портфейла ти. Сега играчите подаряват по 2 фланелки на мач.  - Какво означава „тики-така”? - Хората ни приписаха на мен и Кройф изобретяването на тики-така. Не, не... Само по себе си тики-така е нищо. Ние правехме квадрати (игри на „пиян морков”). Нашите квадрати се правеха така, че на играчите от халфовата линия никога да не могат да им вземат топката, тоест целта на упражнението бе да запазиш топката, да я владееш... А сега Симеоне, треньорът на „Атлетико” (Мадрид), също прави квадрати, обаче от друга перспектива: играчите от средата на терена винаги да отнемат и пресичат колкото се може повече топки, като така разбиват играта на противника. - Защо викат играчите на режим в навечерието на мачовете? - Когато за пръв път отидох на режим, на другия ден пресата ме попита за смисъла от това. „Вижте – казах им. – Когато се ожених и бебето плачеше през нощта, ръчках с лакът съпругата, тя ставаше и преместваше детето в другата стая, за да мога да спя. Сега жената също работи и се налага футболистът да става...” В един хотел със сигурност няма да има такъв проблем. Обаче днес за такова изказване ще ме изкарат „мачо”, „сексист”. - Вярно ли е, че играчите плащат глоби, когато закъснеят или правят глупости? - Естествено! Те се договарят с тях. На мен ми казаха: „Всяко нарушение ще ти струва 10 000 песети (около 36 днешни евро)”. А аз им отвърнах, че сигурно си правят майтап. Разбрахме се за 10 000 песети за първо провинение, 20 000 – за второ, и нататък се удвояваше. В края на сезона събрах глоби за 18 милиона песети (над 65 000 евро). Кои издънки са най-честите? Закъсненията за тренировка, за обяд, за рейса... Ако лампата в стаята ти свети в полунощ, ако говориш по мобилния по време на обяда. Или пиеш „Кока-Кола”, или други газирани напитки... - Лично вие като футболист как си живеехте? - Аз бях ерген до 32-годишна възраст. Живеех в къщата с майка и татко. Естествено, че правехме нашите пакости, играчите са като възпитаници от интернат. Бяхме в нещо като тунел. Понеделник – пътуване и възстановяване; вторник – тренировка; сряда – мач и пътуване, или тренировка; четвъртък – „пиян морков”... Търсиш всяка възможност да излезеш от този коловоз. Когато пътувахме в чужбина, също беше различно. Например помня как отидохме да играем официален мач в Полша: общо 2 дни, един за отиване, друг за връщане. Когато се върнеш, си толкова уморен, че ти се иска само да спиш. Нямаш душа дори да изчакаш гаджето. А когато момчетата започнаха да се женят, съпругите им ги контролираха още при излизане от тренировка Няма да споменавам имена... Имаше такива, които така мачкаха мъжете си, че аз не бих издържал. Сега става същото... Половинките на футболистите ги следят да не стъпят накриво повече отколкото треньора. - Коя е причината за напрежението между Пеп Гуардиола и Тито Виланова? - Тито имаше буен характер. Конфликтът се породи, когато той прие да стане треньор на първия отбор. В началото изглеждаше така, сякаш Пеп го е приел, но хората около него му объркаха главата. Освен това и двамата имаха отделни оферти да тренират „Манчестър Сити”, когато приключи почивната година на Гуардиола. Нещата се усложниха в Ню Йорк, когато Тито отиде в клиника за онкологично лечение, а Пепе, който по това време живееше там със семейството си, нито веднъж не отиде да го види. Пеп знаеше това, но в един момент там се засякоха жените им... - Защо „Реал” има повече шампионски купи на Европа от „Барселона”? - Защото, за да спечелиш европейската купа (тогава Купа на европейските шампиони, сега ШЛ), трябва да участваш в нея. Тогава участваше само първият в първенството, а ние не ставахме шампиони. Освен това от тези, които играеха в нея, добри бяха само някои отбори от Италия, Англия, Германия... и толкова. Докато в същото време ние играехме за Купата на панаирните градове или Купата на УЕФА, която бе по-трудна от купата на шампионите, защото се решаваше в един мач. Няма групи и може да ти се падне някой силен още в първия мач. Имаше много силни отбори и беше много по-трудно да продължиш напред. Сега има голяма разлика между отборите, а с увеличаването на трансферните цени тя ще става още по-голяма. Всичко върви срещу слабите. - Футболът е като бурно море, пълно с подводни скали и опасности, а вие съумяхте да плавате доста добре в него... - Ще ви дам един пример. В един мач „Барса” – „Реал” не ми вървяха нещата, хората си скъсваха дробовете да реват по мен и да ме освиркват. Чувах дори викове „Решак на пейката!”. Към края получихме корнер. Аз винаги ги изпълнявах, но този път не посмях да отида до ъгъла от страх да не ми метнат нещо по главата. Зачаках пред наказателното поле централно пред вратата, а за късмет топката ми падна точно където бях застанал, ритнах я както трябва и тя влезе в ъгъла. Беше голям гол! Онези, които ме ругаеха, ме чакаха на излизане и искаха да ме понесат на ръце, сякаш съм някой тореадор...

Превод "7 дни спорт"