Реал Мадрид се сбогува с една от най-емблематичните си фигури за последните 15 години. Марсело Виейра да Силва Жуниор, познат само като Марсело, напусна тържествено "Сантяго Бернабеу" със статута на най-успешния футболист на славния клуб.

Бразилецът завоюва цели 25 трофея с "Белия балет" и вече е еднолично на върха по този показател, след като прибави още една европейска купа към колекцията си в края на този сезон. Общо 5 пъти Марсело спечели Шампионската лига и прибави 6 титли на Испания, 2 Купи на страната, 5 Суперкупи на Испания и 3 Суперкупи на Европа. Четири пъти спечели и Световното клубно първенство.

След като беше купен от Флуминензе през януари 2007 г., левият бек навъртя 546 мача за Реал и в тази статистика се нареди на 12-то място в клубната история.  Събитието, на което той се сбогува с "белите", беше наистина специално и подобаваше на неговия статут. Пълна зала с множество важни личности и бивши футболисти на Реал посрещна Марсело, а той не успя да сдържи сълзите си.

"Благодаря на своите треньори и съотборници, но най-много искам да благодаря на домакина, на охраната на входа, на всички хора извън светлините на прожекторите. Те вършат неблагодарната работа и остават забравени. Но аз им благодаря, защото с работата си те винаги ме караха да се чувствам прекрасно в този клуб", бяха думите на Марсело на прощаване.

"Благодаря и на жена си, защото винаги стоеше до мен. Аз съм мъжа, който съм днес, заради Кларис. Когато напуснах Бразилия, в главата ми беше само Шампионската лига. А днес напускам като човека с най-много трофеи в историята на този клуб".

Не само Марсело се разплака на пресконференцията. Сълзи се забелязваха и в очите на треньора Карло Анчелоти, който рядко може да бъде видян да изразява силно емоциите си, дори след спечелване на голям трофей.

Разплака се и легендата Раул Гонсалес, когато Марсело му благодари лично за помощта след раждането на първия му син. Уважението си към играча изразиха още много футболни личности и негови настоящи и бивши съотборници. Защитникът беше поздравен от своя дългогодишен съотборник, от когото наследи капитанската лента - Серхио Рамос. С напускането на Рамос в посока ПСЖ, Марсело стана първият чужденец, който е официален капитан на Реал.

"Братко, днес ти казваш "сбогом", но твоето наследство е вечно. Поздравления за постигането на невъзможното. Голяма целувка, Марсело", написа Рамос в Instagram и придружи публикацията с тяхна обща снимка с 13-тата европейска купа във витрината на Реал.

"Мога да кажа, че съм играл с най-добрия ляв бек за всички времена", написа пък Тони Кроос. Поздрав и благодарности Марсело получи и от сънародника си Винисиус Жуниор. Все пак сълзите не попречиха на ветерана да бъде доста словоохотлив на прощалната си пресконференция и да поговори по доста теми.

"Кариерата ми беше добра. Треньорите ми също бяха добри и специални, както и съотборниците ми. Всеки наставник си има философия. Този сезон се карах с Анчелоти, а на следващия ден се целувахме и прегръщахме. Всеки треньор си има свой подход и научих много от всички тях", разказа играчът.

"Когато се появи възможността да отида в Мадрид, аз нямах колебания. Надявам се хората да разберат, когато говоря за способността на Мадрид да печели трофеи и да изживява специални неща. Доста си общувам с младоците, казвам им да се наслаждават на момента, защото са в най-добрия клуб в света. Няма по-добро място от Мадрид", допълни той.

"Тук ми дадоха възможността да играя за всичко и да спечеля всичко, както и да преживея вълшебни нощи на "Бернабеу". Само мога да благодаря, че през всички тези години бях щастлив и с усмивка на лице. Нямах много контузии, направих добри отигравания, вкарах голове... Ако нямаш късмет, това не е възможно." 

свързани статии

"Какво оставям в Мадрид? Смирение и това да знаеш къде се намираш. Спечелих пет пъти Шампионската лига, играх в 4 финала. В последния не играх, но именно в него се чувствах най-важен. На пейката поговорих с Родриго, който беше уплашен, също и с Милитао, с Валверде... В предишните финали не направих такова нещо".

"Прекрасно е да вкарваш, да асистираш и да се появяваш в репортажите. Но разговорите с хлапетата и прегръдките, когато оставаха само две минути - това е, което искам да оставя. Младите да разберат, че всичко е възможно. Това е много по-хубаво, отколкото си представяте", каза още Марсело.

През последните няколко години бразилецът играеше все по-рядко и в последния сезон приносът му на терена беше твърде скромен - макар че накрая имаше честта като капитан да вдигне титлата на Испания и купата от Шампионската лига.

"Разбира се, че ми се искаше да играя повече, но най-красивото беше да наблюдавам съотборниците си от цяла вечност и хлапетата, чувствайки се от значение дори и без да играя", призна той. Защитникът вече е на 34, но не смята да се отказва от футбола и ще разглежда оферти от Турция, ОАЕ, Катар и други страни.

"Не мисля много за бъдещето си. Винаги живея в настоящето. Трудно е да напуснеш клуба на живота си след 16 години и много радости, страдания, болки, тренировки... Дадох толкова много на клуба. Това не е оплакване, бих постъпил по същия начин отново. Да носиш тази фланелка е нещо много красиво", категоричен беше той.

"Бъдещето не ме плаши. Направих това, което трябваше, историята вече е написана. Много съм доволен от себе си, семейството ми също се гордее с мен. Няма да се оттеглям, мисля, че все още мога да играя. За мен не би било проблем да се изправя срещу Реал - аз съм мадридист, но също така и голям професионалист", уточни бранителят.

"Не се чувствам като легенда, не се определям като такава. Чувствам се като играч, който иска да печели и да постига целите си. Няма никакъв проблем да си тръгнеш от даден отбор, светът не свършва и няма да спра да живея, защото напускам Мадрид. Има и други красиви неща в живота. Така сме решили, а краят беше възможно най-добрият. Не исках да бъда в отбора без да допринасям - не желаех да ме държат само от съжаление".

Тръгвайки си от Реал, той оставя на феновете един неразрешим дебат: дали е най-великият ляв бек в историята на клуба. На някои това ще прозвучи преувеличено. Та в този клуб игра феноменалният му сънародник Роберто Карлош! Именно него трябваше да замени Марсело, когато пристигна на "Бернабеу" през вече доста далечната 2007 г.

Оттогава наследникът постигна толкова много, че си заслужи да бъде споменаван редом до онзи изключителен дребосък с топовните шутове от невъзможна дистанция.

"Тогава вие, медиите, казахте: "Пристигна заместникът на Роберто Карлош". Аз обаче никога не съм искал това, а да напиша своята собствена история, тази на Марсело. Всеки има свой собствен стил. За мен няма друг като него. Той е най-добрият бек в историята. Аз съм Марсело и моята история продължава", отсече бразилецът на прощаване.

Факт е, че той спечели повече европейски купи от Роберто Карлош, изигра и повече мачове. Всъщност днес Карим Бензема е единственият чужденец с повече двубои за Мадрид от Марсело. А и наред с всички тези постижения, до името на рекордьора винаги ще стоят 25-те спечелени трофея. Постижение, което може да бъде задминато само от друга легендарна фигура.

"Да ме задминат би било повод за гордост и радост. Тръгвам си оттук доволен, щастлив и с много трофеи. Бензема, Лука, Каземиро, Тони Кроос... който и да ме задмине, ще бъда много доволен", увери накрая бразилецът. Вероятно защото осъзнава, че дори рекордът му да падне, приносът му с бялата фланелка никога няма да бъде забравен.

Материал на webcafe.bg