Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".
В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос.
Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.
Днес публикуваме материал на Димо Тончев, който коментира случващото се в Реал Мадрид.
Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.
Снощи около 20:00 часа българско време станахме свидетели на епохално събитие в историята на европейския футбол. Реал Мадрид отбеляза своя гол номер 1000 в Шампионската лига, преди това известна като КЕШ. Белият балет победи с 2-1 украинския Шахтьор Донецк и направи решителна крачка към първото място в групата и класиране за 1/8 финалите догодина.
Победата не дойде никак убедително, или поне не толкова лесно, колкото ни се искаше на всички фенове, които подкрепяме Лос Меренгес. Като изключим трите точки и юбилейното попадение, вкарано от Карим Бензема, за пореден мач се забелязва тревожна тенденция.
Тримата тенори в средата на терена отново бяха на отчайващо слабо ниво и украинците успяваха да стигнат до вратата на Тибо Куртоа, необезпокоявани от абсолютно никого. За щастие на Карло Анчелоти, белгийският страж отново бе на ниво и съумя да допусне само един гол във вратата си. Но да се върнем отново на халфовата линия.
В статистиката от мача се вижда, че цифрата срещу контраатаките на украинците е цифром и словом - НУЛА. Нормално, бих казал, когато нямаш адекватно противодействие и организирана игра, с лекота стигаш до противниковата врата, без да се налага да дебнеш.
В началото на сезона, когато Тони Крос бе контузен, а повече шансове се даваха на Феде Валверде, Едуардо Камавинга и дори Марко Асенсио, Реал игра страхотно, вкара доста голове, победи Интер на Сан Сиро и носеше наслада за окото. След възстановяването на германеца, Анчелоти върна "фабричните настройки" в средата на терена и всичко тръгна назад.
Италианският специалист е на път да повтори грешката на предшественика си Зинедин Зидан - а именно, предоверяването в старите играчи. За всички е ясно колко успехи са донесли на клуба, но за да се развива отборът, той се нуждае от нещо ново. Виждаме как в атака Винисиус и Родриго страхотно допълват Бензема, виждаме как в защита Милитао и Алаба играят все по-убедително заедно, но в средата на терена се забелязва една апатия, която няма да доведе до нищо добро.
Не ме разбирайте погрешно - аз не искам клубът да се разделя с тези три легенди, просто на терена няма място и за тримата заедно, защото се губи баланса и най-вече агресията при пресирането на съперника. И докато все още имат силите и рутината, е време докато са в отбора и могат да помогнат с класа, опит и ценни идеи, да се изгради новата халфова линия за бъдещето, в лицето на Феде Валверде, Едуардо Камавинга и евентуално Антонио Бланко, които имат шанса да се учат от най-добрите в занаята.
Преходът трябва да бъде извършен внимателно и най-вече на време, защото то не чака никого. Сами виждаме до къде се докарват отборите, които закъсняват с този процес след напускането на знакови играчи. Реал вече започна обиграването на новата си защита, нападението функционира отлично, сега е ред на най-важната част, а именно средата на терена... защото без нея няма как да текат нормално процесите в останалите две.
Димо Тончев, специално за gol.bg