За едни майка, за други мащеха...

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности.

Днес публикуваме нов материал на нашия верен читател Димо Тончев, който се спира на актуалната тема за финансовия феърплей.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

Едва ли някой е очаквал през лято 2021 да има гръмки трансфери, предвид все още върлуващата пандемия от Ковид-19, която удари сериозно финансите, както в световен, така и в спортен аспект. Имайки предвид и "финансовия феърплей", който УЕФА въведе, за да се ограничи безразборното харчене, малцина са си представяли, че през този трансферен прозорец ще бъдат хвърляни 100 млн паунда (не евро) за анонимен играч с нулеви успехи зад гърба си, едва ли някой може да си обясни как защитник световен шампион и четирикратен носител на Шампионската лига ще струва по-малко от никому неизвестен англичанин, за когото бяха платени умопомрачителни пари на фона на единствения му успех - класиране от Чемпиъншип във Висшата лига. 

Клубът, "хвърлил" 100 млн британска валута за футболист, който е далеч от класата на суперзвезда, сега се готви за още един подобен трансфер. Освен трансферните суми, е ясно, че тези играчи няма да играят за по 1-2 млн евро на сезон, а ще трябва да им се преведе двуцифрена сума в милиони по банковите им сметки. Друг, подобен на този клуб си позволява огромно перо за заплати - 40 млн за голямата си звезда, 25 млн за другата такава, а всички новодошли - в лицето на Рамос, Ашраф (дошъл с трансферна сума от 60 млн+бонуси), Вайналдум и Донарума, не падат под 10 млн. Сега предстои към тях да се присъедини и Лео Меси, който ще взима внушителните петдесет милиона евро, докато в бившия му клуб не съумяха да го регистрират именно заради въпросния "феърплей", който е стриктен и безмилостен към едни и абсолютно позволяващ всичко на други. 

В последните години ПСЖ и Ман Сити бяха пред угрозата да бъдат наказани с изхвърляне извън евротурнирите заради злоупотреби и неспазване на правилата за въпросните ограничения... Разбира се това не се случи, защото никой не би си позволил да вдигне ръка срещу арабските собственици на двата клуба. Манчестър Юнайтед, който има около милиард дългове, преспокойно "метна" 85 млн паунда за Санчо и 50 млн евро за Варан. Челси е на път да изхарчи 120+ млн евро за Румелу Лукаку, Арсенал даде 50 млн паунда за някой си Бен Уайт.... За английските отбори и ПСЖ явно феърплей няма. Явно тяхната публика е била на всеки мач през пандемията и финансите им са непокътнати и харчат така сякаш не е имало пандемия. 

От друга страна отбори като Барселона не могат да преподпишат с най-голямата си легенда, който склони да си намали с 50% заплатата, Реал се съобразява също с настоящата ситуация и не прави гръмки трансфери, Интер продава най-добрите си играчи, а Ювентус и Милан правят трансфери за малко пари и подписват със свободни агенти или взимат играчи под наем, Байерн пасува или пазарува играчи от Бундеслигата, без да хвърля умопомрачителни суми за трансфери и заплати. 

За всички изброени състави феърплеят е стриктен и наказва всяка грешна стъпка, но за "писаните яйца" с арабски собственици рестрикции няма. Те могат да харчат колкото си искат, да предлагат на играчите си възможно най-големите заплати и да го раздават така сякаш никога не е имало криза. Затова и не се учудвам, че има проекти като Супер лигата. Няма как УЕФА да се гаври с едни и да поощрява други и това да мине просто между капките. Футболът се нуждае от оздравяване и сериозни промени, които да бъдат спазвани от всички, а не само от определени клубове. 

Димо Тончев, специално за Gol.bg