Джика Хаджи: Реал и Барса ме изградиха като личност

Най-добрият румънски играч в историята – Георге Хаджи, може да се похвали, че е носил екипа с номер 10 на „двата най-големи отбора“. Все още в паметта на феновете на Реал Мадрид и Барселона са изпълненията и головете на футболиста, на когото Гаспар Росети му лепна прозвището Марадона на Карпатите. 56-годишният Джика е запазил перфектния си испански, който е научил само няколко месеца след пристигането си в страната. Това бе именно езикът, който избра бившият футболист, за да говори за кариерата си и да изрази мнения за актуалния футбол в интервю за предаването A Diario на радио „Марка”.

Хаджи, какво е за вас футболът?
- Нещо, без което не мога да живея. Направо съм залепен за топката. Живея с футбола по 24 часа на ден. И гледам всички мачове от Ла Лига.

Как мислите, дали ако имаше ВАР, Реал щеше ли да спечели титлите през 1992 г. и 1993 г., които ги загуби злощастно в Тенерифе, макар втория път вече да не бяхте вече част от отбора?
- Разбира се. Беше друго време и е жалко, че не можахме да спечелим, защото този резултат повлия на решението ми да не продължа в Реал Мадрид.

Били сте разстроен и решихте да напуснете Мадрид?
- Знаете какъв е футболът. Реших, че искам да имам още един опит в друга държава, въпреки че последната ми година в Реал Мадрид беше много добра, спомням си, че вкарах много голове (б.р. - 12 за разлика от 4 в дебютната му). Жалко, защото се бях адаптирал много добре към испанския футбол.

Съжалявате ли, че напуснахте?
- Разбира се, на 100 процента! Но животът е такъв, съставен от възможности и решения. Не мога да се оплача, че не съм имал страхотна кариера, тъй като не всеки има възможност да играе и в Реал Мадрид, и в Барселона.

Бившият вратар на Кралския клуб Франсиско Буйо винаги се е хвалил, че е играл с Хаджи…
- Той е поканен и винаги когато пожелае, е добре дошъл в моя хотел в Констанца. Пако е един от многото играчи, които се държаха толкова добре с мен, беше много близо до мен през първата година, когато аз трябваше да сменя държавата, езика и храната. Той ме познава добре и се надявам скоро да се видим.

След Ла Лига следващата ви спирка бе Серия А.
- В Италия тогава нивото беше много високо. В Бреша научих подробности за неща като тактика, отбрана, диети и др., в които италианците са най-добрите. Опитвах се да уча на всяко място, където съм играл. В Реал Мадрид придобих манталитета да бъда най-добрият, второто място не си струва.

Все пак не е често срещано да играеш за двата испански гранда?
- Това се нарича съдба. Това съм постигнал, случило се е и се гордея с него. Играл съм за двата най-големи клуба в света, които са оформили моята личност и манталитет, а пък аз от своя страна съм го имплантирал в клуба, който основах в Румъния – Виторул Констанца.

В момента обаче нито Реал, нито Барселона изживяват най-добрите си дни.
- При футболните отбори се случва както при хората; ставаме сутрин и не сме най-добрите всеки ден. Периодите на по-слаба форма са нормални, точно както при тези, които са на 100%. Във всеки случай и Реал, и Барса притискат лидера Атлетико.

Алфонсо Перес признава, че когато става дума за вас, комплиментите в речника му свършват?
- Винаги съм смятал, че номер 10 трябва да бъде креативен, затова съм се опитвал да направя разликата. Никога не съм забравял, че най-важните са моите съотборници във всеки от отборите, в които съм играл и съм работил, за да направя добро впечатление.

Какво бихте казали за треньорите си в Реал?
- Без съмнение покойният Радомир Антич (отиде си на 6 април миналата година) беше този, който ме разбираше най-добре. Той ме постави зад Бутрагеньо, където се чувствах много добре и носех отговорността си.

Уволнението на Антич беше ли грешка?
- Трябва да кажа, че имам и добри спомени с Лео Беенхакер, той много ме обичаше. Но да, мисля, че смяната на треньора не беше честна, бяхме първи след победа над Валенсия... Беше казано, че не сме играли добре, макар да бяхме отборът, който бе отбелязал най-много голове и бе получил най-малко. Тази промяна не бе нормална.

Има ли някой от сегашните футболисти, който да ви напомня за вас?
- Може би в известна степен Меси. Той има повече голове, но споделяме много характеристики. Бърз ляв крак, добра техника, нестандартна мисъл. Аз повече играех като номер 10 и вкарах голове, но на Лео му харесва да го прави много повече.

Треньор ви е бил и Йохан Кройф.
- Той е идолът на живота ми. Като играч и като треньор Кройф е специален за мен заради начина си на разбиране на футбола. Покани ме в Барселона, докато бях на световното първенство в САЩ. Научих много от него, въпреки че играх малко.

Ще дойдете ли на „Сантяго Бернабеу” след реконструкцията?
- Разбира се. Бутрагеньо се грижи добре за мен и поддържаме връзка. Той е феноменална личност, съотборник с много висока интелигентност. И прави всичко за Реал Мадрид.

Забележка: През сезон 1991/92 Реал влиза в последния кръг като лидер с точка пред Барселона, но допуска обрат при гостуването на Тенерифе от 2:0 до 2:3 и титлата печелят каталунците с Христо Стоичков. Следващия сезон историята се повтаря под индиго, но този път Балета губи с 0:2 на Канарските острови и радостта е пак за блаугранас и Камата. В първия случай Хаджи вкарва за 2:0 в 28-ата минута и напуска Балета след края на сезона.

Превод на "Тема спорт"