Серхио Рамос – последният футболен злодей

Футболът не е игра за добри момченца. В добрите стари времена това бе игра, за която се искаше да бъдеш арогантен, безскрупулен, подмолен и лукав. Това поведение се предаваше и на трибуните, където насилието също бе перманентно. В края на миналия век точката на кипене стигна своя връх. Поредица от брутални инциденти доведоха до преосмисляне на нещата и налагане на тотален феърплей. Днес ритането без топка, раздаването на юмруци, плюенето и щипането са отречени напълно. Дори традиционните симуланти вече ги хваща срам, когато решат да направят фирмения си номер.

Старата школа като мен обаче помни зловещия нацист Тони Шумахер, касапина Гойкоечея, мафиота Джентиле, фашиста Ди Канио, каратиста Кантона, симуланта Симеоне, съветските убийци Балтача, Бессонов, Хидиятулин и много други подобни екземпляри. Дълги години футболът се бореше срещу такива като тях и успехите днес са безспорни. Но винаги има изключения. Този, който може да бъде обявен за най-добър продължител на "славните" традиции на мръсния и кален футбол, е Серхио Рамос. Същевременно обаче е един от най-големите футболисти на епохата.

Капитан на най-големия по успехи футболен клуб на планетата. И то не случаен капитан, а играч с огромно влияние. Серхио Рамос е образец за централен защитник. Е, малко е бавен, но владее толкова мръсни номера и знае отлично кога да си спечели поредния жълт картон. За Реал Мадрид Серхио Рамос е като "Саграда фамилия" за град Барселона. Той не само си върши перфектно работата, той влияе фундаментално в най-важните моменти. В психологическо отношение значението му е по-голямо от това на треньора. Серхио е човекът, който реагира към всяка напечена ситуация.

На 34 години автобиографията на Рамос е изпълнена с всички възможни футболни отличия на клубно и национално ниво. След немного време, когато спре да играе, той ще бъде поставен на пиедестал. Приживе ще му направят бял паметник. Всичко това е добре, но безпристрастните анализатори ще го изпратят в историята не само със светлата страна на неговите успехи и талант, но и с многобройните проявления на тъмната страна на неговата природа. В цялата си досегашна кариера Серхио се доказа като последния футболен злодей. Макар и да се опитва да замазва положението, прегрешенията му са толкова многобройни, че просто няма как да изпере чернилката от образа си.

Да започнем с най-грозната му постъпка. Плюнката в лицето на Яго Аспас. Трябва да си много тъп, за да не съобразиш, че всяко твое действие може да бъде запечатано от камерите. Така е поне от Световното през 1990 година, когато целият свят видя как плюнката на Рийкард се залепи на лицето на Руди Фьолер. Серхио Рамос повтори действието в един мач между Реал и Селта. Така гадно се изплю, че трябва и до днес да го е срам от постъпката си. Кой, Серхио Рамос да се срамува! Забравете! Естествено, след мача отричаше, не било вярно, плюнката била настрани и не била насочена към Аспас. Да, ама никой не му вярва.

Това може и да е минало метър, защото бе обикновен мач за Купата на Испания, но целият свят видя гадостта му срещу Мохамед Салах. За протокола египтянинът е един от най-големите джентълмени в съвременния футбол. Това достойнство му го признават всички. Рамос използва ключ от борбата, при който рамото на противника излиза от строя. И така се случи - във финала за Шампионска лига Мо Салах излезе от строя. Не може толкова целенасочено да желаеш осакатяването на противник. Но Серхио няма такива скрупули. Прави се на ударен и се заема да обяснява, че нищо не е направил. А на всичкото отгоре, докато Роналдо утешаваше египтянина при смяната му, Серхио се подхилваше. И това бе запечатано от камерата.

Трети грях. Удари в лицето Лео Меси. Пак гадно и мръснишки, все едно че го е направил случайно. Естествено, кръвта по устата на Меси се появи, защото той сам се е разкървавил!? Тук трябва да се отбележи, че оправданията на Рамос за собствените му простотии винаги са свързани с Барселона и Каталуня. След една срамна загуба на Реал от Барса, той непремерено взе отношение по казуса с Пучдемон и каталунската независимост. Явно се изживява като застъпник на целостта на Кралство Испания и всяка атака срещу него се обяснява от лоялността му към краля и кралицата. Андалусци като него бяха преди години главната опора на диктатора Франко. Но никой не му се връзва на глупостите.

Рамос се е доказал не само на терена, а Жозе Мауриньо има много какво да каже за отношенията им, докато бе треньор на Реал. Всички, които са работили с Жозе, знаят, че той е безпощадно критичен в съблекалнята, когато нещата не вървят. Един път, когато повишава резонно тон, чул от Рамос думите: "Кой си ти, където никога не си играл сериозен футбол, да ни даваш акъл." Футболистите често говорят зад гърба на треньорите, но чак такава арогантност едва ли някой друг си и е позволил. А Мауриньо е човекът, на който Рамос трябва да се чувства вечно задължен. Той му предостави позиция на централен защитник и го направи това, което е сега.

Още една негова постъпка остава в полутайна, но е наблюдавана от поне 40 души. На тренировка във Валдебебас Рамос нещо не е на кеф и два пъти силно рита топката в младока Регилон. Дори другите тартори на отбора са се почувствали неудобно от действията на капитана. После пак намерил начин да омаловажи инцидента. Още една неприятна черта на Рамос са грозните симулации. Превърнал ги е в своя фирмена марка. По принцип защитниците не са известни като симуланти, но Рамос разбива и този мит. Отново един спомен. На мача срещу Ювентус Рамос абсолютно цинично и преднамерено изкара втори жълт картон на Куадрадо. И този му грях не е простен. Негови колеги казаха, че биха се срамували от децата си, ако са толкова противни. Към симулациите трябва да се прибавят и безкрайните разправии със съдиите. Които, трябва да им си признае, са доста толерантни и често го щадят.

Серхио Рамос е на 34 години и лесно може да смени имиджа си. Правили са го много други, и то успешно. Трудно обаче това ще се случи при него, защото подлостите му идват отвътре. И със сигурност му харесва да бъде точно такъв.

Жаклин Михайлов, в-к "Тема спорт"