свързани статии

Легендата на Реал Мадрид Уго Санчес даде интервю за вестник "Ас", в което говори за ситуацията на стадион "Сантяго Бернабеу" и за желанието си един ден да води любимия си клуб.

Къде ви намираме в този тежък период за всички хора?
- В моята къща в Сан Диего (САЩ), заедно със семейството ми – жена ми Изабел и двете дъщери Хана и Изабела. Имаме къща и в Мексико. Преди пандемията се преместихме там, защото имах професионални ангажименти с ESPN (б.р. - коментатор е). Но сега всички живеем в друга реалност и работата е на заден план.

Притеснен ли сте от цялата тази ситуация с COVID-19?
- Реалистично не се притеснявам. След пандемията ще бъде различно. Икономиката ще се промени, много хора ще страдат и ние ще трябва да нулираме нашата скала от ценности. Това, което преди изглеждаше като незначителен детайл, сега може да бъде съкровище. Пандемията ни отвори очите за начина на разбиране на живота. Трябва да разсъждаваме върху него.

Това включва ли възможността да се върнете в Испания в даден момент?
- Разбира се. Двете ми дъщери са близнаци и сега завършват. Те трябва да отидат в колеж. Хубавото е, че и Изабела, и Хана искат да учат в Мадрид и да направят кариерата си там. Ако се появи добър професионален проект, бих се радвал да мога да продължа да бъде близо до дъщерите си.

Вече ви виждам как чукате на вратата на Флорентино Перес...
- Той знае, че Реал Мадрид е един от бъдещите ми стремежи и наистина съм готов за подобна взискателна работа. Чувствам, че имам познанията да бъда треньор на клуба след толкова прекарани години там. Не говоря за сега, защото Зидан се справя чудесно. Но нека не забравяме, че с Пумас спечелих два пъти титлата в Мексико, а с националния отбор стигнах до полуфинал на Копа Америка 2007, когато Аржентина ни победи. В малкия финал подчинихме Уругвай и финиширахме трети.

Какъв е стилът ви като треньор?
- Този, който Луис Арагонес наложи. Аз казвам три думи на играчите си – спечелете, спечелете и спечелете. Арагонес е моята отправна точка, работата му със съблекалнята е възхитителна. Неговата личност позволи на Испания да спечели две европейски купи и световното първенство. Вярно, че последните два трофея бяха при Дел Боске, но той беше много интелигентен и поддържаше философията на Арагонес.

Толкова важно ли е един треньор да има отправна точка и друг колега в професията, от който да се е учил?
- Със сигурност. Вижте например Зидан. Всичко постигнато е благодарение на Анчелоти. През годината, когато французинът бе негов помощник, той научи, че ключът към успеха в клуб като Реал е да имаш лява и дясна ръка и да се поставяш на мястото на футболистите. Зидан получи интензивен курс на обучение и тъй като е много интелигентен, възприе метода на Анчелоти. И има неговите зрелищни резултати, особено в Шампионската лига.

Не знам дали сте наясно, но днес (б.р. - вчера) се отбелязват 30 години от страхотния ви хеттрик срещу Овиедо, който ви позволи да спечелите „Златната обувка“ и да изравните легендарния Телмо Сара с 38 гола...
- Не знаех, но го оценявам, защото този мач имаше специални конотации за мен. Бях наказан за предпоследния кръг, когато гостувахме на Атлетико на „Висенте Калдерон“. Това беше голям удар за мен тъй като ми оставаше само един двубой, за да стигна рекорда на Сара. Преди срещата говорих с Джон Тошак и поисках разрешение да се обърна към моите съотборници преди мача.

Уелсецът прие ли?
- Разбира се, ние вече бяхме шампиони, иначе никога не бих имал подобно искане. Казах на колегите, че за мен ще бъде нещо много специално да достигна рекорда на легенда като Сара. Помолих всички да ми сътрудничат и точно така се случи. Овиедо вкара първи, но след това отбелязах хеттрик. За първото попадение ми подаде Мичел, който ми е дал най-много асистенции през кариерата. Второто бе от дузпа, когато стрелях силно и в средата на вратата.

А третият гол?
- Пореден фантастичен пас на Мичел, а аз пратих топката в мрежата с глава. Прегърнах го и когато всички се събрахме да празнуваме попадението, извиках: „Направихме го!“ Нямаше как да пропилеем подобна възможност да пренапишем историята. Всъщност, това е най-важната година в живота ми, защото тогава срещнах и своята съпруга Изабел.

Нито един гол обаче не може да се сравни с тази задна ножица срещу Логроньес...
- Вече знаете, че ако прочетете думат Логроньес на обратно, се получава „Сеньор гол“ (б.р. - майсторски гол). Няма какво повече да допълня.

Да прескочим към днес. Вие със своите 207 гола в 283 мача за Реал сте един от най-добрите реализатори в историята на клуба, със средно стойност 0,73 на двубой. Сега се говори, че младият Ерлинг Холанд ще бъде страхотен голмайстор...
- Това момче има огромен талант. Реал може да го вземе за бъдещето, но той е все още прекалено млад да носи подобен товар. Белия балет трябва да има най-добрите играчи в света на всяка позиция. Реал се нуждае от убиец, хищник пред гола, каквито бяхме аз и Кристиано Роналдо. Трябва да се намери нов такъв играч.

Не харесвате Бензема?
- Как да не го харесвам. Той е нападател с изключителна класа, но не е убиец, не е типичен голмайстор. Страхотен е за втори нападател. Карим прилича на Бутрагеньо. Ако ме питате кой искам да дойде в Реал, харесвам Хари Кейн, но сега има застой заради многото си контузии. А Левандовски има проблем с възрастта. Не е лесно търсенето.

Вече приключваме, майсторе. Срещал ли сте някога Майкъл Робинсън?
- Да, когато подписа с Осасуна, а аз бях в Реал. Спомням си, че веднъж вкара на „Бернабеу“. Беше бърз и агресивен нападател. Добър човек, стана ми тъжно, когато разбрах, че е починал. Изпращам голяма прегръдка на цялото му семейство.

Значи скоро да ви чакаме в Испания?
- Ще бъда доволен, ако мога да работя там. Ценя високо Ла Лига, за мен това е най-доброто първенство в света. Хавиер Тебас свърши отлична работа, подобри икономиката на клубовете и ги насърчава да са конкурентни. Надявам се скоро да се видим в Испания, приятелю.

Превод на "Тема спорт"