След мъчителните 1954 дни чакане "Сантяго Бернабеу" най-после видя Барселона на колене. Толкова дълго време бе изминало, откакто Белия балет не бе побеждавал вечния враг у дома.
В дъжда всички видяха как голът на Винисиус промени всичко - не само изхода от вечерта, но може би и дестинацията в надпреварата за титлата в Ла Лига. Почти час мадридчани страдаха. Сякаш те чакаха да се случи неизбежното срещу съперник, който изглеждаше сигурен в своето превъзходство, но изведнъж всичко се обърна и играчите в бяло ликуваха. Публиката също стана на крака, реакцията бе факт!
Тя започна с предупредителен удар на Иско, който загря ръкавиците на Тер Стеген. После Винисиус даде преднина на Реал, която бе удвоена в самия край от Мариано. Сякаш това се случи, за да подчертае колко бързо се редуват ролите и най-вече да покаже нечовешката способност на Зидан да съживява футболистите си в трудни моменти. Може би съдбата нарочно избра Мариано - човека, който не бе изиграл нито една минута през сезона, но сега се появи от нищото и за секунди вкара гол на Барса.
Мадрид беше на ръба, а Барса имаше шанс да бутне вечния враг окончателно надолу към бездната. На практика загуба щеше да сложи край на надеждите на Реал за титла, при това броени дни след провала срещу Ман Сити в ШЛ. Времето обаче минаваше и планът на гостите загасваше минута след минута. Реал се разбунтува, "Бернабеу" се оживи. Каталунците изведнъж бяха прегазени физически и почувстваха как светът се обръща върху тях. Символичен бе жестът на Меси няколко минути преди края. Той събори Каземиро, защото просто нямаше какво друго да направи, а това бе ясен символ на безсилие, отчаяние и разочарование. Загубата вече изглеждаше страшно близо, а головете в мрежата тепърва щяха да станат два.
Още преди мача от лагера на Барса признаха, че Ел Класико ще бъде по-важно за Реал. Мадридчани трябваше да гонят задължителна победа, затова при 0:0 времето работеше срещу тях. Или поне така си мислеха каталунците... Търсейки гол на всяка цена, Реал сам трябваше да падне в капана на собствената си паника, но всъщност се случи точно обратното. Барса остави врага си жив с пропуските през първата част и в някои случаи тази грешка се плаща много скъпо. Особено когато съперникът отсреща се казва Реал!
До първия гол Винисиус пробиваше често, но без резултат. Реал не създаваше почти нищо, докато шансовете за Барса бяха пропилени. Контролът бе за гостите, докато не им се изплъзна през второто полувреме. Изведнъж инерцията се прехвърли в лагера на Реал, а шумът на стадиона започна да расте. Ролите се размениха, лос кулес започнаха да изглеждат отслабени. Вече се виждаше началото на края за шампионите, когато Кроос плъзна топката към Винисиус, който пък вече нахлуваше в пеналта.
Пике за миг се поколеба, чудеше се какво да стори, а може би чакаше бразилецът сам да направи грешката вместо него... В крайна сметка Винисиус се доближи още до целта, стреля, топката рикошира в Пике и влезе в близкия ъгъл - 1:0! Но това не бе всичко... По-късно ревът от трибуните се повтори със същата оглушителна сила, когато Марсело и Варан спряха дружно пробива на Меси. За миг стадионът изригна като за гол, макар че бе просто едно отнемане на топката. Вече всички виждаха, че той се задава - триумф с цената на злато за Реал!
Сид Лоу, вестник "Гардиън"
Превод на вестник "Тема спорт"