Еден Азар даде интервю пред сп. Sport/Foot Magazine, в което говори за първите си месеци в Реал Мадрид. Белгийският играч, който продължава да се възстановява от травма, не е играл от мача с ПСЖ на 26 ноември. Тогава неговият сънародник Тома Мюние му причини контузията.
Азар също така не отрича, че е пристигнал с наднормени килограми в отбора, а и не е доволен от показателите си в първите месеци с отбора.
Еден, беше ли мечта да играете в Реал Мадрид? - Да, наистина една мечта. Откакто започнах да ритам вкъщи в градината, винаги това е клубът, който съм подкрепял. Зидан беше мой идол. Стадионът изглеждаше магически по телевизията, а също и неповторимата бяла фланелка... Често сме ходили със семейството на почивка в Испания, но никога в Мадрид. Беше твърде далеч от Белгия с кола.
Съжалявате ли, че не преминахте по-рано в Мадрид? - Не, защото винаги съм се чувствал добре в отборите, в които съм бил. Но беше логично един ден да подпиша с Реал. Можеше да стане и по-рано...
Защо не се случи? - Когато бях в Лил, имаше такава възможност, но аз исках да се пробвам първо в Англия, защото беше по-лесно да отида във Висшата лига, отколкото в Испания. Бях само на 21 години. Щеше да е трудно за младок като мен да дойде тук толкова рано.
Можехте да подпишете в Мадрид и преди две години... - Всеки сезон се говореше за мой трансфер в Реал. След Мондиал 2018 исках да отида в Кралския клуб. Тогава обаче Челси каза "не".
Може би желанието на Зидан да ви вземе в крайна сметка е било най-силно, нали? - Не зная. В същото време не исках да напускам Челси по лош начин. Главният директор на клуба (Марина Грановская) ми се обади и ми каза: "Няма да си тръгнеш. Маурицио Сари идва, за да те тренира".
Зидан беше вашият модел... - Нямаме същия стил. Технически той беше над мен. Но ми харесва, че създава впечатление, че винаги се забавлява на терена, а и кара другите около него да играят. Футболът за мен не е нищо друго. Когато съм гледал Зидан, никога не съм си казвал, че е егоист. Не се опитваше да играе сам, винаги се раздаваше за отбора.
Опитвахте ли се да го имитирате или да му подражавате? - Беше трудно да го копирам. Когато погледнеш неговия контрол и пасове, беше елегантен. Не гледах само него... Тиери Анри също. Моето поколение наблюдаваше много клипчета в YouTube. После отивахме с братята ми в градината на двора и се опитвах да правя същото, което правеше и Зидан на мач. Моето привличане определено беше към него.
Това между вас е мощна, почти емоционална връзка... - Никога не съм говорил много с него. За първи път разменихме думи на Евро 2016 във Франция. Тогава той ми каза: „Ще бъде добре да дойдеш в Реал”. Когато Зидан те повика, това е сериозно! Неговите думи не излязоха от главата ми. „Ще се видим един ден, ако дойдеш в Реал”, каза ми той.
Като човек какъв треньор е Зизу? - Не говори много и опростява нещата. Само идва да ти каже нещо кратко преди мач, за да ти вдъхне увереност и да свали напрежението. Първите 2-3 месеца не бяха добри за мен, но той ми каза да съм спокоен и да не се притеснявам. Зидан е нормален човек, не се оплаква за нищо, директен е и обича истински своите играчи. Запазил е своята емоционална страна. Усещаш колко щастлив е отборът, че той е треньор. Дори резервите се радват... Това е много важно. Зидан знае какво чувстват футболистите, защото самият той е бил в техните обувки. Тренировките винаги са с топката. Над всичко е удоволствието да играеш... Аз съм работил три години с италиански треньори (Антонио Конте и Маурицио Сари). Разликата е голяма, защото при тях тренировките не бяха толкова забавни. А сега си върнах радостта.
Подписахте за 100 милиона евро. Почувствахте ли адреналин по време на представянето на „Бернабеу”? - Открих нов свят. В Челси, който също е един от най-големите клубове, беше лесно на представянето. В самолета моите братя ме питаха какво ще правя. Дори Торган ме предупреди: „Внимавай, ако се провалиш, после всички ще ти се подиграват”. А когато ме накараха да говоря...
Нямахте нищо подготвено предварително... - Абсолютно нищо. Исках да кажа нещо на испански, но не говоря този език. Това се видя... Желаех да е спонтанно. Казах си на себе си: „Окей, ще продължа на френски”. Въпреки всичко това си остава добър спомен за мен.
Заради контузии пропуснахте половината мачове на отбора от началото на сезона... - Направих цялата подготовка. 2-3 дни преди първия мач във Виго почувствах болка в бедрото. Често ми се е случвало преди мачовете. Мислех, че ще мине. На следващия ден обаче болката продължаваше. Зидан ме попита дали искам да мина на скенер. Лекарят също настоя. Направихме го и видяхме контузията. Треньорът не искаше да рискува в началото на сезона. Бях спрял за три седмици. Тепърва трябваше да влизам отново в ритъм...
Говореше се много за вашето тегло и ви обвиняваха, че сте дебел. Вярно ли е? - Истина е. Няма да го крия. Когато съм ваканция, не правя нищо друго. Затова съм от тези, които качват бързо килограми, но после си връщам формата. На 18 години в Лил бях 72-73 кг. После с натрупването на мускулна маса станах 75. В лоши дни съм стигал до 77, но това лято станах 80 килограма. После ги смъкнах за 10 дни.
Как оценявате старта на сезона? - Статистиката говори лошо за мен. Нямам нужните голове и асистенции, а хората помнят само това. Не предложих достатъчно в първите месеци. Казах си: "Мога по-добре".
Често се говори, че в съблекалнята на Реал Мадрид е трудно. Вие лично как се справяте? - Аз не съм човек, който търси проблеми. Отворен съм към съотборниците, които може би също ме уважават заради това, което съм направил във Франция или Англия. Не съм младок, който тепърва трябва да се доказва. Затова всички ме познават.
Взехте №7, който в миналото беше на Кристиано Роналдо... - Той беше зает от Мариано Диас. Не исках да му го взимам. Това не е моят стил. №10 бе зает от Модрич, а в Челси съм носил №17, който пък е на Лукас Васкес. Беше свободна само 16-ицата, но не я исках. В Ла Лига можеш да избереш номер само до 25. Затова клубът каза на Мариано Диас: "Трябва да дадеш седмицата на Еден”.
Кой ви помага най-много в Реал? - Разбира се, Тибо Куртоа. Също така и Грег Дюпон, треньорът по физическа подготовка. Интеграцията е лесна, защото има много момчета, които говорят френски - Рафаел Варан, Бенжамен Менди, Карим Бензема. Персоналът като цяло е франкофонски. За мен това е перфектно.
Превод на вестник "Тема спорт"