В откъс от новата си книга "Кристиано Роналдо" спортният журналист Гилем Балаг разкрива как "старите кокали" са докарвали до сълзи младия Кристиано, за конфликта му с Ван Нистелрой и защо е имал нужда от огледало в съблекалнята.

Когато за пръв път пристига на "Олд Трафорд", Кристиано Роналдо се сдушва с испаноговорящите Куинтън Форчън, Диего Форлан и Рууд ван Нистелрой, с когото в началото бяха в топли отношения. По-късно се присъединиха вратарят Рикардо, фитнес треньорът Валтер ди Салво, Жерард Пике и Габриел Хайнце. Всички обаче го усетиха още от първата секунда. "Той върви с изпъчени гърди, наперен и самоуверен, и гледа право в очите", спомня си Фил Невил.

Много младоци са минали през тази съблекалня, без да смеят дори да повдигнат поглед към страшилища като Рой Кийн, Гари Невил или Райън Гигс. "По дяволите! - възкликва Невил, когато Роналдо се втренчва в него. - Този пич ми прилича на Кантона. Още с пристигането си изтърси: "Тук не е чак толкова велико, това е моето място". 

Естествено, за подобно нахакано поведение трябва да си платиш. Обикновено новобранците се обличат дискретно, но не и Роналдо. Неговата слабост към марковите дрехи никак не пасва на обстановката и майтапите завалявят още от първия ден.

"Той обличаше абсолютно тесни дрехи. Дънките му "Армани" или каквато и да е марка, бяха най-тесните гащи на света. Вероятно такава беше модата в Португалия, но ние постоянно го бъзгахме: "Рони, оставяш ли поне малко въздух там, долу, за разхлаждане?" - разказва Форчън. 

На подбив стават също косата му, обувките, прозрачните фланелки, очилата, зъбите и кожата. Той веднага се подлага на интензивна ортодонтична работа върху зъбите си и се запасява с продукти за подхранване на кожата. "Той се кипреше като конте на тренировка - разкрива Гари Невил. - Тогава си спомних на какво ни учеше треньорът на младежите Ерик Харисън. Навремето той ни казваше, че ние представляваме "Манчестър Юнайтед" и каквото и да правим, трябва да бъдем винаги интелигентни, с измита коса и гладко обръснати. Аз никога не съм се престаравал, но пък Кристиано винаги изглеждаше безупречен чистофайник, с лъснати до блясък бутонки, перфектен тренировъчен екип, идеална коса и най-добри тоалети дори на тренировка".

Роналдо обаче лесно се дразнел и сърдел, което била възможно най-неправилната реакция във футболна съблекалня като тази на Юнайтед. "Това още повече ни настървяваше - казва Форчън. - Ако беше пренебрегнал някоя закачка, щяхме да спрем. Веднъж някой подхвърли: "Чухме, че просто топлиш фланелката на Бекъм. Можеш да използваш също и шкафчето му, докато се върне, макар че ще се сърди". Когато Кристиано опитва контраатака, Форчън, Фърдинанд или някой друг бързо го охлаждат: "Ще говориш с мен, когато играеш на световно първенство". При което останалите задължително се включваха: "Леле, Рони, той те утрепа!".

“Поглеждайки назад, мисля, че нашата съблекалня бе доста безмилостна - признава Гари Невил. - Според мен именно тя го очовечи." 

При пристигането си Кристиано избира шкафче срещу едно огледало, който избор дълго се дискутира. “След ремонта домакинът Стю му монтира двуметрово огледало в цял ръст - споделя Фил Невил. - Той е първият, който го направи в Манчестър Юнайтед. 

Школата "пиян морков"

Хората смятат, че играта "пиян морков" е лека загрявка преди тренировка. Но дълбоко грешат. Именно в нея се създават отношения и се установява кой къде е в йерархията. Играта доказва таланта на играча в малки пространства и скоростта му на реакция. Тя помага за изграждане на стила, който треньорът иска да внедри. Променя и новаците.

В Юнайтед не можеш да се включиш в който си искаш "пиян морков", защото има строго разделение. Играта се дели на ложа "ШЛ" (известна като милионерската ложа), и "Чемпиъншип". Кристиано е пратен при млади играчи, която ветераните наричат "Чемпиъншип" - пълна с чужденци, но не и каймака: Давид Белион, Луи Саа, Клеберсон, Ерик Джемба-Джемба, Диего Форлан, Куинтън Форчън.

Тези "вторични" играчи практикуват в ложата "Чемпиъншип" без особено напрежение. Кристиано обаче започна бързо да сменя ложите под подозрителния поглед на ветераните - знак, че йерархичната му позиция се променя.

При тарторите в "Шампионска лига" Роналдо прекарва дълги периоди в средата на кръга, защото очевидно не обичал да се напряга в защита. А когато излизал, тогава към него изстрелвали не пасове, а свирепи удари, които той не можел да овладее, и пак влизал вътре за кеф на старите кучета. "Не обичаше да играе в защита, затова го карахме да търчи след топката, колкото се може по-дълго" - признава Фил Невил. Щом се опитвал да излъже технично някого, на секундата бил покосяван с убийствена балтия. Докато един ден обаче Кристиано започва да получава добри пасове: доказателство, че вече е спечелил уважението на старите кокали. "Това отне 18 месеца - добавя Гари Невил. - Мисля, че с Роналдо започна промяна в манталитета. Той въведе нов начин за практикуване на "пияния морков". Вместо да пробва бързи пасове, той започва да усъвършенства техниката си - финтове около топката с двата крака, между краката, петички. "В Юнайтед единствената ти мисъл е насочена към най-ефектния начин да смажеш противника - продължава той. - На  "Олд Трафорд" водехме с 4:0, и той се лигавеше пред противниковата врата, вместо да скъса мрежата за пети гол.

Спуснах се към него и изревах: "Не прави това - убий ги!"

Винаги ще го помни". "Клубът притежава философията на работническата класа и градът споделя това усещане - заяви асистентът на Фъргюсън Майк Филън. - Затова и настояват за брутална физическа мощ и натиск, за брутален бой".

Докато Роналдо все още се учи как да даде пас в подходящия момент, най-страдащи са нападателите на Червените дяволи. "Не мога да играя с това момче. Той изобщо не подава. Няма смисъл да бягам, защото не мога да очаквам пас от него" - крещеше често Рууд ван Нистелрой на тренировки.

Няколко пъти Рио Фърдинанд чул, че холандецът не иска да играе с Роналдо. “Рууд бе свикнал с центриранията на Бекъм - обясни Едвин ван дер Сар. - Дейвид нямаше скорост на дрибъла и трябваше да измисли друго. Рони пък притежаваше и скоростта, и финтовете, затова не се стремеше само към центрирания". Скоро Кристиано се превръща в любимец на феновете, въпреки че Нистелрой вкарва 150 гола за 5 сезона. "Двамата се сдърпаха няколко пъти - разкрива Фърдинанд. - Веднъж Рууд го изрита, след което аз му го върнах заради Рони. Рууд веднага замахна да ми вкара кроше, но пропусна". Инцидентът става преди финалния мач през 2005/06 г. срещу Чарлтън. Кристиано стартира, докато Рууд не е в състава. Холандецът така и не влиза повече в игра за отбора.

Въпреки това Роналдо често забравя задълженията си. В първия му мач след подписването с Юнайтед, при загубата в ШЛ срещу Бенфика, срещу сънародниците си той се опитва цял мач да докаже защо е играч от Висшата английска лига, но има лош ден. И тогава в съблекалнята Фъргюсън го подхваща: "Ти за какъв се мислиш, бе? Сам ли ще играеш? Никога няма да бъдеш футболист, ако държиш да го правиш!". Роналдо се разплаква. Другите играчи не се намесват. "Той трябваше да се научи - споделя Фърдинанд. - Това беше послание от тима, не само от Фъргюсън." Както се предполага, групата отново тръгва да мачка фасона на "ревльото". 

Фъргюсън знаеше, че след пръчката следва да подаде морковчето на уязвения португалец. “Треньорът често го питаше пред тима: "Защо продължи да дриблираш, вместо да подадеш?" - коментира Алек Уайли. - След конското обаче сядаше до него и му обясняваше защо го е нахокал". Фъргюсън никога не е третирал друг играч със същото уважение и любов, както Роналдо. С лека завист останалите от отбора използват специалната им връзка, за да дразнят Кристиано, както те си знаят: "Той е твоят баща, това е татко ти!". 

Материал на вестник "7 дни спорт"