В момента, в който Раджа Наинголан подаде назад с глава към Тибо Куртоа, той осъзна, че трябва някак да спре времето. Да го върне. Как можеше да не види дебнещия Гарет Бейл?

Топката отиваше към талисмана на Уелс, а сърцето на белгийския халф направи задно салто. Също както и сърцата на всички на стадиона. Освен това на Бейл. Той имаше време да осмисли ситуацията.

Може би прекалено много време. Но концентрацията му не пострада – тя бе забележителна, когато овладя на гърди и стреля с по-слабия си десен крак, Селекционерът Крис Коулман бе казал, че „Гарет е играч, който може да реши даден мач за секунда“. Ето я тази секунда. 7 гола в предходните 7 срещи с националния екип, а Уелс е все по-близо до Евро 2016.

Вечерта наистина бе специална. Белгия пристигна със самочувствието на отбор, който е №2 в ранглистата на ФИФА и който не бе губил квалификация от октомври 2011 г. През настоящия цикъл бе с едно инкасирано попадение, а поколението е най-силното, което страната е виждала от 80-те насам.

Но Еден Азар и компания нямаше как да противодействат да колективния дух на британците. На титаните в защита. И на Бейл. Футболистът на Реал Мадрид, изиграл 50-ия си двубой за драконите, се забавляваше през голяма част от времето. С изключение на заключителните 15 минути.

В тях всеки мускул и всяка жила по тялото му бяха изпъкнали. Той се бореше, раздаваше и жертваше, а увереността му се прехвърли към колегите му. Защото всички те имат една мисия, чието изпълнение изглежда все по-близо – класиране за първи голям турнир от Мондиал 1958 насам.

Коулман наистина е изградил приличен състав, но централната роля е за Гарет. Той е този, попадащ под светлините на прожекторите. И който може да сложи край на черната серия, продължаваща 57 години. Той е този, който може да промени историята.

Мачът с Белгия бе най-важният за Уелс от ноември 2003-а насам. Тогава червените, водени от Марк Хюз, паднаха от Русия с 0:1 в решителния плейоф за Евро 2004. Няма запалянко, който да може да изтрие спомена от онази нощ, в която Вадим Евсеев покруси целия „Милениум Стейдиъм“.

Включително малкия Гарет Бейл, по онова време на 14. Е, в петък той бе наблюдаван от трибуните от новия си треньор в Реал Рафа Бенитес. Специалистът няма как да не е останал доволен от отиграванията в стил „Йохан Кройф“ на звездата си, докато Ян Фертонген се чудеше какво точно го е връхлетяло.

Бейл е на 25, с 50 срещи за Уелс и 17 гола. Една друга икона, Райън Гигс, завърши кариерата си с 64 двубоя и 12 попадения. Той не риташе в контролите по изрично настояване на сър Алекс, но така или иначе не бе обикнат от публиката.

За разлика от Гарет, който е емблема, идол и символ на нацията. И въобще не бива да се изненадваме, че привържениците го аплодираха бурно след смяната му в последните секунди поради крампи от преумора. Аплодисментите бяха дълги, шумни и напълно заслужени.