Лидерът на Ливърпул отново е №1 в света

Сияещият от щастие Върджил ван Дайк седеше в съблекалнята на "Уембли", след като беше извел Ливърпул до триумф в първия си финал като капитан на отбора.

Обръщайки се към камерата, той каза с усмивка: "Мислеха ме за приключил".

Гордостта му беше разбираема, тъй като тъкмо беше отбелязал победния гол в мача с Челси и беше донесъл Карабао къп на тима си. И макар че може би само най-жестоките му критици го смятаха за наистина приключил за големия футбол, мнозина бяха онези, които считаха, че звездата му е започнала да залязва.

През миналия сезон Ван Дайк изглеждаше необичайно несигурен и уязвим в отбрана, което се случваше за първи път в неговата кариера на топ ниво.

Той се беше завърнал след изключително тежката контузия в коляното, за да изиграе основна роля при атаката на куадрупъла през 2021/22. Но кампания 2022/23 за нидерландеца породи твърде много въпроси и съмнения. 

Тогава целият тим на Ливърпул не функционираше добре, а "чудовището", което Ван Дайк обичайно представлява в защита, вече не ужасяваше опонентите си. Водещият бранител на отбора се оказваше изтормозен от противници като Габриел Жезус и Александър Митрович.

"Имаше период, може би преди контузията, когато съперниците изобщо не се и опитваха да го преодолеят", каза в един от анализите си Гари Невил от Sky Sports. "Те се отказваха и просто подаваха топката в друга посока. Но сега започват да се опитват и усещат, че имат шанс срещу него".

През този сезон обаче Върджил ван Дайк възвърна аурата си на неуязвим и я затвърждава с всеки следващ мач. Особено категорично го направи в неделя срещу Манчестър Сити, когато се изправи срещу може би най-страховития централен нападател в момента Ерлинг Холанд и успя да го обезличи.

Нищо в играта на Холанд не се получи, защото неизменно до него беше нидерландецът, който доминираше над головата машина в почти всяка ситуация.

"Великите централни защитници не просто отговарят за своето представяне, а ръководят цялата защита", изтъкна Джейми Карагър, врял и кипял на тази позиция с червената фланелка. 

За Ван Дайк отдавна не е новина, че е лидер, променящ облика не само на отбранителната линия, но и на целия си тим. Срещу Сити обаче задачата му беше особено трудна, защото Ливърпул стартира мача без останалите си титуляри в задни позиции.

Вратарят Алисон и защитниците Ибрахима Конате и Трент Александър-Арнолд бяха аут заради контузии, а Анди Робъртсън влезе чак за последните 30 минути.

Затова Върджил не ръководеше обичайния отряд, а експериментален състав с 20-годишния Конър Брадли и 21-годишния Джарел Куанса в него. Отляво пък Джо Гомес беше принуден да играе на непривичен пост.

В този състав Ливърпул се справи срещу отбор №1 в Англия и в Европа, като се пропука само при едно заучено положение от корнер, когато падна и единственият гол във вратата на Куивин Келъхър.

За представянето на Ван Дайк в мача достатъчно добре говори и статистиката - никой на терена нямаше повече отнети топки и пресечени пасове от него.

А играчите на Сити дори не се опитваха да му се противопоставят на втория етаж, което е обяснимо, тъй като този сезон нидерландецът е спечелил повече въздушни двубои (140) от всички останали защитници в топ 5 първенствата на Европа.

Приносът на Върджил не се изчерпва с играта в защита и той отново демонстрира арсенала си от подавания, в които беше почти перфектен.

Точността на пасовете му беше 97.5%, но това не означава, че е разпределял само лесни топки към колегите си в отбрана. Капитанът обичайно поставя начало на атаките, прехвърля топката по фланговете и търси дългия извеждащ пас от дълбочина зад защитата на противника.

Все пак има нещо друго особено впечатляващо при неговото завръщане в топ форма. И това е прогресът в играта му, откакто взе капитанската лента.

Не беше толкова отдавна, когато футболни легенди в Нидерландия поставяха под въпрос дали той трябва да бъде капитан на националния отбор.

Но в Ливърпул подобни съмнения не е имало и изглеждаше съвсем естествено решението на Юрген Клоп да му даде лентата след напускането на Джордан Хендерсън.

Вярно е, че сезонът на 32-годишния Ван Дайк не започна по най-добрия начин и през август срещу Нюкасъл новоизпеченият капитан получи първия си червен картон в своята кариера в Ливърпул.

Тогава непривичното за него необмислено влизане за малко да провали мача на тима, но мърсисайдци изковаха един от забележителните си обрати и спечелиха с 2:1 с двата гола на Дарвин Нунес.

Ван Дайк пое пълна отговорност за грешката си, както направи и при загубата с 1:3 от Арсенал през февруари, когато заедно с Алисон се издъниха тежко при втория гол на "артилеристите".

Тази честност и смиреност му носи още повече респект от съотборниците и от публиката.

По-същественото е, че неговата реакция след грешките е безапелационна и той сякаш става още по-добър в следващите двубои.

Затова и си заслужи Клоп още веднъж да го обяви за "най-добрия защитник в света".

"Имал ли е и по-слаби периоди? Да. Но ако ми покажете един футболист, на когото не му се е случвало, ще се радвам да го срещна", отбеляза мениджърът през декември.

"Ако погледнем всички играчи като Рио Фърдинанд на планетата, били ли са добри през цялото време? Или пък Яп Стам, Сами Хюпия или който и да е друг? Перфектни ли са били винаги? Никой не е бил, няма и да бъде".

"Така че да, за нас Върджил в тази форма е супер, супер важен. Всички виждат, че Върдж се завърна, очевидно е!", добави Клоп.

През последния месец бранителят не само донесе успеха срещу Челси за Купата на лигата, но отбеляза и изравнителното попадение при важния обрат срещу Лутън в първенството.

Неделното дерби със Сити просто потвърди това, което вече знаем - че когато е в топ форма, Върджил е несравним.

Към момента в големия футбол няма по-доминиращ, кошмарен за противниците и значим за собствения си отбор защитник. 

Ван Дайк отдавна се е доказал като един от най-успешните трансфери в историята на Ливърпул и на цялата Висша лига, но все още предстои да видим дали ще се оттегли и като вероятно най-великия бранител в английския елит.

Тъй като не му остава твърде дълго време на топ ниво, мястото му в историята ще зависи много и от настоящия сезон - когато Ливърпул е в борбата за още 3 трофея и малки детайли ще отворят пътя към величието.

Ван Дайк има още какво да постигне, но безспорното е, че той далеч не е приключил и по прекрасен начин олицетворява този непримирим състав на мърсисайдци. 

Превод на Sportcafe от Goal.com

Снимка: БГНЕС