Зад усмивката на Клоп има сеч и остра брадва

С гръмкия си смях и мечешките прегръдки, които раздава на футболистите и персонала на Ливърпул, Юрген Клоп е един от най-сърдечните мениджъри в световния футбол. Но германецът има и друга страна - доста по-студена и безкомпромисна, за която свидетелстват някои бивши играчи на "червените".

Всичко започна с Джордан Хендерсън, който направи противоречив трансфер за 12 милиона паунда в саудитския Ал-Етифак през лятото. В интервю за The Athletic полузащитникът разкри как се е почувствал нежелан и от Клоп, и от ръководството на клуба, което го е принудило да си стегне багажа от "Анфийлд".

"Имаше няколко неща, които предизвикаха тревога у мен - заяви Хендо. - Имам много добри отношения с Юрген и той винаги е бил много честен с мен. Няма да влизам в подробности за разговора ни, защото беше личен, но той ме постави в позиция, в която знаех, че няма да играя толкова много. Знаех, че на моя пост ще дойдат нови играчи. А ако не играя, на всеки му е ясно, че това би било доста трудно за мен. Особено след толкова дълго време в клуба, и то като капитан. Да не забравяме и националния отбор на Англия, на който му предстои европейско първенство. Тогава дойде интересът на Ал-Етифак и реакцията на клуба не беше като да кажат "не" и да го отклонят.

В този момент почувствах, че желанието ми да остана с този мениджър в този отбор се е променило. Знаех, че това време ще дойде в един момент. Не че мислех, че ще е сега. Но трябваше да приема нещата. Имам много добри отношения с Юрген, със собствениците на клуба. Така ще бъде винаги. Това, което постигнахме заедно през последните 12 години, е невероятно. Но в същото време ми беше трудно да го приема. Ако някой от тези хора ми беше казал: "Искаме да останеш", сега нямаше да водим този разговор. Но дойде етапът, в който да се замисля какво следва в кариерата ми нататък. Това не означава, че са ме изгонили или че са ми казали, че искат да напусна, но в нито един момент не почувствах, че искат да остана."

Хендо не е единственият, който се чувства така. Роберто Фирмино напусна Ливърпул, след като договорът му изтече и също заигра в Саудитска Арабия - в Ал-Ахли. Бразилецът информира Клоп, че си тръгва още през март. А в автобиографията си Si Senor разказва как е бил убеден, че ще преподпише, но комуникацията между неговите представители и клуба се е оказала объркана" и "бавна". Боби също така твърди, че Колп е започнал да страни от него и игровото му време е било ограничено, без да получи адекватно обяснение за това.

Твърдейки, че е имало "разлика в схващанията" за това какво може да предложи на Ливърпул, той също така споделя облекчението си, че след като е казал на Клоп, че няма да подпише нов договор, мениджърът не се е опитал да го убеждава да остане. И Хендерсън, и Фирмино поне провеждат разговори с Юрген, което не може да се каже за Алекс Окслейд-Чембърлейн. Той отиде в Бешикташ със свободен трансфер през лятото, след като отдавна стана ясно, че перспективите му на "Анфийлд" са изчерпани. Въпреки че разбираше отлично ситуацията си, халфът остана изненадан от липсата на комуникация с клуба относно бъдещето му.

"През януари набрах малко инерция. Вкарах срещу Брентфорд, а след това загубихме с 0:3 от Брайтън. Това беше всичко за мен. Бях извън състава през по-голямата част от останалата част от сезона. Тренирах с отбора, а в дните на мачовете се готвех индивидуално. Продължавах с наведена глава и правех всичко, за да се уверя, че съм подготвен, но в крайна сметка мениджърът гледаше в различна посока и това беше извън моя контрол. Някои от по-младите играчи получаваха шансове, за да ги подготвят за години напред, което разбирам. Просто предполагам, че е нормално да се водят разговори, защото в един момент започваш да се побъркваш и да си мислиш: "Какво повече мога да направя тук?" Просто очакваш определени неща да бъдат изговорени, без значение дали са добри или лоши. Липсата на комуникация беше малко изненадваща."

Но все пак това е футболът. Играчите остаряват, сменят ги, продават ги и животът продължава. Нещо, с което Окслейд-Чембърлейн е добре запознат.

"Колкото по-дълго съм в играта, толкова повече осъзнавам, че всъщност си само една частица от голямата бизнес схема. Ще има много след нас и е имало много преди нас. Прекарах страхотни, страхотни времена в Ливърпул. Не мога да кажа нищо лошо за престоя си в клуба. Дори не бих казал, че нещата завършиха зле. В крайна сметка клубът е по-голям от всеки един играч. Както се казва  - понякога има по-големи риби за пържене."

Гореспоменатото трио може и да не играеше толкова, колкото му се искаше към края на кариерите си на "Анфийлд", но все пак беше част от отбора на Клоп. И по време на престоя си при мърсисайдци те спечелиха всичко. Може да изглежда студено и безмилостно, но това винаги ще бъде част от играта. И техните истории нямат нищо общо с тези на играчите, които действително бяха низвергнати от Клоп.

Когато германецъ пое поста през октомври 2015-а, Марио Балотели преживяваше мрачен престой под наем в Милан след също толкова жалък първи сезон на "Анфийлд". Той се завърна при "червените" за предсезонна подготовка преди кампанията 2016/17 и намерението му беше да впечатли Клоп и да се бори за място. Германецът обаче явно имаше съвсем други идеи за футболиста.

"Чух много неща за него, откакто дойдох тук - каза треньорът. - Той е добро момче и не мога да си кривя душата по този въпрос. Всичко е наред и ще направим необходимото да го вкараме във форма. Искаме Марио да стане играчът, който беше преди контузията си. Талантът му все още си е там - без съмнение. По време на тренировките показва неща от световна класа."

Когато обаче Ливърпул замина за Съединените щати за предсезонната подготовка, Балотели не беше качен на самолета. Клоп го остави да тренира с юношите, а по-късно се присъедини към Ница със свободен трансфер. Цялата ситуация вбеси агента на нападателя - покойния вече Мино Райола.

"В крайна сметка висшестоящите в Ливърпул признаха, че Клоп е сгрешил с Марио - каза той пред Gazzetta dello Sport. - Не се опитвам да го съдя като треньор, въпреки че за мен той не е добър наставник. Но той просто не разбра, че освен всичко друго, Балотели е и човешко същество. Марио беше безупречен. Никога не се оплака, че тренира индивидуално и т.н." Месец по-късно нападателят наруши мълчанието си относно практически несъществуващата си връзка с Клоп.

"Той не ме познаваше и аз не го познавах - каза тогава футболистът пред медиите. - Върнах се в Ливърпул и за месец и половина говорих с него само веднъж. Обясни ми, че мога да остана, но не съм първият му избор и е по-добре да отида другаде. Ако ми бяха дали шанс, можеше и да се докажа, но им казах сбогом и благодаря, и че няма да се видим повече."

Бившият италиански национал не беше единственият, натирен през лятото на 2016 г., след като Мамаду Сако също беше изпратен у дома от гореспоменатото предсезонно турне в Съединените щати. Французинът току-що се беше завърнал, след като беше разследван от УЕФА за предполагаемо нарушаване на антидопинговите правила, след като даде положителна проба на 17 март след мач от Лига Европа срещу Манчестър Юнайтед, но по-късно пробата беше отхвърлена. И все пак поведението му по време на турнето раздразни Клоп и в крайна сметка изплуваха сигнали за края на кариерата му в Ливърпул. Сако закъсня за полета на "червените", след което не спази уговорения час и за отборно хранене. Това беше достатъчно за мениджъра да го отпише и по-късно да му бъде посочена вратата.

Юрген реши и за Лазар Маркович, че не е за него, макар и при различни обстоятелства. Сърбинът беше под наем във Фенербахче, когато специалистът започна работа на "Анфийлд", но сезонът му приключи преждевременно поради контузия през февруари 2016-а. Балканецът взе участие в предсезонната подготовка на Ливърпул, преди да се присъедини към Спортинг Лисабон под наем в края на август. По средата на сезона пък беше даден под наем на Хъл Сити и беше ясно, че няма да получи поле за изява при "червените". През лятото на 2017-а остана извън групата за турнето в Хонконг, а Клоп заяви, че е свободен да напусне:

"Ако Лазар си намери клуб, ще преговаряме. Такава беше и ситуацията през миналата година. Той е наистина добър играч и го харесвам и като човек. Влезе във форма и ще се намери отбор, който да има нужда от него." Сърбинът обаче трябваше да чака до януари, преди да запише следващото си преотстъпване - този път в белгийския Андерлехт.

"Искам да покажа, че все още съм същият играч и в Ливърпул да разберат, че не могат да се отнасят с мен по този начин - каза Маркович пред белгийския вестник DH. - Да, приемам нещата твърде лично, защото искат нереалистична трансферна сума." След завръщането си след поредния наем, Маркович получи шанс в предсезонната подготовка преди сезон 2018/19. Той беше част от тима за лагера в Съединените щати и дори отбеляза гол в контролата с Блекбърн.

Но когато сезонът започна, той отново бе върнат в периферията, преди да се присъедини към Фулъм със свободен трансфер през януари 2019 г. А Клоп сподели радостта си, че Маркович най-накрая може да се опита да възроди кариерата си.

"За него това е брилянтно. Мога да си представя, че му е било невероятно трудно. Не беше много лесно и за мен. По различни причини трансфера му все не се получаваше, но ние не бяхме отговорни за това. Във Фулъм може да покаже потенциала си отново. Той е добро момче и наистина добър футболист. Надявам се, че ще му се получи."

Мястото на Лорис Кариус изстина след ужасяващото му представяне във финала на Шампионската лига в Киев през 2018 г. Хосе Енрике и Стивън Колкър през 2015/16, Джон Фланаган през 2017/18 и Бен Дейвис през 2020/21 са някои други примери за играчи, които се оказаха практически напълно пренебрегнати от Клоп по време на неговото управление като мениджър на Ливърпул.

Материал на webcafe.bg

* заглавието е на Gol.bg