Дарвин Нунес – кралят на хаоса в Ливърпул

Хаос. Хаос през първото полувреме, хаос през второто полувреме. Хаос в защитата на Ливърпул и хаос в защитата на Нюкасъл. Хаос в съзнанието на Трент Александър-Арнолд и Върджил ван Дайк, а може би и в това на рефера. Хаос, който превърна най-хаотичния играч във Висшата лига в тотем и главен герой на събитията на „Сейнт Джеймсис Парк“.

Футболът е спорт, който се опитваме да рационализираме. Стараем се да го обясним с данни и диаграми. Пробваме се да намалим случайността, като проверяваме решенията на съдиите на забавен каданс и безкрайно пренаписваме законите. Но понякога хаосът не може да бъде овладян. И това въпреки мръсните пари, публичните инвестиционни фондове и теоретиците на конспирацията, нещото, което прави футболът все още да си струва.

През 1928-а великият редактор на El Grafico предложи да се издигне статуя в духа на аржентинския дрибъл и в крайна сметка пророкува Диего Марадона 32 години преди той да се роди. Издигнете статуя в духа на съвременната Висша лига и ще трябва да има чували с пари и варели с петрол

Издигнете статуя каква всъщност трябва да бъде тя за мечтателите и може да изглежда нещо като Дарвин Нунес. Никой не знае дали е добър. Никой не знае в нито един момент дали ще стреля в горния ъгъл, или ще се спъне. Никой не знае дали тези 85 млн. паунда за него през миналото лято бяха добре похарчени или прахосани. Но именно в това е красотата. Футболът продължава да ни напомня, че това е игра, на която се наслаждаваме най-добре, когато никой няма представа за нищо. А в очите на мечтателите Висшата лига изглежда точно така.

Нюкасъл трябваше да спечели. При равен брой футболисти на терена свраките бяха много по-добрият отбор. Антъни Гордън започна превъзходно и логично точно той откри. Не и без помощта на Александър-Арнолд, чиито недостатъци в защита очевидно не са решени от новата му хибридна роля. Малко след това последва и грешната преценка на Ван Дайк при нарушението му срещу Александър Исак. Друг е въпросът дали нидерландецът заслужаваше директен червен картон, тъй като не всеки би формулирал положението като стопроцентова голова възможност. Но и реферът Джон Брукс трябваше да се включи в хаоса.

Нюкасъл пропусна няколко възможности да удвои, а гредата два пъти спаси Ливърпул. И на „Сейнт Джеймсис Парк“ започна да се настанява странно безпокойство. В този момент – 77-ата минута, Дарвин Нунес беше отприщен от Клоп.

Специалистите на Острова отбелязват, че пропуските изглежда не притесняват уругваеца и той никога не се крие. Има критики и за първото докосване на нападателя, но в 81-ата минута Свен Ботман помогна топката да се озове в краката на Нунес. Но кой реалистично е очаквал уругваецът от малък ъгъл да прати толкова точен снаряд на далечната греда и извън обсега на Ник Поуп? Бум, гол и 1:1.

Второто и победно попадение на Дарвин беше още по-отчетливо за нашата теза. Положението беше създадено от преса на Диого Жота, отнета топка от Харви Елиът, подаване към Салах, колебание на Дан Бърн, вкаран в средата на защитата след контузията на Ботман. Нито един от тези елементи не беше предвидим, но заедно те създадоха обстоятелствата мълнията да удари за втори път на същото място.

Реален претендент ли е Нюкасъл отново за място в Топ 4? Връща ли се Ливърпул към познатата форма и може ли червената армия на Клоп да отправи предизвикателство за титлата? Кой знае… Едно нещо обаче е ясно – Нунес прави живота забавен и благодарение на хора като него футболът все още може да бъде великолепен и весело непредвидим. Прегърнете хаоса.

Джонатан Уилсън, Guardian, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС