Как гневът на Ливърпул пренаписа историята на една велика вражда

Колко много опасения, съмнения и колебания витаеха около Ливърпул преди този мач.

Събитията през сезона върнаха позабравени страхове на "Анфийлд" - страхове, че славната ера е завършила и че Манчестър Юнайтед претърпява истински ренесанс и скоро отново ще доминира над историческия си съперник.

Че след толкова много грешки на ръководството, Юнайтед е напипал вярната формула и ще се движи само нагоре. Докато кривата на Ливърпул ще е противоположна, защото тези два клуба сякаш са орисани да се редуват във възходите и паденията си.

Наистина ли великите моменти с Юрген Клоп щяха да отстъпят на горчилки като онова 2:5 срещу Реал Мадрид преди няколко дни? Имаше защо феновете да подхождат към дербито със свити сърца.

Но в лагера на Ливърпул преди мача с Юнайтед имаше и една друга емоция. Имаше гняв - защото тази забележителна група играчи, водена от голям треньор, все по-често е отписвана и третирана с неуважение.

Съставът, спечелил Шампионската лига и Висшата лига в последните години, е определян като застарял, изхабен, изпял песента си. 90-те минути срещу прехваления Юнайтед на "Анфийлд" бяха идеална възможност за отговор на критиките.

И през тези 90 минути Ливърпул вложи целия насъбрал се гняв, използва и страха, и разочарованието, и всички други натрупали се емоции, за да пренапише историята на това дерби. И да произведе най-зашеметяващия и неочакван резултат за близо 130 години на сблъсъци между най-успешните английски клубове.

Това съсипващо 7:0 е най-страшната загуба на Юнайтед, регистрирана някога от тима. "Червените дяволи" са губили със същия резултат от Уулвърхемптън през 1931 г., от Астън Вила (1930) и от Блекбърн (1926), но в едни тотално различни футболни времена. И никое от тези поражения не е в толкова значим мач като дерби срещу Ливърпул.

Трудно можеше вечерта да се развие по-прекрасно за домакините. Двата гола на Мохамед Салах го превърнаха в голмайстор №1 на клуба във Висшата лига пред Роби Фаулър, а Дарвин Нунес и Коди Гакпо също вкараха по два пъти и дадоха заявка за образуване на ново култово нападателно трио заедно с египтянина.

От лятото досега Нунес отнесе толкова подигравки, при положение, че прави един стабилен първи сезон с червения екип. А Гакпо сякаш беше попаднал на "Анфийлд" във възможно най-неподходящия момент, когато Ливърпул вече затъваше.

Но потенциалът на двамата е огромен и всичко зависи от това как ще използват импулса от звездното си участие в толкова знаменито събитие за своя клуб.

Великата победа трябва да вдъхне нови сили на Ливърпул до края на сезона, тъй като топ 4 е само на 3 т. разстояние и е съвсем възможна цел - а класиране за Шампионската лига ще бъде не само облекчение, а и полагане на основа за съвсем различна следваща кампания.

Какво остава за Юнайтед сега, след всички хвалби в последните седмици и приказките за пълно преобразяване и дори за куадрупъл?

Отборът отстрани Барселона, взе трофей, доближи се неочаквано много до първите две места във Висшата лига. Но беше свален на земята и играчите, които допринесоха най-много за скорошните успехи, получиха болезнен шамар на "Анфийлд".

Каземиро, Люк Шоу, Рафаел Варан, Лисандро Мартинес загубиха аурата си на непробиваеми, а Бруно Фернандеш се изложи с капитанската лента на ръката си и се държеше като разглезено дете.

Тактическата грешка на Тен Хаг с разполагането на Рашфорд в центъра на атаката, Ваут Вегхорст зад него и Фернандеш отляво закопа Юнайтед през първото полувреме, когато все още двубоят можеше да тръгне в друга посока. 

Свършената от мениджъра работа няма как да бъде заличена след един лош резултат, но срив от такава величина предизвиква много въпроси относно неговите тактически решения.

През първото полувреме поне видяхме Юнайтед на Тен Хаг, с който вече свикнахме през този сезон. Макар и по-затворени и с по-малко контрол върху топката, "червените дяволи" създадоха по-чистите положения и нямаше да е незаслужено, ако бяха повели в резултата.

През втората част обаче Юнайтед на Тен Хаг не се появи и вместо него наблюдавахме стария отбор от най-лошите времена на Оле Гунар Солскяер. Да, "старият" Юнайтед наистина се завърна, но не този на сър Алекс, а на злополучния Оле.

Изглеждаше, че Тен Хаг е превърнал играчите в жилав отбор с характер и интегритет, който не би си позволил такова рухване дори при толкова неприятно развитие на даден мач.

Но някаква машина на времето ни върна 1-2 години назад и ни осигури зрелище, за каквото едва ли някой е бил подготвен.

Рядко може да се види такава колективна капитулация на един отбор, каквато претърпя Юнайтед през второто полувреме. Вторият гол във вратата на Де Хеа падна почти от съблекалнята и докато гостите се усетят, интригата вече беше приключила, а Ливърпул надуши кръвта и хукна стръвно напред.

Сблъсъкът на практика беше свършил до 50-ата минута, но разгромът едва започваше. Когато топовният удар на Салах с десния крак се превърна в гол за 4:0, вече се усещаше, че денят е повече от специален за "Анфийлд".

След като Дарвин Нунес вкара още един гол с глава, Салах пък записа рекордното си попадение №129 за клуба във Висшата лига. Едва ли имаше по-добър момент за този рекорд - в толкова легендарен мач срещу толкова знаков съперник.

Даже и това не сложи точката на вечерта и Роберто Фирмино влезе от скамейката, за да остави своя отпечатък върху дербито - дни след като стана ясно, че напуска в края на сезона.

Накрая трибуната "Коп" пееше "Искаме 10, искаме 10". И това май беше единственото желание, което техните любимци не успяха да сбъднат в незабравимата вечер.

За Ливърпул задачата е да съхрани това ниво на представянето си - защото този сезон вече предложи достатъчно кратки проблясъци, последвани от серийни провали.

Но след такъв исторически резултат, този път просто трябва да е различно.

Материал на webcafe