В самия край на пресконференцията на Юрген Клоп след тежката загуба с 0:3 от Брайтън на „Амекс“ му беше зададен въпросът, който всички хора в залата искаха да попитат: „Решението да извадите Хендерсън, Фабиньо и Матип наведнъж през второто полувреме символично ли е, че това е краят на една ера за Ливърпул?“

„Разбирам въпроса ви, но промените нямат нищо общо с това“, каза Клоп, но поведението му го издаде. Наведена глава, снишен глас и загриженост, изписана на лицето му. Германецът съвсем ясно призна, че поражението от Брайтън е колкото забележително, толкова и категорично. Всъщност той класира загубата като най-лошата в треньорската си кариера, като се има предвид, че в последния си сезон с Дортмунд флиртуваше с изпадането. Но също така Клоп каза, че това не е шокиращо, като се има предвид колко лошо се представиха момчетата му. Небрежни, без блясък и отпуснати. Играта беше толкова стряскаща, сякаш цяла седмица преди двубоя не е било работено.

И така низходящата спирала продължава и е трудно да преценим откъде да започнем с „какво се обърка“. Със сигурност има махмурлук от изтощителното и в крайна сметка опустошително преследване на квадрупъл през миналия сезон. Слабите резултати също удариха по увереността на тима, а контузиите не помогнаха. Но неразположението е по-дълбоко и то е най-видимо в средата на терена.

Халфовата линия не е на ниво през цялата кампания. Тя не успя да осигури агресията, атлетизма и динамиката, необходими за правилното функциониране на отбора с висока интензивност. Ритмичният барабанен хевиметъл футбол на Клоп е ясно нехармоничен от месеци и една статистика е особено стряскаща. Преди битката с Брайтън в 17 мача от лигата Ливърпул беше предоставил на съперниците си 51 големи шанса за гол от началото на сезона – единствено Лийдс и Фулъм имат по-лоши показатели.

Брайтън се превърна в поредния тим, който си проправи път през мърсисайдци по свое усмотрение. И докато, както Клоп подчерта, Ливърпул трябва да поеме колективна отговорност за това, то пропуските на играчите в средата на терена изпъкваха най-много и бяха най-показателни.

Тиаго беше неефективен в по-предна роля. Хендерсън и Фабиньо бяха неспособни да пресират ефективно или да преследват който и да е играч в синьо и бяло. А това, от своя страна, натовари защитата прекалено много и логично дойдоха трите попадения през второто полувреме. Така червените вече са инкасирали 25 попадения – най-много след 18 мача в лигата под ръководството на Клоп.

Казано направо – Хендерсън и Фабиньо изглеждаха като старци, каквито до известна степен са, съответно на 32 и 29 години. Те дадоха всичко от себе си в преследването на успеха през последните няколко кампании и този сезон изглежда умората ги настигна. В този смисъл техните замествания през уикенда се чувстваха символични. Това бе едно намигване към края на една ера и необходимостта друга да започне.

Може да се твърди, че Ливърпул е трябвало да предвиди това и че провалът на клуба да подпише с поне един висококачествен халф миналото лято е акт на небрежност.

Честно казано, мърсисайдци искаха Чуамени, но той отиде в Реал Мадрид. Все пак трябваше да има алтернативни планове и като се има предвид, че червените може и да не завършат в Топ 4, ще бъде изненада, ако футболист от ранга на Джуд Белингам подпише с тях през това лято. Все по-голям брой фенове обвиняват Fenway Sports Group, смятайки ги за собственици, които искат да продадат клуба, и няма да изразходват необходимите средства за трансфери, докато останат на „Анфилд“.

Много неща не са наред в Ливърпул и задачата на Клоп, започвайки с преиграването с Уулвс във ФА къп утре, е да промени настроението в клуб, който беше щастлив толкова дълго. За да се случи това, той трябва да направи промени и няма по-належащо място от самото сърце на отбора.


Материал на "Дейли мейл"
превод на "Тема спорт"