Шаман от Африка проклел Ливърпул

Малцина могат да се похвалят с толкова наситен откъм събития живот като Брус Гробелар. Легендарният вратар на Ливърпул е роден в Южна Африка, преди да порасне в Родезия, сега известна като Зимбабве. Участва в Гражданска война, след което минава през Ванкувър, за да играе с Пеле и компания, а накрая превръща Ливърпул в свой дом. Скаутите на мърсисайдци го забелязват, докато пази за Крю. Героят от финала за КЕШ през 1984 г. има във визитката си още 6 титли на Англия по време на 13-годишния си престой на „Анфилд“. Общо за Ливърпул има 628 двубоя, нареждайки се на девето място за клуба. Сега, 64-годишен, Брус Гробелар разказа за живота си пред списание Four Four Two

Мистър Гробелар, вярно ли е, че като малък са ви предложили стипендия за бейзболист в САЩ?
– Така е. Бейзболът беше един от най-популярните спортове в Родезия. Дойде в Африка с американските мисионери. След като излязох от армията, продължиха да ме наблюдават. Когато бях на 19, дори получих предложение от колеж в Масачузетс, но избрах футбола. Не исках след армията да се връщам отново в училище.

Какво беше чувството да работите с магьосник-шаман в Хайлендърс (Родезия)?
– Той беше отговорен за всичко. Ако сме загубили, значи шаманът не си е свършил добре работата. Феновете го преследваха. Веднъж магьосникът ме накара да се съблека гол и да застана около дърво заедно с останалите футболисти. След това плисна някаква вода над нас и ни каза да си вземем екипировката. Отидохме на стадиона и спечелихме мача, но героите не бяхме ние, а шаманът!

Участвате във войната в Родезия (сега Зимбабве)…
– Не беше нещо, за което съм се записал. Бях патрулиращ на границата, но по-късно истинската война започна и бяхме пренасочени като огнена сила. Вдигаха ни с хеликоптер и ни спускаха в средата на действието.

Какво беше чувството да играете през 70-те години на фона на апартейда?
– Започнах моята кариера в Родезия, която е съседна на ЮАР. Помня, че имаше две отделни първенства. Едното за черни, другото за бели хора, но едните можеха да ходят при другите. В Солсбъри Колис съм играл в изцяло бял отбор в черна лига. После пък бях в черен отбор и бях единственият бял в него.

Отивате в Северна Америка и играете за Ванкувър през 1979-а…
– Първият ми мач беше срещу Лос Анджелис Ацтекс. Йохан Кройф беше в техния отбор! Играл съм също срещу Ню Йорк Космос на Пеле, Киналия, Бекенбауер и Неескенс. Беше плашещо да се изправя срещу тези легенди, но се представих добре. Даже спасих дузпа на Кройф.

Как преминахте в английския Крю?
– Оказа, че мога да кандидатствам за наследствена виза в Обединеното кралство, защото прадядо ми е служил в Royal Fusiliers (британско военно формирование). Когато прекарах известно време в Крю, не успях да забележа, че човек с плоска шапка непрекъснато ме следи в продължение на 3 седмици. Гледаше всичко! Какво ям в ресторанта, какво пия в бара и в колко часа си лягам. След това разбрах, че това е бил един от скаутите на Ливърпул, които са били пратени да ме разузнават дори извън терена.

Колко трудно беше да стигнете до Ливърпул?
– Срещнах Боб Пейсли в Бирмингам. С него беше клубният секретар Питър Робинсън. Те ме попитаха само дали искам да играя в Ливърпул. Аз отговорих „абсолютно“ и това беше всичко. Нямах представа още колко трудности трябва да минат, за да подпишат с мен. Британското правителство и ФА определено не ме искаха, защото бях от Родезия с южноафрикански паспорт. Лансираха местни вратари като аргумент за спиране на трансфера. Отне около 18 месеца или две години, за да получа работна виза, но Боб Пейсли имаше голяма заслуга. Той определено настояваше да ме има.

Наследявате на вратата легендата Рей Клемънс…
– Той беше №1 в света. Плашещо е да застанеш на неговото място. Пристигнах през март 1981 г. и изиграх 3 мача за резервите. През лятото, когато бях на Хаваите, разбрах, че Рей е отишъл в Тотнъм, а след това Огризович премина в Шрюзбъри. Замениха го за Боб Уордъл, който стана моя резерва. В дебюта ми загубихме с 0:1 от Уулвс. В първите 6 месеца определено ми беше тежко. Високата цена, платена за мен, явно ми тежеше. След една загуба Боб Пейсли ме повика в офиса за разговор. Казах му: „Може би е добре да спра да ходя на ръце, да се люлея на гредата и да си говоря с феновете зад вратата”. Той добави: „Точно така! Ако не го направиш, ще се върнеш обратно в Крю!”

Как се чувствахте след първата шампионска титла през 1982-ра?
– Бяхме на 12-о място на Боксинг дей (26 декември), но след това направихме невероятна серия и загубихме само 2 пъти до края на сезона. В хода на кампанията вдигнахме и Купата на лигата срещу Тотнъм на… Рей Клемънс. След финала той дойде и ми каза: „Слушай, бъди себе си и ще си добре. Не се старай да ме копираш”. Тези негови думи останаха с мен. Клемънс беше добър човек, а победата ни даде тласък да спечелим титлата и в първенството. Но за получаването на медалите трябваше да чакаме чак до първия ден от подготовката за следващия сезон! Рони Моран донесе един кашон и го остави на масата за масаж. После каза: „Който мисли, че е заслужил, да си вземе медала”. Трябваше да си изиграл определен брой мачове.

Известни са вашите танцове на голлинията по време на дузпите във финала за КЕШ през 1984-та срещу Рома. Беше ли планирано това?
– Каза ми го мениджърът Джо Фейгън. Той ме дръпна и ми подшушна да не се притеснявам. „Опитай се да ги разсееш”, добави накрая той. Това и направих – започнах да танцувам на линията и Бруно Конти ритна топката над вратата! После и Грациани стреля високо, а аз започнах да тичам по игрището като идиот. Дори трябваше да изпълня петата дузпа, но Алан Кенеди го направи вместо мен. Честно казано, не мога да обвиня Йежи Дудек, че ме е копирал на финала през 2005-а, защото аз не спасих нито една дузпа. А той парира две! Все пак съм радостен, ако съм бил вдъхновение за него.

Бяхте част и от трагедията на „Хейзел“ на финала за КЕШ през 1985-а?
– В началото всичко беше наред. Страхотен слънчев следобед. Пътувайки из Брюксел, ние виждахме как фенове на Ливърпул и Юве пият заедно по заведенията. После се оказахме в съблекалнята близо до срутената трибуна. Чухме силен трясък и падане. Навън хората търсеха кофи с вода и кърпи. Беше толкова тъжен ден! Не забравяме 39-те души, които загинаха там. Изобщо не искахме да играем финала, но УЕФА ни накара.

После „Хилзбъро“ 1989-а…
– Трагедията е заради некомпетентност на полицията и охранителите. Години по-рано от Тотнъм бяха предупредили с писмо до ФА, че този стадион е негоден и не бива да се използва. Още тогава шпорите написаха, че нещо трагично ще се случи. На полуфинала през 1988 г. също имаше тревожни знаци, но всичко се замете под килима…

Колко трудно беше да напуснете Ливърпул след 628 мача?
– Много! Отидох под наем в Стоук заради неразбирателство с Греъм Сунес. После играх в Саутхемптън. Клубът бе прекрасен с мен в труден период, в който ме обвиниха в уговаряне на мачове.

Къде и как се появи проклятието срещу Ливърпул „да не стане шампион без Гробелар в състава си”?
– Когато един магьосник сложи прокобата по време на моя бенефис на „Анфилд“, помислих, че е шега. Оказа се обаче, че е истински шаман! През годините стана така, че Ливърпул действително не ставаше шампион (чак до 2020-а), така че трябваше да направя нещо и да сваля проклятието.

Вярно ли е, че сте уринирали върху гредите, за да развалите магията?
– В Африка един терен е омагьосан, когато се изпикаеш на гредите. Eдин фен ме покани и помоли „най-накрая“ да сваля проклятието. Какво направих? Изпиках се в едно шише и полях урината върху всичките греди. После спасих дузпа пред „Анфилд Роуд“ в корпоративен мач, а Ливърпул направи победоносен поход и спечели Висшата лига.

Интервю на Джеймс ХИЛСЪМ, FOUR FOUR TWO, превод на в-к "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС