Мохамед Салах даде интервю пред „Франс футбол”, в което коментира целите, които не успя да изпълни през миналия сезон, но в същото време продължава да е устремен към достигането на златни висоти. Днес Краля на Египет навършва 30 години.
Какво е да живееш в болница?
– Вярно е, обичам да казвам, че домът ми прилича на болница. Жена ми определено не харесва това, но две стаи в къщата са посветени на различни уреди за фитнес и културизъм. В една от тях имаме запазено място за нашите котки. По този начин децата могат да се забавляват с тях, докато аз тренирам. Вкъщи правя и криотерапия, имам хипербарна камера. Непрекъснато търся нови машини за подобряване на моето физическо състояние. Опитвам се да медитирам всеки ден – по 10 или 20 минути сам вкъщи. Жена ми казва, че прекарвам повече време с уредите, отколкото с нея. Ако тренировката например е в 15:00 следобед, аз отивам два часа по-рано и си тръгвам час и половина по-късно.
Каква е вашата диета?
– Обичам броколи, сладки картофи, риба, пиле и винаги салата. Когато се отдам на нещо в скъп ресторант в Лондон, предпочитам суши. Ям пица най-много веднъж месечно. Обичам бургери, но почти никога не ги ям, защото ми тежат на стомаха.
Може ли да се каже, че Салах се намира във формата на живота си?
– Определено… Наистина се подобрих през последните месеци. Миналото лято, когато бях на почивка в Гърция, легнал край морето, се чудех как да стана по-добър футболист. А това става все по-трудно, защото винаги имам по двама-трима защитници на гърба си. Трябва да намирам нови начини да отварям играта пред себе си, да откриват други пространства. Същото важи и за асистенциите, които са много важни за мен. Мисля, че планът ми се отплати, защото моите статистики се подобриха. Искам защитникът срещу мен да си казва: „По дяволите, пак ли той?“ Целта е да не им давам време да си поемат въздух. Бранителят трябва да е под непрекъсната опасност за 90 минути.
На 30 години можете ли да играете още поне 5 сезона?
– Дори повече! Погледнете вниманието, което шампионите обръщат на своите тела. Затова те са най-добрите в света. Нашият спорт еволюира много в последното десетилетие. В миналото на 30 години вече виждаш началото на края. Сега вече дори на 35 е постижима цел да играеш в някои от най-големите отбори.
Бензема стана №9, който искаше да бъде. Ами вие?
– Този сезон да! Вкарах много голове, също така никога не бях правил толкова асистенции. Играта ми е по-изпълнена и губя топката по-рядко. Разбирам много добре какво казва Бензема. Той не вижда себе си като голмайстор, защото знае, че оказва влияние върху всички аспекти на играта на Реал Мадрид. Подобно на всички останали аз също искам да ме възприемат като най-добрия футболист в света.
Вие играете в защита много повече от Бензема…
– Това е така, защото нашата игра се основава на контрапресата. Длъжни сме да си връщаме топката възможно най-бързо. В Ливърпул съм от 2017 година. Юрген Клоп ни внуши тази култура и тя се превърна в рефлекс. Губим топката и аз веднага се втурвам към противника, за да се опитам да я отнема. Честно казано, никой нападател не обича да го прави, но тук това е част от договора. Атакувайте, натискайте и бягайте навсякъде. Всички заедно! Нашата философия е като изливане на енергия. За мен вече е нещо естествено. Ако не се боря в защита, другите също няма да се борят за мен. Трябва да бъда пример. Първият, който натиска и се жертва за отбора.
Откъде идва желанието ви да бъдете смятан за най-добрия играч в света?
– Спомням си, че бях препълнен с мотивация, когато напуснах страната си преди 10 години. Знаех, че трябва да бъда много силен, иначе щях да се проваля. Поставих се една цел, после друга. Първо беше да спечеля мястото си в Базел. След това да стана най-добрият египетски играч и да бъда избран за „африкански футболист №1 на годината“. Тогава си казах, че мога да бъда най-добрият и в цяла Африка. Сега целта е „Златната топка“. Искам този приз, за да се наредя до Джордж Уеа – единственият победител от моя континент. Ако мога, ще се боря и за втора „Златна топка“. Този глад ми идва отвътре. Нямам нужда от треньор или някой друг, който да го подхранва.
Съотборникът ви Садио Мане от Ливърпул също е ваш пряк конкурент за приза…
– Ако говорите за вражда между нас и егоизъм, напълно не съм съгласен. Не знам откъде тръгнаха тези неща… Имам добри отношения със Садио. Говорим си нормално, седим един до друг в съблекалнята. Нашият интерес е Ливърпул да печели всеки мач, така че се опитваме да си подаваме топката и да вкарваме възможно най-много голове. Вижте другите играчи във Висшата лига и няма да намерите човек с моя профил, който да прави повече асистенции.
Как приехте загубата на финала в Шампионската лига от Реал Мадрид?
– Заслужвахме да ги победим, имахме повече положения. Само на моята сметка са 2 или 3 големи шанса, но всеки път Куртоа правеше невероятни спасявания. Това му е работата. Реал са го взели, за да спасява. Напълно логично го избраха за №1 в мача. Беше неговата вечер. Тук отново сме вдъхновени от миналото. През 2018 г. също загубихме финал от Реал Мадрид, но още на следващата година бяхме европейски клубни шампиони. Искам това да се случи и този път. Такава е целта ни, гледаме напред и не се оплакваме.
Може ли тази загуба да окаже влияние на вашата цел да спечелите „Златната топка” тази година?
– Не го крия, че искам да бъда най-добрият в света. Затова „Златната топка” е първа цел за мен. Вярно е, че бях шокиран, след като завърших 2021-ва чак на седмо място. В момента загубата от Реал също е хендикап за мен, но във финала бях добър. Един мач не може да заличи всичко хубаво, което съм направил в предишните месеци. Ако не успея тази година, ще се пробвам отново през следващата.
Кристоф ЛАРШЕ, EQUIPE, превод на в-к Тема спорт
Снимка: БГНЕС