Дивок Ориги – култовият герой на Ливърпул

Малко след като Ливърпул вдигна трофея във Висшата лига на почти празен „Анфилд“ през юли 2020-а, слагайки край на 30-годишното чакане, нещо привлече вниманието. Всички играчи и треньорският щаб бяха напуснали терена, преди внезапно един футболист да се появи отново – Дивок Ориги.

Белгиецът тръгна към централния кръг, сложи ръцете си зад гърба и впери поглед в Клоп. Красива гледка и сякаш това беше начинът на нападателя да се сбогува.

Трябваше обаче да минат още две години, преди напускането на Ориги да бъде официализирано от Ливърпул (б.р. – четвъртък). Милан, който стана шампион в Серия А, е най-вероятната му следваща дестинация. Акаунтът на мърсисайдци в социалните мрежи написа: „Наистина специално пътуване. Ориги ни донесе емблематични моменти в нашата история“.

След победата над Уулвс в последния ден на кампанията във Висшата лига Дивок не само получи аплодисменти от съотборниците си, но и подаръци от клубни ръководители, включително собственика Джон Хенри. А тези на трибуните бурно скандираха името му. Като цяло това е доста шум за всеки, да не говорим за шестия нападател в отбора.

Ливърпул винаги е бил място, където култовите герои са ценени, а той е точно такъв. Ориги не е велик голмайстор – има 41 попадения в 175 мача през осемте си години в Мърсисайд. Но безспорно е реализатор на страхотни голове, включително три от най-великите и важни в историята на клуба. Тези срещу Евертън, Барселона и Тотнъм. И логично всички в Ливърпул описват белгиеца като легенда, а Юрген Клоп го заяви повече от веднъж.

Първият път беше в стая, пълна с журналисти – преди срещата на отбора му в Шампионската лига с Генк през ноември 2019-а. Причината е, че един репортер не спомена Дивок сред имената на играчите, преминали през академията на белгийския клуб. Разбира се, Кевин де Бройне се откроява и въпреки че Ориги не е на неговото ниво и никога няма да бъде, фактът, че представляваше Ливърпул и допринесе за спечелването на 6 трофея, включително Висшата лига и Шампионска лига, е източник на голяма гордост в белгийския клуб.

Бившият халф на Генк Мишел Рибейро, който сега е помощник в първия отбор, но е работил с нападателя в академията на тима, казва: „Познавам Дивок, откакто се роди. Баща му Майк също играеше за Генк. Видях как Ориги расте и работи с него от осем или деветгодишен. Беше фантастично дете, винаги в добро настроение, винаги отворен за учене и от ранна възраст виждахме, че има нещо специално. Надяваше се един ден да играе за голям клуб. Той направи това с Ливърпул, което е фантастично“.

Рибейро признава, че размерът на Ориги и страхотната му техника го отличават: „Дивок беше висок в сравнение с другите деца, но той не беше просто силен – имаше и добри крака. Затова работихме върху неговата мобилност, за да увеличим максимално способността му да бяга с топката и да дриблира“.

Тези атрибути бяха изведени на показ на Мондиал 2014, когато нападателят блесна за Белгия, играейки във всичките 5 мача на отбора. И стана първият тийнейджър след Лео Меси през 2006-а, който се разписа на турнира. Беше на 19, но Ливърпул реши да го привлече от Лил срещу 10 млн. паунда. „Той има всичко, за да бъде звезда от световна класа“, каза тогавашният мениджър Брендън Роджърс.

Ориги веднага беше върнат на Лил под наем и започна официално на „Анфилд“ през сезон 2015/16. Това се оказа бурно време за клуба, тъй като Роджърс беше уволнен рано и бе заменен от Клоп. Смяната на мениджъра можеше да се окаже катастрофална за Ориги.  Но нападателят процъфтя при германеца и след като отбеляза 4 пъти в 3 мача през април, включително два гола в епичната 1/4-финална битка от Лига Европа срещу Дортмунд, той изглежда се утвърждаваше като важна част от плановете на Клоп.

По-късно същия месец дойде дербито на Мърсисайд, когато също вкара, но получи увреждане на връзките на глезена след жесток удар от Фунес Мори. Контузията го изкара от игра за месец, провали инерцията и му коства титулярното място във финала на Лига Европа.

През следващия сезон Ориги се превърна в алтернативен вариант. И нормално, след като пристигналите Садио Мане и Мохамед Салах формираха една от най-вълнуващите и опустошителни атакуващи линии, които английският футбол някога е виждал, заедно с Роберто Фирмино. Дивок не беше на тяхното ниво и това беше очевидно всеки път, когато заменяше някой от триото.

Ориги беше изпратен под наем във Волфсбург през 2017/18, а когато се завърна, се оказа не само назад в избора, но и не играеше на своята позиция. По-често беше използван по крилата, отколкото в центъра на атаката. И през шампионския сезон 2019/20 белгиецът участва повече пъти като ляв нападател, отколкото като централен.

До известна степен Ориги беше жертва на образованието, което получи в Генк. Рибейро обяснява: „В академията винаги поставяме децата на различни позиции. Така при нас Дивок игра като ляво крило, №9 и №10. Видя се и в Ливърпул, че той се чувства комфортно да влиза навътре от крилото“.

Рибейро описва завършващия удар на Ориги по време на престоя му в Генк като „окей“. В общи линии така беше и в Ливърпул, но не може да се отрече, че в 3 случая в продължение на 6 месеца беше много повече от това. Изстрелът с глава в 96-ата минута, който спечели дербито с Евертън във Висшата лига!

Завладяващият завършек срещу Барселона, който доведе до един от най-великите обрати в Шампионската лига! Ами плътният изстрел с левия крак срещу Тотнъм, който запечата шестата европейска купа? Тези 3 попадения показаха не само обхвата и качеството на завършващия удар на Ориги, но и способността му да остава спокоен под натиск. Феновете, които бяха на „Анфилд“ през декември 2018-а и на „Уанда Метрополитано“ през юни 2019-а, няма да забравят усещането – страхотен екстаз.

„Гледах и трите гола. След този във финала на Шампионската лига крещях като дете. Веднага след мача пратих съобщение на Дивок. Честно казано, винаги го правя, а той никога не е пропуснал да ми отговори. Както споделих – фантастично дете“, споделя Рибейро.

Ориги навлиза в пиковите си години и желанието му да продължи напред е разбираемо. Дори необходимо, защото той стана шести избор за нападател на „Анфилд“ след Мане, Салах, Фирмино, Жота и Диас. 27-годишният белгиец игра дори по-малко от Минамино през миналия сезон, но когато беше на терена, отново оказваше влияние.

Той записа 6 попадения в 18 мача във всички турнири. Някои от тях пак бяха запомнящи се – ударът в стил скорпион срещу Престън, късният победен гол срещу Уулвс, както и изстрелът с глава срещу Евертън – шестото му попадение в дербитата на Мърсисайд, което го направи най-резултатния играч в историята на сблъсъка.

Така Ориги напуска Ливърпул благодарен за времето си в клуба. Той обаче може да съжалява за неуспеха си да достигне напълно височините на „Анфилд“. Беше играч за големите мачове, но не и постоянен талант от световна класа. Имаше различни причини за това, някои извън контрола на човек, който говори 4 езика и е влюбен в човешката психология. Сега идва шансът да изживее нещо ново и да израсне както на лично, така и на професионално ниво.

Рибейро завършва: „Дивок е твърде добър, за да седи на пейката всяка седмица. Трябва да играе, да задържи този глад и да покаже на всички какво може. За мен той е завършен футболист. Дали искам нещо да му кажа? Не, той знае, че го обичам, и му пожелавам всичко най-добро“. Без съмнение това чувство споделят и всички в Ливърпул.

Сахин НАКРАНИ, Guardian. Превод: "Тема:Спорт"