Ливърпул vs Юнайтед – дерби, родено в грях

Ако някога сте се съмнявали във враждата между Манчестър Юнайтед и Ливърпул, бе достатъчно да прочетете коментарите на привържениците на червените дяволи след загубата на мърсисайдци на финала в Шампионската лига от Реал Мадрид. Те не проявиха никакво съчувствие към обгазените от френската полиция свои колеги, но предвид факта, че двете агитки постоянно уязвяват съперника с най-големите трагедии в клубната им история (Мюнхен и „Хилзбъро“), това не трябва да изненадва никого. И ако транспаранти като „Не бомбардирайте Ирак, пуснете атомна бомба над Манчестър“ се разглеждат като част от фолклора на големите съперници, то в началото противоборството им има съвсем друг характер.

Река Мърси е това, което едновременно свързва и разделя двата града, разположени на 35 км един от друг. По време на Индустриалната революция Манчестър е водещ промишлен център, но постепенно значението на ливърпулското пристанище издига града в ранг на втори в Англия. Построяването на плавателен канал до Манчестър през 1894 г. също отваря града за света, но среща опозицията на политиците от конкурентния град, което разпалва враждата. Точно в същата година се изиграва първият мач между железничарския Нютън Хийт и основания 2 години по-рано Ливърпул. Това е плейоф за място в елита, който се играе на „Иууд парк“ в Блекбърн. Зелено-жълтите, каквито са тогавашните цветове на Манчестър Юнайтед, завършват на дъното на Първа дивизия и не могат да спрат своя съперник, който печели с 2:0. В началните години отборите се засичат както в елита, така и във Втора дивизия, като резултатите са повече от любопитни – Ливърпул има победи със 7:1 и 7:4 на „Анфийлд“, докато Юнайтед печели първия си домакински мач на „Банк стрийт“ с 5:2.

Двата отбора написват история на 2 април 1915 г., взимайки участие в първия уговорен мач в историята на футбола. Навръх Разпети петък те се събират в манчестърския пъб „Кучето и яребицата“ и се разбират Юнайтед да спечели срещата. Причината е прозаична – те са замесени в битката за оцеляване, докато техният съперник е заел позиция спокойно в средата на таблицата. Още по-странно обаче става, когато крайният резултат е 2:0 и се оказва, че най-сериозните суми са заложени именно на него. В крайна сметка 7 играчи на двата тима са наказани с доживотно изхвърляне от футбола заради далаверата, разследвана от ФА. Единственият начин санкцията им да бъде отменена е да се запишат доброволци в британската армия и да отидат на фронта в разгара на Първата световна война. От тях нападателят на Юнайтед Санди Търнбул намира смъртта си в Арас, Франция, докато останалите продължават да играят след края на конфликта.

По ирония на съдбата най-големите успехи на Манчестър Юнайтед през 50-те и 60-те години са под ръководството на мениджъра Мат Бъзби, който в състезателната си кариера е изиграл 115 мача на мърсисайдци и е бил техен капитан. Малко като градски мит звучи диалогът между президента на Ливърпул Том Уилямс и бъдещата легенда на клуба Бил Шенкли при назначаването му. На въпроса „Искаш ли да поемеш най-добрия клуб в страната?“, шотландецът отговорил: „Какво, да не са уволнили Мат Бъзби?“ Именно Шенкли и наследникът му Боб Пейсли ще направят Ливърпул страшилище в Англия и Европа, като през 1977 г., подобно на този сезон, всички погледи са вперени в потенциалния требъл на мърсисайдци. Те печелят титлата и КЕШ и единственото, което трябва да направят, е да победят Юнайтед във финала на ФА Къп. Противно на очакванията, червените дяволи печелят с 2:1, като победният гол идва, след като удар на Лу Макари рикошира в тялото на съотборника му Джими Грийхоф и влетява в мрежата на Рей Клемънс. Ерата на Висшата лига дава отчетливо предимство за тима на сър Алекс Фъргюсън като емблематичен в това отношение е спечеления с 1:0 финал за ФА Къп през 1996 г., който от гледна точка на Ливърпул ще бъде запомнен единствено със скъпарските костюми на „Емпорио Армани“. Преди награждаването фен наплюва Ерик Кантона, а друг замахва да удари с юмрук шотландския мениджър на съперника, което ярко илюстрира пълната им фрустрация. В последните години обаче Ливърпул е отборът, който има повече поводи за радост, като това важи особено за настоящия сезон, когато общият резултат от двата двубоя е 9:0 в полза на мърсисайдци. Резултатите позволиха на Мохамед Салах да се изравни на върха на вечната голмайсторска ранглиста със Стивън Джерард, Джордж Уол и Санди Търнбул, като и четиримата имат по 9 гола. Върховото постижение за най-много мачове се държи от един емблематичен играч на Юнайтед – Райън Гигс (48).

Общо 9 играчи пък са преминали с директен трансфер от „Олд Трафорд“ на „Анфийлд“ и обратно, като последно това е сторил нападателят Фил Чизнал, взет от Ливърпул през 1964 г. срещу 25 000 паунда. Играчи като Пол Инс и Майкъл Оуен пък са усетили какво е да бъдеш от двете страни на барикадата, докато скандалът между Луис Суарес и Патрис Евра преди 10 сезона продължава да има своя отзвук и до днес. Любопитно е, че двата тима имат абсолютно равен брой трофеи – по 66, което е предпоставка за още по-непримиримо съперничество. Последният път, когато те са се изправяли в директна битка за отличие, бе във финала за Купата на лигата през 2003 г., спечелен от мърсисайдци с голове на Джерард и Оуен, така че изглежда времето за това е настъпило.

Теодор Борисов, в-к "Тема спорт"

Снимка: БГНЕС