„Първо страдаш, след това реагираш“, отсече Юрген Клоп. Може да не беше толкова просто, нито толкова мигновено и със сигурност не толкова лесно, но прогнозата на мениджъра на Ливърпул беше точна. Червените страдаха и реагираха. Едно решение, взето на почивката, промени изцяло двубоя. Животът е различен с Луис Диас не на последно място, защото той е различен. И когато всичко започна отново и съотборниците му имаха нужда от него, колумбиецът беше там.

Когато прозвуча съдийският сигнал за край на първото полувреме, „Де ла Серамика“ се надигна и изрева: „Да, ние можем“. И нямаше да им бъде за първи път. Виляреал беше на прага на нещо специално, още едно абсурдно постижение за отбора, който Суперлигата щеше да остави зад гърба си.

Първо Ювентус, след това Байерн, а сега и Ливърпул? Тези три клуба имат 14 европейски купи помежду си. А Виляреал дори няма финал, но след като поведе с 2:0, беше по-близо, отколкото някога си е представял. Ала червените никога не се предават и, както предупреди Унай Емери, това е отбор, който може да те нарани по хиляди начини.

„Няма перфектен сценарий“, предупреди Пау Торес, но имаше. Това 2:0 до почивката може би беше по-добрo от планираното. А всичко изглеждаше толкова малко вероятно. Ливърпул не беше губил през този сезон с 2 или повече гола разлика. Дори атмосферата не изглеждаше благоприятна за обрат. През нощта и целия ден се беше изляла библейска буря, имаше реки по улиците и фенове, които търсиха подслон.

Виляреал обаче преодоля Ливърпул и интензивността, която ги потискаше преди. И изведнъж дъждът спря да се забелязва. Франсес Коклен, за когото се предполагаше, че е дефанзивен халф, измъчваше защитниците на мърсисайдци. Дани Парехо пое контрола в средата на терена, а от Жерар Морено постоянно идваха умни щрихи.

И така в началото на втората част жълтата подводница вече имаше какво да губи. Мнозина ще кажат, че домакините са изиграли неразумно сблъсъка, но не трябва да се забравя един прост факт – срещу себе си Виляреал имаше страхотен отбор, воден от Луис Диас.

Реакцията беше безмилостна. И дойде само за 13 минути, в които бяха вкарани 3 попадения. Разбира се, с любезното съдействие на вратаря на домакините Херонимо Рули. В края на мача той приклекна и изглеждаше изгубен. Зад него „Де ла Серамика“ ръкопляскаше. Всички на стадиона бяха съкрушени, но и горди. Този испански клуб измина наистина дълъг път. А Ливърпул се отправя към Париж, където ще търси седмия си триумф в турнира.

Сид Лоу, "Гардиън"
Превод на "Тема спорт"