Двете големи звезди, които изумиха великия Джерард

Бившият капитан на Ливърпул и Англия Стивън Джерард е поредната легенда на Висшата лига, която даде интервю за програмата Match of the Day по ВВС. Настоящият наставник на Глазгоу Рейнджърс се оттегли от терена през 2016-а, след като записа над 850 участия в своята 19-годишна кариера. Джерард спечели Шампионската лига, ФА къп и Купата на лигата с Ливърпул, но титлата в Премиършип му избяга от визитката.

40-годишният Стивън признава, че шампионските подвизи на бившия му отбор помагат да погребе част от демоните в съзнанието си, но все пак успехът на мърсисайдци му създава и смесени чувства, след като самият той пропусна да покори лигата на Острова като футболист...

Джерард разговаря с Гари Линекер и Джърмейн Джинъс, споделяйки интересни подробности от своята кариера на "Анфилд", без да забрави да направи коментар за промяната в днешния отбор: "Мисля, че идването на Ван Дайк и Алисон превърна отбора в световна класа. Те бяха добър и вълнуващ отбор преди това, но с тези двамата пъзелът окончателно се нареди".

ЗА ТИТЛАТА НА ЛИВЪРПУЛ

Емоциите са високи, облекчението е голямо. Беше фантастично за всички, свързани с клуба, но за мен е още по-различно в много отношения заради моите преживявания като фен и бивш играч. Част от онези демони през 2014-а изчезнаха, макар и не всички (визира подхлъзването, което коства тогава първото място на отбора). Със сигурност обаче се почувствах много по-добре, когато Ливърпул най-сетне премина бариерата. Чакането бе дълго, а и все още съм в контакт с много от играчите в тази съблекалня. Много от тях са споделяли онази болка с мен. Оглеждам се назад всеки ден и като играч тази титла ми избяга. Ще мисля за нея винаги".

ЗА НАЙ-ДОБРИЯ СЪОТБОРНИК

Луис Суарес в Ливърпул. Той е най-добрият, с когото съм играл. Не мисля, че ще бъдете изненадани от този отговор. Абсолютно феноменален футболист! Той е просто машина. Някой, който никога не е влизал в стая за лечение. С него на терена винаги усещах, че можем да бием всякакъв тип съперник. Суарес просто можеше да прави неща, с които да ме взриви. Дори на тренировка нямаше респект към никого от старите в отбора, но го казвам в добрия смисъл на думата. Още от първите дни всички ние разбрахме, че уругваецът ще бъде топиграч за Ливърпул.

ЗА НАЙ-КЛАСНИЯ СЪПЕРНИК

Тук може би исках да посоча двама души. В началото на кариерата ми това определено бе Зинедин Зидан. Бях на 20-ина години и ми се случи за първи път да вляза на терена, после да изляза и да съм в пълен шок, защото изпитвах истинско страхопочитание към някого. Просто бях изумен от Зидан - от размера, физиката му, силата, уменията, големината на краката и начина, по който манипулираше с топката...

Другият е Лионел Меси, със сигурност. Той е просто изумителен футболист, но има и такива играчи, които оперират в различна планета в сравнение с всички нас. Меси е моят модерен Диего Марадона.

ЗА НАЙ-ДОБРИЯ МУ МЕНИДЖЪР

Рафа Бенитес. Той ме подобри тактически. Със сигурност нашите отношения не са били толкова топли, колкото при баща и син, но той все пак умееше да си нареди правилно отбора или да помогне на някой играч да се усъвършенства индивидуално, да го прати на друго ниво... Рафа определено бе много добър в това.

ЗА ЛЮБИМИЯ МУ ГОЛ

Определено трябва да кажа - срещу Уест Хем на финала за ФА къп през 2006-а. Мечтаех си да играя в такъв мач, а това попадение дойде в продължението, когато вече не ми бяха останали никакви сили и не можех да дам нищо повече. Бях уморен, в краката ми имаше спазми. Понякога обаче удряш топката, получава се добре и ти самият си изненадан, че си успял. Този гол бе един от тези случаи (Ливърпул после бие чуковете на дузпи, след като Джерард изравнява).

ЗА ЛЮБИМИЯ МУ МАЧ

Разбира се, спечелването на Шампионската лига в Истанбул (2005). В седмиците преди мача с Милан не можех да спя нормално. Росонерите разполагаха с топиграчи навсякъде в състава. Финалът се обърка от самото начало, на почивката падахме с 0:3. Това бе една от най-трудните съблекални, в които бях влизал като капитан. Чудех се какво да кажа на момчетата след всичко това? На моя собствен брат и на моя баща им писна на полувремето. До стадиона пътят бе мъчителен, така че дори те си мислеха да си тръгнат... И до този ден човек се чуди какво наистина се случи? Трябва да се ощипя, за да повярвам, че наистина направихме онзи обрат от 0:3 във финал на Шампионската лига.

ЗА ИДОЛА МУ КАТО ДЕТЕ

Те са няколко. С Англия първото световно първенство, което гледах изцяло, бе през 1990 година с Гари Линекер и Пол Гаскойн. Обожавах онзи национален отбор на Англия. Иначе от ливърпулска гледна точка ще посоча Джон Барнс. Израснах, гледайки него. После, преди да подпиша първия си училищен договор с клуба, се възхищавах на Роби Фаулър.

ЗА НАЙ-ВЕЛИКИЯ МАЧ, КОЙТО Е ГЛЕДАЛ

Миналата година бях поканен на реванша между Ливърпул и Барселона в Шампионската лига - победата с 4:0 (след 0:3 в първия мач). Ако става дума за сърцебиене и адреналин, трябваше да си тръгна при 3:0, защото бях толкова нервен, че нещо щеше да се обърка.

Определено това е един от най-добрите спектакли, които съм гледал, откакто се пенсионирах.

НАЙ-ЛУД СЪОТБОРНИК?

Не бих го класирал към съотборник, но той беше някой, на когото бях чирак - Нийл "Бръснача" Ръдок. Когато бях малък, чистех обувките му и се грижех за неговия екип. Винаги бях около него, а той беше по-голям от живота. Можеше да има интересна история около него всеки ден. Наистина е страхотна компания, прекрасен човек и тип, около когото да се въртиш наоколо.

СПОМЕН №1 В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР?

Мисля, че моят най-добър момент с фланелката на Англия бе далеч назад през 2001-а, когато пребихме Германия с 5:1. Това е споменът, в който отборът наистина се представи на нивото, на което трябваше да бъде.

Връщайки се назад, изпитвам съжаления, защото ние просто имахме нужда от мениджър в националния отбор, който да бъде по-голям от всичките футболисти. Някой, който да взима смели решения и да извади най-доброто от онова златно поколение на Англия.

Превод на "Тема спорт"