Клоп и Ливърпул винаги са били един за друг

Романтиците, сантименталистите или просто тези, които вярват в съдбата, със сигурност са запознати с историята на Сам в "Безсъници в Сиатъл" на Нора Ефрон, където той разказва как е срещнал жена си: "Беше толкова ясно, просто знаех. Все едно се прибирах вкъщи. Поех ръката й, за да й помогна да излезе от таксито. Беше като магия"...

Така беше и на 9 октомври 2015-а - денят, в който Юрген Клоп пое Ливърпул. Магия! Вечерта след продължителното раздаване на усмивки пред камерите германецът можеше да бъде намерен в бара на хотел "Хоуп Стрийт" със съпругата си и техните приятели. Бяха отишли да хапнат не на най-фантастичното място, а след това посетиха и една кръчма. Клоп веднага се почувства като у дома: "Ако стоим тук след четири години, мисля, че ще спечелим титлата".

Клоп донесе Шампионската лига в този период, а в четвъртия си пълен сезон спечели и короната във Висшата лига. Германецът смята, че са необходими три години, за да има реална промяна в един футболен клуб. Но от самото начало той и Ливърпул бяха създадени един за друг. Юрген покори клуба, града и хората в него.

"Всичко започна с цвета", каза веднъж той и гордо постави голяма червена възглавница в кабинета си. Има си хас - всичко в Клоп крещи червено - цветът на действието, жизнеността, енергията и опасността. Неговият положителен ефект е толкова голям, че е възможно да се забравят мрачните облаци, които бяха надвиснали над "Анфийлд" преди пристигането му.

Пропуснатата титла през 2014-а и изходящите трансфери на Луис Суарес и Рахим Стърлинг се усещаха като погребален звън. Следващия сезон мърсисайдци финишираха шести, а Брендън Роджърс беше в конфликт с борда за набирането на персонал. Клоп наблюдава равенството със Сион от Лига Европа на 1 октомври - 8 дни преди назначението си. И беше обезпокоен. "Можеше да го видите в очите им, че не са свободни. Изглеждаха нервни", отсече германецът в онзи момент.

Трансформацията на Клоп тогава не беше просто практическа, а духовна. Той даде на клуба начин на игра, който през този сезон помита всички отбори в Англия. Но най-важното е, че даде вдъхновение.

Юрген създаде най-трудолюбивата група в съвременния футбол, която веднага се свърза с английската култура. В нощта, когато Ливърпул победи Барса с 4:0, влизането на Анди Робъртсън в краката на Лео Меси беше толкова важно, колкото първото попадение в мача на Ориги в 7-ата минута. Всичко това е въплъщение на етоса на Клоп и начина, по който той го използва, за да създаде връзка.

Емоционалните тържества в края на всяка победа не са евтин трик за пред камерите. Германецът веднага разбра какво е уникалното на английския футбол, защото това е удивителното и за неговия стил на управление. На "Анфийлд" всеки се храни с една и съща енергия.

Има и други популярни мениджъри на Ливърпул, но никой в ерата на Висшата лига не е превземал така града. Рафа Бенитес беше един от тях, но често футболът му беше консервативен. Освен това той беше умен политик и използваше това в битките си със собствениците. За сравнение Клоп иска малко и е част от най-умната кампания за набиране на елитни футболисти, откакто Венгер пристигна в Арсенал.

Всъщност най-голямото постижение на германеца и изцяло жизненоважно за успеха на Ливърпул е да остава философски настроен за коефициентите срещу него. Клоп за трети път става шампион, а по право не трябваше да спечели нито веднъж. В Германия и Англия всеки успех е бил за сметка на по-богат и по-мощен съперник.

В родната му страна това беше Байерн, а на Острова е Ман Сити на Пеп Гуардиола. Гражданите пренаписаха книгите с рекорди и промениха концепцията за това, което се изисква, за да бъдеш шампион. По право те трябваше да смажат духа на Ливърпул през миналия сезон, когато 97 точки и една загуба не бяха достатъчни за титлата.

Получи се точно обратното - червените не загубиха нито една точка до 20 октомври и визитата на "Олд Трафорд". А у дома мърсисайдци са перфектни - 16 успеха от 16 опита. Сити очакваше някой да има почти безупречна кампания, за да ги победи, и точно това се случи.

Никой не е взимал титлата толкова бързо - при оставащи 7 кръга до края. Сега те могат да подгонят и другите рекорди на Сити - най-много точки, победи и актив в домакинства. Това може да е кампания на безпрецедентен авторитет.

Продажбата на Коутиньо пък беше невероятно смела маневра, родена с убеждение, което е толкова голямо, колкото чувството на Гуардиола или Венгер, или дори на Бил Шенкли и Боб Пейсли. Ливърпул спечели титлата, защото тяхната философия беше толкова силна. Не само на клуба, но и на Клоп.

"Аз не съм човек, който ще ви каже, че ще завладеем света. Първо трябва да овладеем топката, нужно ни е време. Ще гоним, ще бягаме повече, ще се борим и ще работим заедно, за да станем по-добри. Ще търсим собствен начин на игра и той ще бъде емоционален. Ще се опитаме да преминем от съмняващи се във вярващи", обяви Клоп в първия си ден като мениджър на клуба.

А след това допълни: "Напуснах Германия, защото се нуждаех от нещо различно. Там направих всичко и се срещнах с всички. Знаех за емоцията на Ливърпул. Това беше проект с голяма цел и нямах време за губене. Така че нека го направим. Знаете ли, това е като при актьорите. Може би Том Ханкс е най-добрият в света. Той направи Форест Гъмп, специален е. Но след това има други велики актьори, които никой не познава. И аз се интересувах от тези актьори".

И както се казва във филма: "Всичко беше като магия"...

Мартин Самюел, "Дейли мейл"
Превод на "Тема спорт"