Съдбата на Садио Мане като тийнейджър е да бъде открит рано в академията на Метц, след което минава през австрийския Ред Бул Залцбург и Саутхемптън. Модерният Мане вече знае как да работи разумно и за себе си. Мачовете му в Ливърпул са на всеки три дни и възстановяването е стриктно, което пък показва как сенегалецът се е превърнал в стриктен професионалист. Затова той отправя съвет към младите, които предпочитат да се наслаждават повече на почивката си у дома в леглото:
"Това е голяма грешка. Когато си в ранна възраст, трябва да работиш още по-здраво, защото всичко, което ми се е случило, всъщност е плод от много упорит труд".
На пръв поглед виждаме един усмихнат, резервиран и смирен човек, който обаче не се е страхувал да влиза в пререкания, ако се наложи. Пиер Буби, негов съотборник от Метц, по-късно си спомня: "Садио бе едно възпитано и на пръв поглед мило момче, но не биваше да му заставаш на пътя. Не бе дошъл, за да си губи времето. Неговата сила на характера е много ясно изразена. Където и да е, Мане винаги отстоява себе си".
Според Оливие Перен, който работи в школата на Метц, сенегалецът разполага с вътрешна сила, която извира от дълбините на неговия произход. "Успехът му е свързан и със семейството - разказва той. - Длъжен си да правиш всичко за близките, а това минава отвъд нашите разбирания в Европа. Тук нямаме такъв източник на мотивация, но самият Мане винаги е казвал: "Нямам представа къде отивам, но винаги ще знам откъде идвам".
Селото Бамбали се намира върху обширните извивки на река Казаманс в Югозападен Сенегал. За звездата на Ливърпул това е домът. Улиците са покрити с плакати, които го описват като Гордостта на нацията.
Тук футболистът финансира ново училище, болница и джамия до сламените и тенекиени покриви. Единственият проблем е, че прекалено много деца закъсняват за уроците, опитвайки да се превърнат в следващия Садио Мане. Дори конско от самия него не успява да ги вкара редовно в класните стаи.
Джамията има портрет на бащата на футболиста, който е бил имам (религиозен водач), но умира, когато Садио е бил на 11. Бъдещият играч е отгледан от своите майка, чичо и баба. Голямата фамилия, която се състои от 45 души, в момента живее в имение, което самият Мане е построил за тях.
Неговата леля Тиана Сисе е възмутена от приказките на хората, че семейството се е опитало да спре малкия Садио да играе футбол. Самият играч обаче си признава, че му се е налагало да се крие с топката като дете. А и неговият чичо Ибрахим Туре е бил много ядосан, когато той е отказвал да помага с реколтата: "Казваше, че ще го изморя. Зарече се да стане професионален футболист, за да не се налага повече да работим на полето. Смятах, че това са пълни глупости! Как ще успее? Ние нямахме пари. Затова не вярвах в мечтата му. Дори не разполагахме със средства да го пратим на тренировки", спомня си чичото.
Когато е почти на 16, Мане бяга до Дакар, столицата на Сенегал, за да търси футболната слава. В тийнейджърски стил предната вечер той крие спортната си чанта във високата трева пред къщата. Казва само на най-добрия си приятел. Скоро планът е разкрит, но все пак Садио печели разрешение да преследва мечтата в замяна на успешно завършена година в училището. През 2009 г. е забелязан на регионален турнир в Мбур, на 80 километра от Дакар. Поканен е на проби заедно с още стотици деца в полицейския колеж в столицата.
Бъдещата звезда на Ливърпул се явява със закърпени обувки, а Абду Диата - разузнавач-ветеран в академията Женерасион Фут, признава, че е бил скептичен заради изключителната сдържаност на Мане. После обаче вижда младежа в действие. Садио е приет в академията, тръгвайки по пътя на професионалния футбол, но все още се връща у дома, за да работи всяко лято на полето при ориза и фъстъчените ниви.
"Видях в него качествата на топиграч - скорост, дрибъл, умение да надиграва защитата", споделя бившият сенегалски халф Жюл Буше, треньор в Женерасион Фут. Той слага Садио на крилото и скоро в школата, създадена 9 години по-рано с две топки и само няколко идеи, откриват, че държат истински диамант в ръцете си. Мечтата на малчуганите е да отидат във френския Метц, който от 2003 г. има договор за партньорство със сенегалците. През 2009 г. Мане се озовава точно там, близо до границите с Германия и Люксембург. От 18-годишен (януари 2010) младият вече живее за постоянно в старинния град.
Освен че е шокиран от зимата в Северна Европа, сенегалецът е тормозен и от контузия, която умишлено крие, за да не пропадне трансферът му. "Имахме нужда от 2 месеца и половина, за да разберем какво става, защото той не казваше нищо. Имаше адско нараняване, наложи се да го оперираме, но след това нещата тръгнаха по-добре", разказва Оливие Перен - човекът в школата на Метц с най-голяма заслуга за възхода на Садио.
Гаетан Бусман, който по това време е част от мъжкия тим, също връща назад спомените: "Перен ни бе казал, че имаме феномен в отбора но все още не си представяхме, че е чак толкова добър. Спомням си как изглеждаше Мане - сякаш никога не чувстваше напрежение. Играеше по същия начин, когато пристигна във Франция. Сега е по-развит физически и може да играе на пълни обороти 90 минути. На терена е много експлозивен, особено в ситуации един на един".
Дебютът на Мане за мъжете на Метц е във френската Лига 2 на "Сен Симфориен" срещу Бастия на 14 януари 2012-а (загуба с 1:2). Докато Садио се развива, отборът затъва и нарежда още 10 мача без победа. Бележи първия си гол при загуба с 2:5 от Гинган. Същата година Метц удря дъното и за първи път в историята си изпада от Лига 2 до третото ниво на френския футбол. Тогава изглежда немислимо, че следващото пътуване на Мане до Франция ще бъде по пътя към спечелването на Шампионската лига!
До върха обаче има още стръмен път, който трябва да бъде изкачен. На олимпийските игри в Лондон (2012) Садио стига до четвъртфинал със Сенегал и изявите му впечатляват Жерар Улие, който пък работи за Залцбург. По това време играчът има едва 19 мача в Лига 2 на Франция, но все пак техническият директор на австрийците Ралф Рангник се съгласява да плати няколко милиона за него, след като се убеждава лично в качествата на сенегалеца. Кристоф Фройнд, спортен началник на Залцбург, също е впечатлен: "Видяхме неговото движение, скорост и глад за голове. Когато го срещнахме, се убедихме, че е готов да направи следващата крачка".
Големият шум около него се вдига през януари 2014 г. в контрола срещу Байерн на Пеп Гуардиола. Тогава Залцбург гази с 3:0 у дома, а стадионът е разпродаден изцяло за първи път от Евро 2008 насам. "Дори пропуснахме дузпа, можехме да ги ударим с 4:0. Но Мане бе невероятен в този мач. Наистина жалко за защитниците на Байерн, той просто бе неудържим в този мач", спомнят си австрийците. Срещу баварците Садио вкарва първия гол, печели дузпата за втория и изработва третия. Пеп нарича това "добър урок" за своя 43-и рожден ден.
Друг от рециталите на Мане е при 6:1 общ резултат срещу Аякс в Лига Европа. Австрия е трамплин, след което сенегалецът отива в Саутхемптън - последна спирка преди големия трансфер в Ливърпул. Но в Англия нещата не са толкова лесни. В Саутхемптън го обвиняват за някои ужасни пропуски, а в 46 от първите си 67 мача във Висшата лига не успява да се отличи нито с гол, нито с асистенция. Голямата дата обаче е 16 май 2015 година. Тогава той вкарва най-бързия хеттрик в историята на Висшата лига - за 2 минути и 26 секунди. С него в състава светците записват рекордни класирания във ВЛ - седмо и шесто място.
Цената на сенегалеца не спира да расте, а той дори признава, че е бил близо до Манчестър Юнайтед. Юрген Клоп обаче не го е забравил. Германецът иска да го привлече още като треньор на Борусия Дортмунд. Получава го чак през лятото на 2016-а в Ливърпул. Платените 34 милиона паунда изглеждат рисковани, но напускането на Коутиньо в посока Барселона през януари 2018 г. разчиства пътя към големия скок...
Алисон Ратклиф, FOUR FOUR TWO Превод на вестник "Тема спорт"