Най-вероятно няма футболен фен в света, който не е запознат с магическия триумф на Ливърпул в Шампионската лига през 2015-а година, но тези, които знаят какво правеха доскоро всички герои на мърсисайдци, може би се броят на пръстите на едната ръка. Ливърпул изравни Милан от 0:3 до 3:3 и накрая спечели петата си купа с дузпи, а 13 години по-късно официалният уебсайт на мърсисайдци ни запозна със случилото се с големите 14 след финала.
Йежи Дудек, вратар:
Дудек напусна Ливърпул в посока Реал Мадрид през 2007-а, а полякът ще бъде запомнен винаги с двойното спасяване срещу Андрий Шевченко в заключителните минути на мача с Милан и с геройските прояви в стил "Гробелар" при дузпите. В автобиографията си през 2016-а година той описа момента срещу Шевченко по следния начин: "Чувството беше все едно някой движи тялото ми вместо мен. Топката се приближаваше на забавен каданс. Вдигнах лявата си ръка и левия крак, хвърлих се надясно и се надявах нещо да се случи. Топката удари лявата ми ръка и се приземи на метър от голлинията. Спасих я! Спасих я! СПАСИХ Я!". След като напусна "Анфийлд", Дудек прекара четири години в Реал Мадрид и прекрати кариерата си през 2011-а. След това той се насочи към моторните спортове и дори взе участие в няколко 24-часови състезания за издръжливост.
Стийв Финан, защитник:
Титулярният десен бек напусна "Анфийлд" след 217 мача и заигра за Еспаньол през 2008-а. Той се завърна в Англия с отбора на Портсмут и прекрати кариерата си след загубата срещу Челси на финала за ФА къп през 2010-а . След като изчезна от светлината на прожекторите, Финан реши да води спокоен живот и дълго време никой не беше чувал каквото и да било за него. Организаторите на празненствата за 10-та годишнина от Истанбул дори създадоха хаштаг кампания #findstevefinnan в туитър, за да издирят ирландеца. В крайна сметка той беше намерен в Лондон като шеф на компания за недвижимо имущество, която наскоро напусна.
Сами Хюпия, защитник:
Големият Сами направи добро партньорство с Джейми Карагър в защитата на Ливърпул. Въпреки че получиха три гола във финала, именно бранителите бяха основната движеща сила на мърсисайдците по време на похода им към Истанбул. Хюпия напусна "Анфийлд" през 2009-а година след 464 мача в клуба и заигра в Байер Леверкузен, където завърши кариерата си и стана треньор. Последваха кратки престои начело на Брайтън и ФК Цюрих, но очевидно това не беше неговото признание. Сега Хюпия е анализатор.
Джейми Карагър, защитник:
Човекът-отбор, който е втори във вечната ранглиста по мачове за Ливърпул със 737, беше ключова фигура в защитата през 2005-а година и направи редица важни намеси в Истанбул. В края на мача той получи схващане, но стисна зъби и заслужено вдигна купата редом до Стивън Джерард. През 2006-а година той спечели купата на ФА с Ливърпул и вдигна купата на Лигата през 2012-а. Година по-късно Карагър сложи край на кариерата си, а сега е един от водещите анализатори в страната. Той си партнира изненадващо добре с бившия играч на Манчестър Юнайтед - Гари Невил, а освен това върши благотворителна работа с фондацията си.
Джими Траоре, защитник:
Траоре има 141 мача за "червените", а в един от тях, най-важният, спаси удар на Шевченко от голлинията. А този удар по всяка вероятност щеше да бъде и победен. Бранителят напусна "Анфийлд" през 2007-а година и заигра в Чарлтън, а след това премина още през Монако и Олимпик Марсилия. Той прекрати кариерата си през 2014-а година след два сезона в Мейджър сокър лигата със Сиатъл Саундърс. В момента Траоре е асистент на мениджъра Брайън Шметцер в американския клуб, след като дълго време беше в треньорския състав на втория отбор на Сиатъл.
Чаби Алонсо, халф:
Испанският маестро вкара изравнителния гол срещу Милан и беше част от гръбнака на мърсисайдците между 2004-а и 2009-а година. В крайна сметка той напусна в посока Реал Мадрид, с който спечели още един медал от Шампионската лига. Следващият отбор на Алонсо беше Байерн Мюнхен, където той прекара четири години и спечели три пъти титлата. Алонсо прекрати кариерата си през май 2017-а на 35-годишна възраст. Съдейки по формата му в изминалия наскоро мач между легендите на Ливърпул и Байерн, Алонсо все още може да играе професионален футбол на високо ниво. Последните информации обаче сочат, че той се е насочил към треньорската професия.
Луис Гарсия, халф:
Герой за феновете, който вкарваше често най-важните голове в най-важните мачове. Гарсия се разписа пет пъти до финала в Истанбул, включително срещу Ювентус и Челси на четвъртфиналите и полуфиналите. След като напусна през 2007-а година, Гарсия прекара няколко сезона в Атлетико Мадрид, Панатинайкос, ПУМАС и Атлетико Колката, след което прекрати кариерата си. През 2016-а обаче той се завърна на терена за една година в Сентръл Коуст Маринърс от Австралия. В момента Гарсия преследва кариера в телевизията, която излъчва мачовете от Ла Лига и Висшата лига в Испания. Той е и основна част от отбора на легендите на Ливърпул.
Стивън Джерард, халф:
Смятан за един от най-добрите играчи в историята на Ливърпул, Джерард беше последният останал в отбора от героите от Истанбул. Тази нощ в Турция и онзи гол с глава, който даде начало на обрата, ще останат завинаги най-помнените моменти, що се отнася до кариерата на Джерард. А тя беше дълга и успешна - 710 мача за родния клуб. Джерард напусна в посока ЛА Галакси през 2017-а, а след като прекрати кариерата си, той се завърна като треньор на формацията до 17 години в Ливърпул. На 1-и юни ще започне и новото голямо предизвикателство за бившия полузащитник на мърсисайдците, защото той ще оглави шотландския колос Рейнджърс.
Йон-Арне Рийзе, защитник:
Норвежецът играеше на позицията ляв бек, но неговата любов към атаката му осигури място в халфовата линия за финала в Истанбул. Той беше популярна фигура в Ливърпул и феновете обожаваха тупалките му с левия крак, но в крайна сметка той напусна през 2008-а година в посока Рома. Рийзе се завърна в Англия с екипа на Фулъм, където обаче не се задържа дълго. Следващите отбори в кариерата му бяха АПОЕЛ, Делхи Динамос, родният Олезунд и ФК Ченаин. През ноември 2017-а Рийзе обяви, че работи в популярна мениджърска агенция.
Хари Кюъл, халф:
Австралийският национал получи контузия във финала и беше сменен още в 23-та минута. Той напусна "Анфийлд" през 2008-а и заигра в турския Галатасарай, преди да се завърне в родината си за кратки престои в Мелбърн Харт и Мелбърн Виктъри. Кюъл прекрати кариерата си през март 2014-а година като един от най-добрите футболисти от Австралия за всички времена, а през 2015-а стана и треньор. Първата стъпка беше формацията до 23 години на Уотфорд, а сега той води четвъртодивизионния Кроули Таун.
Милан Барош, нападател:
Чехът поведе атаката срещу Милан, а в днешни дни, на 36-годишна възраст, е един от двамата герои от Истанбул, които продължават да гонят топката. В момента той кара четвъртия си престой в родния Баник Острава, който напусна през 2002-а в посока Ливърпул. През кариерата си той носи и екипите на Астън Вила, Олимпик Лион и Галатасарай, след като напусна мърсисайдците през август 2005-а.
Дитмар Хаман, халф (резерва):
Влизането на Диди на полувремето е смятано от мнозина за катализатора на героичния обрат. Дефанзивният халф помогна на Ливърпул да спечели средата на терена, където мърсисайдците бяха тотално надиграни преди почивката. Той напусна "Анфийлд" през 2006-а и заигра за Манчестър Сити, но не се задържа дълго там. Хаман опита да бъде треньор в МК Донс, Лестър Сити и Стокпорт Каунти, а сега може да бъде чут и видян в радио и телевизии в Германия и Великобритания.
Владимир Шмицер, халф (резерва):
Финалът в Истанбул беше последният мач на Шмицер в Ливърпул и това се знаеше още преди мърсисайдците дори и да помислят за срещата в Истанбул. А тя беше като извадена от мечтите му. Той се появи в игра като смяна на Кюъл в 23-та минута, вкара втория гол и се разписа при дузпите. След като договорът му с Ливърпул изтече, Шмицер заигра за Бордо. В последствие той премина в родния си клуб Славия Прага, с чийто екип сложи край на кариерата си през 2009-а година. След това Шмицер изживя кратка авантюра в политиката и също така работи известно време покрай националния селекционер Михал Билек като отговорник по спортните въпроси.
Джибрил Сисе, нападател (резерва):
Френският нападател влезе в игра на мястото на Барош в края и вкара при изпълнението на дузпи. Лордът на Фродшам, както беше известен Сисе след закупуването на къща в малкото градче в Чешър, претърпя няколко тежки контузии и те в крайна сметка доведоха до раздялата му с Ливърпул през 2006-а година. Той беше преотстъпен на Олимпик Марсилия, а след това игра в Съндърланд, Панатинайкос, Лацио, Ала-Харафа, Кубан Краснодар и Бастия. Болки в кръста обаче прекратиха кариерата му през 2015-а година. След като окачи бутонките, Сисе се насочи към диджейството и дори взе участие в подгряването за концерта на Марая Кери в Париж. През 2017-а обаче Сисе се върна на терена и игра за швейцарския третодивизионен клуб Ивердом-Спорт, за който вкара 24 гола в 28 мача през изминалата година.