Стивън Джерард просто е усетил, че е дошъл точния момент да спре с футбола и затова го е направил. Тови разкри самият футболист в интервю пред Гари Линекер по „BT Sport“, което публикуваме изцяло.
Гари Линекер: Защо реши да прекратиш кариерата си? Стивън Джерард: Има някоколко причини. Знаеш, че този момент наближава. Тялото ти започва да показва накъде отиват нещата. Болките стават по-редовни. Чувстваш се различно на терена и в последните години много често бях недоволен от представянето си, защото знаех, че мога да се справя и по-добре. Това ме разочароваше много, така че сега е точния момент да спра.
ГЛ: Кога точно го реши? СД: През последните 3-4 месеца с екипа на Галакси имах доста травми. Не се чувствах в кондиция. Мачовете ставаха все по-трудни, пътуванията не ми допадаха, таке че по-скоро бе период на узряване. Напоследък често си казвах след двубой: Дне не играх добре. Не исках това да става, така че това е правилния момент да приключа кариерата си.
ГЛ: Ще ти липсва ли играта? СД: На 100%! Аз съм човек, който обича футбола, обичам ежедневната работа и тренировки. Харесва ми да се боря и се насладих на цялото пътешествие през годините. Всяка една минута ми носеше удоволствие, така че футболът ще ми липсва страшно много.
ГЛ: Опиши емоциите, които изпитваш? СД: Малко са объркани. Донякъде съм тъжен, тъй като вече няма да бъда на терена, нито в съблекалнята с момчетата. Няма да излизам повече пред феновете, защото това са моментите, които са най-прекрасни за един играч. В същото време съм горд и щастлив. Постигнах много успехи, които не смятах, че ще имам. Като дете мечтаех да играя за клуба от родния ми град, а това не само че се случи, но и много повече. Така че съм благодарен за всичко преживяно.
ГЛ: Кои е най-хубавия и най-лошия ти момент във футбола? СД: На първо място очевидно е финала в Шампионската лига през 2005. Беше мечта само да бъда замесен в това пътуване, а да спечелим трофея за 5-и в историята на Ливърпул и то след може би най-драматичния финал в историята, бе фантастично. За мен най-хубавото бе, че имах влияние в мача и понесох отговорността като капитан. Имах и големи разочарования, като мачът с Челси ще ме преследва винаги (когато се подхлъзна през 2014-а и Червените изпуснаха титлата). Приех случилото се като истинска катастрофа в живота ми.
ГЛ: Имаш над 100 мача за Англия. Кои са върховете ти? СД: Всеки път, когато сложиш екипа изпитвах особени чувства, които са трудни да бъдат описани. Това също бе мечта, която постигнах, а да запиша повече от 100 мача бе изключително. Иначе резултатите бяха смесени. Записахме 5:1 над Германия, имахме и много разочарования, отпадания с дузпи, а и при Стив Макларън не се класирахме за европейското първенство. Във футбола обаче винаги ще имаш възходи и падения.
ГЛ: Кои са най-силните ти качества, като погледнеш назад към кариерата си? СД: Мисля, че можех да правя от всичко по малко. Не мога да кажа, че бях най-добрият реализатор, но пък понякога вкарвах. Можех да бъда лидер, да отнемам топката в единоборства. Затова си мисля, че наистина владеех всички елементи до някаква степен.
ГЛ: А кои бяха слабостите ти? СД: В първите години от кариерата ми това бе дисциплината и Рафа Бенитес го изтъкна ясно. Често не бях на позицията си, а и трудно контролирах емоциите си. Получавах глупави жълти и червени картони и на няколко пъти подведох съотборниците си. Има неща, които бих направил различно, но пък кой има перфектна кариера?
ГЛ: Какво означава Ливърпул за теб? СД: Светът. Започнах да подкрепям клуба като съвсем малък. Много от роднините ми са фенове на Червените. Има много неща, за които съм благодарен на Ливърпул. Наистина можех да играя и в други отбори и да спечелил повече титли, но се радвам, че останах лоялен към Червените. Единствената ми съжаление е, че не спечелихме титлата от Висшата лига.
ГЛ: Ще се занимаваш ли с треньорство или ще влезеш в телевизионния бизнес? СД: Ще се радвам да направя и двете. Сега съм доволен, че ще работя в ВТ и ще коментирам Шампионската лига и Висшата лига. В бъдеще обаче имам амбиции да бъда мениджър и отново да съм в съблекалнята.
ГЛ: Кои е най-повлиялия ти мениджър, при когото си играл? СД: Би било неуважително да определя някого. Мисля, че от всеки съм взел нещо хубаво и лошо. Рафа Бенитес определено бе най-добрият в тактическо отношение. В крайна сметка обаче най-важното е как ти самият виждаш играта.
ГЛ: Най-добрият играч, с когото си играл? СД: Луис Суарес. Без съмнение. Истински феномен.
ГЛ: Беше ли трудно да вземеш решението да спреш? СД: Да, защото ми се искаше да запиша още няколко мача, а и смятам, че все още съм на едно прилично ниво. Желанието ми е обаче да бъда на топ-ниво и да не подвеждам хората около себе си. Това обаче започна да стана често, така че според мен това е момента да спра.