Два мача за пет дни, и двата завършили 1:1, и двата от висока класа и при свирепа интензивност. Има много причини да вярваме, че Ливърпул върви напред при Юрген Клоп, но това, което със сигурност той направи, е, че накара тима да се забавлява, при това демонстрирайки английски тип футбол.

Когато Клоп пристигна край Мърси и заговори за gegenpressing (висока преса – б.р.), имаше циници, които си подсмихваха и съмняваха в теорията му. По-различна ли е тя от „затварянето на противника“? Отговорът е, че по същество разлика няма. От средата на 60-те насам английските отбори се славят с желанието си да преследват съперника, когато притежава топката, да го пресират. 

Енергия и непреклонност бяха отправните точки на английската игра. В леко различни форми пресирането се разпространи едновременно в Англия, Холандия и СССР. За известно време дори европейският футбол бе разделен на „северен“, който залага на игра с четирима в отбрана и преса, и „южен“, който използва либеро и изчаквателна тактика. Беше настъпило време за промени: налагането на системите с четирима в отбрана след Мондиал 1958 доведе до подобрение в хранителния режим, а спортната наука отвори вратите за по-радикални методи.

Пресирането е заложено в сърцето на успехите на английските отбори в Европа в края на 70-те и началото на 80-те. Характеристиките на отборите от Острова тогава бяха: „по-твърдо, по-бързо, по-силно, по-добре“. След това обаче дойде „Хейзъл“ и без редовен футбол в Европа английските отбори изостанаха много, развивайки чувство за малоценност.
Европа пак стана екзотично и изтънчено място, където другите правят нещата по-добре.

Всяка загуба изглеждаше като потвърждение на тази максима. Загубата на Манчестър Юнайтед с 0:4 от Барселона през 1994-а бе показателна за тенденцията. Декада по-рано такъв погром щеше да бъде обяснен не толкова като английски провал, колкото като отражение на класата на тима на Йохан Кройф. По същото време позитивите от Мондиал 1990 бързо изчезнаха, Англия бе бледа сянка на себе си на Евро 1992 и изобщо не стигна до Мондиал 1994. 

Едва тогава бе признато, че „теорията за играта с дълги топки е отровила английския футбол“. Бе видимо, че липсват млади играчи, които да се чувстват уверено с топка в краката и да могат да подават. Проблемът дойде от факта, че в бързането да се навакса изоставането бяха загърбени изконните ценности на английския футбол. Холандците - които изхвърлиха Англия от Мондиал 1994, а Аякс взе КЕШ през 1995-а – бяха моделът, избран за следване. После Франция ликува през 1998-а и 2000-а и всички се вторачиха в Клерфонтен.

Дойде ред и на Испания с трите поредни спечелени турнира и всички луднаха по „Ла Масия“ – холандският модел с каталунски привкус. След това италианските треньори наводниха Висшата лига: „Сейнт Джордж парк“ се превърна в Коверчано. А сега пътеводната звезда пък е Германия…Разбира се, английският футбол има какво да учи от другите култури, но сега случаят е различен от началото на 90-те. Проблемът е, че Висшата лига отговаря на всеки проблем, като използва богатството си, за да привнася модели отвън

Практика е да купуваш, за да се избавиш от проблема. Никой не се заема с подобряването на наличните ресурси, търси се най-лесния начин – да се купи готов работещ модел. Трябваше да дойде Клоп, за да напомни в какво англичаните са били добри. Gegenpressing – еволюиралата версия на затварянето на противника, донесла успехите през 70-те и 80-те, е това, върху което трябва да се работи в Англия. Самият Клоп никога не е крил, че английският футбол е оформил мисленето му. И мачовете с Тотнъм и Борусия Дортмунд до известна степен напомниха за футбола от 80-те. Тези определения са субективни, но мнозина още се изприщват от виртуозността на Барселона на Пеп Гуардиола и на баскетболния ритъм, в който се развива всяка атака на тимовете му. 

Футболът на Ливърпул от последната седмица - срещу отбори, които обичат пресата – показаха, че може да има класа и при високо темпо. Ако с бързи топки над защитата може да се преодолее пресата, защо не? Ливърпул може да не спечели нито един от двата мача, но имат причини на „Анфилд“ да са доволни. А за английския футбол това бе повод да се припомнят старите ценности, макар и филтрирани от двама германци и един аржентинци. В това няма нищо срамно.

Джонатан УИЛСЪН, GUARDIAN.CO.UK

Превод: "Тема спорт"