Има нещо различно у Юрген Клоп след загубата от Уест Хем. Още докато говореше пред камерите, усмивката му изчезна. Когато му зададоха труден въпрос, той не реагира със сърдечен смях, а с оживени жестикулации. Това бе мениджър, който още се опомняше от изгледаните 90 минути. Първите му думи бяха красноречиви. "Недостатъчно", каза той. "Не е това, което искам да видя, честно казано", добави по-късно. И накрая убийственият удар: "Това е ден, в който трябва да си бесен, а не само разочарован".

Клоп беше касов хит, откакто дойде в Мърсисайд, което се и очакваше. Всяко интервю след мач - по телевизията или в пресата, си струваше да бъде гледано. Думите му преувеличаваха победата и смекчаваха болката от загубата. Този път изобщо не беше същото. Единственото преувеличение бе точно колко бесен е той в момента, единственото смекчаващо обстоятелство бе, че той бе откровен - така брутално откровен толкова скоро след мача. Една прикрита закана, че Клоп няма да изтърпи ново подобно представяне.

Това лице на Клоп малцина фенове на Ливърпул бяха виждали публично. Германецът беше великият вдъхновител, той раздаваше прегръдки, здрави като менгеме, и притежаваше огромен чар пред микрофоните. Това обаче беше лицето на човек, който бе приложил "един сешоар" (терминът за набиването на канчета в съблекалнята от сър Алекс Фъргюсън) на своите футболисти. Още на тъчлинията имаше признаци, че това се задава. Играчи като Кристиан Бентеке, Натаниел Клайн и Лукас Леива бяха тримата, получили свирепата му критика откъм скамейката. Дори когато отборът му вървеше към убедителна победа - рядкост, видяна само на "Етихад" и на "Сейнт Мерис" този сезон, Клоп даваше инструкции и окуражаваше при всеки удар. Играчите в техните интервюта също разказаха за неговите тренировъчни методи. Той въобще не се страхуваше да им каже в кое грешат, единодушни са всички. А през последния месец Клоп имаше много неща да им каже. 

И все пак публично на него обичайно гледаха като на "добрия Клоп". Сега той показа "лошия Клоп". И това трябва да разтревожи играчите му. Клоп може да бъде безмилостен. Малко след като дойде в "Ливърпул", той го призна: "Ако един играч е изпълнен с мотивация, готовност, концентрация и страст, аз не съм строг с него. Посрещам го с отворени обятия и може би му давам последен тласък - заяви той преди първия си мач на "Анфийлд" срещу "Саутхемптън" през октомври. - Но ако един играч не осъзнава професионалната част от живота си, тогава работата с него е донякъде загубено време. Разбира се, аз мога да помогна, ако играчите са много млади, да говоря с тях и дори да им дам един, втори или трети шанс. Но когато те са по-възрастни и вече са имали 5 възможности с други треньори, тогава те са изгубено време. Аз обичам да съм нещо като приятел на играча, но не и най-добрият им приятел".

Посланието е пределно ясно. Той няма да търпи кръшкачи. След загубата на "Ъптън Парк" от Уест Хем той наблегна на цифрите: "Ако се бориш, но не на 100%, то 95% не са достатъчни. Кой иска да гледа 95%?" Със сигурност не и Клоп. Докато продължава да преценява какво има подръка на новата си работа - преценка, която без съмнение ще продължи чак до лятото, че и след него, той иска да вижда пълна всеотдайност от играчите си. Пълно себеотдаване в това, което той иска от тях. Думите му в Източен Лондон бяха думи на човек, осъзнал, че неговите играчи не са му дали това в събота.

Простено е Анди Карол да те надскочи, но не и да бъде по-работоспособен от теб. След загубата в събота в мрежите се появи списък на играчи. С имената на онези, които напуснаха Борусия Дортмунд през първото лято на германеца в клуба от Бундеслигата. Все пак това не бе истинската картина. Футболистите, които бяха продадени - общо деветима, бяха от 2008 г., когато Клоп още е нямал достатъчно време да прецени състава си. Стивън Пиенаар отиде в Евертън, но трансферът му беше вече договорен по време на предишния треньор Томас Дол. 

Нападателят Младен Петрич отиде в Хамбургер като част от взаимноизгодна сделка, трима други вече бяха с изтекли договори, включително Филип Дежен, който премина в Ливърпул. Много по-показателно и уместно е да се посочи какво направи Клоп през следващото лято. След като имаше на разположение цяла година да прецени отбора, разместването на пластовете не бе толкова драматично, колкото можеше да бъде. Бековете Антонио Рукавина и Маркус Бженска нямаха достатъчно мачове и бяха махнати, докато на други двама договорите не бяха подновени.

Далеч по-любопитно обаче се оказа напускането на Александер Фрай по посока Базел. Швейцарският нападател бе голмайсторът на Борусия Дортмунд в Бундеслигата с 12 гола, и един от основните играчи в отбора. Въпреки това Клоп го махна. Халфът Флориан Кринге, записал 29 мача в Бундеслигата през сезона, го последва през изхода и бе даден под наем в "Херта". Което показва, че на Клоп въобще не му пука за онези с високо положение и ранг. Показва също, че той е готов не само да използва играчи, но и да се освобождава от играчи, ако не пасват на това, което иска да постигне. В същото онова лято, официално негово второ в Дортмунд, той помогна да дойдат Матс Хумелс, Лукас Бариос, Свен Бендер и Кевин Гроскройц. Спокойно може да се каже, че всички те бяха показателен знак какво точно Клоп е преценил, че трябва да бъде поправено. 

В момента любимото развлечение около "Анфийлд" е да се гадае. Като се използва историята, да се предполага какъв ще бъде следващият ход на Клоп. Всъщност няма точна прогноза как неговите действия в Дортмунд биха се отразили на Ливърпул. Засега неговите думи са най-ясният признак. Той иска да накара отбора си да работи и уверява, че няма да са необходими нови подкрепления през януари. Може би, но в крайна сметка такива вероятно ще са нужни. Клоп е безмилостен. Убиец с усмивка. И щом веднъж той престане да се усмихва, отборът трябва да приеме това като предупредителен изстрел.

Крисчън Уолш ,"Ливърпул Ехо"

Превод на вестник "7 дни спорт"