С небрежните си коментари и поведение само в рамките на месец Юрген Клоп спечели сърцата на феновете на Ливърпул. Именно новият германски мениджър е човекът, който трябва да вдигне клуба на крака. Това обаче може да се окаже далеч по-сложна задача от очакваното. Защото очакванията на "Анфийлд" са огромни.

Юрген Клоп тича ту наляво, ту надясно. Напада четвъртия рефер от възможно най-близка дистанция, а след това си сяда на пейката. Секунди по-късно обаче той пак се затичва наляво и надясно, след което пак скача на четвъртия рефер. Протестира още, след което с усмивка пак се връща на пейката. Така беше в целия съботен следобед, в който 48-годишният спец не спря да се движи в треньорската си зона. 

Това беше денят, в който "червените" от Мърсисайд губеха с 0:1 от Челси на "Стамфорд Бридж" и в крайна сметка победиха с 3:1. А Клоп гледаше как на смелия и дебеловрат футболен войник Джеймс Милнър за пореден път топката му отскочи от краката. "Мисля си, че тогава Клоп е разбрал в какво се е забъркал", каза след това репортер на "Сън" и се подсмихна на журналистическата трибуна.

3 седмици по-рано на представянето му на "Анфийлд" германецът изглеждаше горд. Още по-горди бяха хората в Ливърпул, защото ангажираха треньор, който залага на светкавично темпо и непрекъсната битка, хеви метъл футбол както той самият го нарича. 35 000 души проследиха пристигането му на живо в интернет, а фактът, че от клуба го настаниха в бутиков хотел на Хоуп Стрийт (б.р., Улицата на надеждата), бе приет като нещо символично. А местната легенда Стив Макманамън набързо отсече: "Отборът няма лидер и затова звездата трябва да е Клоп!"

Положителното му представяне на първата му пресконференция, на която се обяви шармантно за Нормалния, засили още повече истерията около него. И набързо показа, че освен да дава надежди, може и да продава. А само в рамките на часове американските собственици на клуба задействаха мърчъндайзинг машината си и на пазара се появиха цяла камара продукти с логото The Normal One. 

"Не съм магьосник, но ще се опитам да превърна във вярващи тези, които се съмняват", каза Юрген. Каза го, защото явно е разбрал каква е мисията му в английския град, в който след 25 г. без шампионска титла копнежът за спортен успех е по-голям от където и да е другаде. Местните медии и продавачи на фенски артикули пък побързаха да го обявят за краля на "Коп", южния сектор на "Анфийлд", който се е превърнал в синоним на целия клуб.

"С Клоп отново е интересно. Той е голяма личност, а 1000-мегаватовата му усмивка е шлагер", казва Марк Лоурънсън. Лоуро, както му викат феновете, беше част от Ливърпул през 80-те години, когато отборът бе известен просто като Червената машина и непрестанно печелеше трофеи. Сега той е коментатор на Би Би Си и клубната телевизия FCTV. И му личи, че е очарован от германеца. Предшественикът му Брендън Роджърс беше непретенциозен северноирландец, който обичаше да занимава хората с баналности и не можа да изведе клуба от среднячеството. Въпреки че в последните 3 сезона за нови играчи бяха инвестирани 400 млн. евро. И накрая "червените" играеха изнервящо бавно под неговото ръководство.

При Клоп обаче такива неща не може да стават и Милнър го разбра още в онзи мач с Челси, когато новият му мениджър го скастри на няколко пъти, че превключва прекалено бавно от атака в защита и обратното. Кралят на "Коп" вече беше обявил пред скептичните англичани, че и срещу по-силни отбори може да се печели, ако се разчита на темпо, раздаване и хитра тактика.

А вярата в Англия е, че в напомпаната с милиарди от тв права Висша лига силата е в парите. Ливърпул със своя малък и застарял стадион и консервативните си инвеститори от Бостън (б.р., Fenway Sports Group) би трябвало да има малко средства за съпротива на фона на конкуренцията - Челси, Арсенал, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед. И разбиранията са, че мърсисайдци не би трябвало да са в състояние да се намесят в битката за зона Шампионска лига.

От Ливърпул обаче от години изкупуват малките викториански къщички от работническия квартал около "Анфийлд", за да имат пространство да го разширят в удобен момент. И през 2017 г. налице ще бъде новата централна трибуна, с която капацитетът на стадиона ще нарасне от 45 275 до 54 000 души. Много малко са обитателите на квартала, които все още удържат натиска и не продават. Макар че само няколко километра по на юг, в един от най-нерентабилните райони на целия ЕС, общината продава западнали къщи на цена от 1 паунд!

"Ливърпул е великан като футболна марка, но ако го погледнеш отблизо, изглежда сравнително малък", казва кореспондентът на "Индипендънт" Саймън Хюз. Той е написал 2 книги за възхода и падението на клуба, които си заслужава да се прочетат. Даже и в най-славните му времена клубът е ръководен като "будка за вестници на ъгъла".

Хюз казва още, че на Ливърпул са му липсвали "капитали и визия", за да се възползва от бума на спорта на Острова. "С успехите си Ливърпул бе символ на съпротивата на един бунтовнически град, който бе системно ощетяван икономически по време на управлението на Маргарет Тачър", убеден е Хюз. Тачър затваря цехове и част от пристанището, където са се изхранвали 450 хил. жители, а така и клубът се сблъсква с проблеми да запази специалния си статут. 

Когато след големите трагедии на "Хейзъл" (1985 г.) и на "Хилзбъро" (1989 г.) и в Англия са премахнати трибуните за правостоящи, омразните съперници от Манчестър и Лондон константно модернизират стадионите си. А Ливърпул остава затворен в собствения си мит. Разликата между очаквания и реалности пък са толкова различни, че една камара треньори рано или късно бяха "изядени под напора на напрежението от очакванията", обобщава Хюз.

Въпреки това Клоп бе посрещнат радушно в първия си домакински мач на "Анфийлд" с банери от рода на "Клоп - моят приятел и моят герой". Мачът тогава завърши разочароващо - 1:1 срещу руския Рубин. А един репортер на "Сън" обобщи пред журналистите: "От едно лай*о няма как да шлифоваш диамант!" 

3 дни по-късно последва ново домакинско 1:1 - срещу Саутхемптън, третото равенство поред за Клоп. Тогава пропастта между очакванията и реалността стана още по-голяма, а тонът срещу него загрубя. "Досега изобщо не е раздвижил нещата", подчерта Хари Реднап, виден представител на старата английска треньорска школа, която смята за малко съмнителни новите модерни разбирания за преса и контрапреса. "Вместо хеви метъл футбол отборът все едно е съставен от хористи", добави дългогодишният защитник на Ливърпул Джейми Карагър. 

В деня преди мача с Челси обаче Клоп отново беше усмихнат и се смееше даже на въпроси, които никак не са смешни. И пак впечатли с лежерното си поведение, макар че англичаните са много напред по отношение на хумора. 

"Всичко е добре, голям кеф, запознах се с прекрасни хора, клубът е невероятен, работата е прекрасна открехна англичаните Клоп. - От там нататък всичко е здраво бачкане. Трябва да се развием, а за това е нужно време. Наясно сме обаче, че и в това време трябва да печелим точки."

Като мениджър на Ливърпул той отговаря за всичко в спортен план, въвлечен е и в плановете за новата трибуна. "Това е голяма крачка за мен - не крие той. - Градът също има прекрасни местенца, но все още не съм имал време да ги разгледам. Много е яко да си мениджър на Ливърпул. Не съм си и помислял, че ще бъде така. Но преди Майнц и Борусия Дортмунд беше същото."

Нека да се върнем пак към победата с 3:1 срещу Челси. След нея репортер побърза да пита Клоп дали с оглед на показаното отборът е в състояние да се бори и за титлата. "Луд ли си - отряза го Клоп. - Първоначално си помислих, че не съм разбрал въпроса. Тук съм само от 3 седмици. А предишната победа на отбора при гостуване е била, докато бях във ваканция!" 

Малко след това Клоп пак говори пред медиите, вече в тунела на "Стамфорд Бридж". Там пък го питаха как ще пазарува Ливърпул през януари и какви са шансовете на отбора да се класира за Шампионската лига. "Не мога да повярвам, че тук сте толкова нетърпеливи", изсъска той. В това време покрай него мина съдията Марк Клатенбърг и Юрген потърси съюзник в негово лице. "Тези искат да знаят дали ще станем четвърти", оплака му се ухилен Клоп. А Клатенбърг веднага му отвърна: "Добре дошъл в Англия." В тази Англия, в която пропастта между очакванията и реалностите е огромна...

Рафаел Хьонигщайн, превод на вестник "7 дни спорт"