Малко след като пое Ливърпул, Юрген Клоп бе запитан от чуждестранен журналист дали идва в английския футбол, за да поправи неговите недостатъци. Които породи картини на германския месия, раздаващ евтини билети и сервирайки безплатна бира след поредната победа.
В неделя Клоп загуби футболен мач, но после той посочи един елемент от фенската култура, абсолютно непозната за него. Още след като ударът с глава на Скот Дан се озова в мрежата и изведе Кристъл Палас напред 2:1 на "Анфийлд", много привърженици на Ливърпул започнаха да се изнизват от стадиона.
Изумен от това, което става около него, мениджърът на Ливърпул моментално обърна гръб към терена където мачът вървеше, и изгледа бягството, като видът му издаваше неговото объркване. Впоследствие Клоп обясни своите чувства, като отбеляза, че напусналите рано стадиона фенове са го накарали да се почувства "доста самотен", и то при условие че оставаха още 12 минути, включително и добавеното време.
И ако това бе критика към феновете на Ливърпул, то последвалото леко отмятане на Клоп му позволи да не превръща темата в пряка конфронтация с публиката. "Аз не искам да се карам - каза той. - Ние сме отговорни да направим така, че никой да не напуска стадиона дори минута преди последния съдийски сигнал, защото всичко може да се случи".
Като премести акцента върху своите играчи, Клоп бързо успокои положението, макар че може би не трябваше да го прави. Защото в крайна сметка някой човек с власт в Ливърпул трябваше да зададе въпроса, който постоянно задават с ироничните си скандирания противниковите фенове: "Къде е вашата прочута атмосфера?"
Европейският футболен фолклор може да твърди, че "Анфийлд" е истински котел от страсти, домът на 12-я играч, където феновете поддържат своя отбор дори когато всичко вече е загубено. Само че обстановката на мач продължава да опровергава тази репутация.
Ако трябва да сме честни, ранното тръгване е също такава част от същността на "Анфийлд", както и химна You'll never walk alone. Това става от десетилетия, като тръгващите си рано фенове имат различни причини, като се започне от ранното настаняване в местните кръчми, преди там да стане пренаселено, за да се избяга от претъпканите паркинги, преди да станат прекалено оживени, и да се излезе в тунела на Мърси или шосе №62 преди пътищата, водещи до тях, да бъдат блокирани от трафика.
Някои напускат преди последния съдийски сигнал просто по навик. И това става на "Анфийлд", а и на стадионите в цялата страна, от много време. Но за Клоп това е истинска анатема, пълно объркване, което идва от културата в Борусия Дортмунд, където привържениците и отборът са едно цяло.
И точно тук идеята, че той е идеалният човек за Ливърпул, издиша. Ливърпул не е английската версия на Борусия Дортмунд. Би могъл да бъде, ако сред коридорите на властта на "Анфийлд" и в Бостън имаше такава воля. Но нея я няма и това означава, че Клоп играе ролята на диригент, който няма оркестър.
Ливърпул, клубът, който е втори в страната по най-скъпи "евтини" билети за мач, губи от поглед своята идентичност, която го превърна в това, което е. Само че досега най-доброто предложение на основния акционер - Джон Хенри, как да бъде разрешен проблемът, бе да се организира излъчване на мачовете като гост пред местните ученици. По същото време, докато върви работата по изграждането на новия сектор с над 4000 корпоративни места, би било лесно да се твърди, че Хенри не разбира проблема, макар че идеята му е родена от добри намерения.
Обратното може да се каже за избора на Хенри и неговата "Фенуей Спортс Груп" за Клоп като наследник на Брендън Роджърс. Едно блестящо и вдъхновено решение, което доведе на "Анфийлд" един от най-тачените треньори в световния футбол. Както сър Алекс Фъргюсън процеди през стиснатите си зъби, които вероятно се нуждаеха от пломби впоследствие, Клоп има потенциала да възкреси Ливърпул и умението да го превърне в сила, с която отново всички да се съобразяват. Но той не може да го направи сам.
Нереално е клубът да съумее да спре традиционното ранно напускане, но все пак може да предложи идеи, чрез които феновете да поддържат отбора си, докато са на стадиона. Клоп може би беше прекалено учтив и уважителен към своите нови работодатели, за да им посочи пътя, но много от решенията за кризата в идентичността на Ливърпул могат да бъдат открити в Германия. Мястото, където фен културата е сред главните приоритети на клубовете, които отчитат нейната важност за техните цели.
Тони Барет, вестник "Таймс" Превод на вестник "7 дни спорт"