Легендата на Ливърпул Стивън Джерард даде дълго и откровено интервю за The Guardian, след тренировката си с Лос Анжелис Галакси в един горещ следобед.
След 710 мача за Ливърпул, и още 114 за Англия, Джерард вече е на друга фаза в живота си. "Тук е много по-спокойно. Няма такова напрежение. Хората идват да разпуснат със семейството си, като на празник. Висшата лига на Англия е агресивна. В Англия, усещаш напрежението да се спуска към теб от трибуните. Всеки ден трябва да впечатляваш треньора си, всеки мач да впечатляваш маса хора. И след 17 години в тази мелница, Америка е приятна промяна," обяснява Стиви Джи.
"Гледам всеки мач на Ливърпул, и ми се иска пак да съм на 25, да съм капитан, и да ги извеждам пред нашите фенове. Обожавам Висшата лига и Шампионската лига. Имаме най-доброто първенство в света, така че е нормално да ми липсва, особено когато цял живот си играл за родния си клуб," добавя Джерард.
"Хората вече забелязват колко съм се променил, откакто съм в Лос Анжелис. За първи път съпругата ми Алекс и дъщерите ни ме виждат спокоен, и да не съм под напрежение. Изненадани са, каквото и да поискат от мен, аз съм на линия. В Англия дори да искаме да ги заведем на басейн или на площадката, трябва да внимаваме. Тук съм никой. Перфектно за мен. Чувствам се по-лек," разказва още той.
"Първата ни вечеря с Алекс в Малибу... трябваше да я видите. Ким Кардашиян и Кание Уест бяха на съседната маса. Алекс ги зяпаше през цялото време, все едно седяха там Марадона или Пеле. Аз съм фен на Кание, но не се отнасям така. Знам, че хората се нуждаят от личното си пространство," продължава с откровенията Джерард.
Той разказва и за опитите на Челси да го привлече преди години: "Баща ми ме попита дали няколко трофея повече биха имали същото значение, ако не ги спечеля с екипа на Ливърпул. Ими каза - "Не си тръгвай. Не напускай клуба, който обичаш." И не съжалявам."
"Слушам как футболисти говорят за имиджови права, но за мен е гнусно да караш своя клуб да ти плаща. Те ти плащат и без това добре, а ти работиш за тях. Може би е различно, ако си Меси или Роналдо," казва още полузащитникът.
Джерард признава, че съперникът, срещу който винаги е бил най-мотивиран, е бил Манчестър Юнайтед.
Загубената титла през 2014-та пък е най-тежкият момент в кариерата му: "В края на мача с Челси исках да потъна в земята. Когато напуснах "Анфийлд", бях седнал отзад, разплаках се. Това бе смаза. Все едно някой бе починал. Знаех, че в този момент сме загубили титлата. Феновете пееха You'll never walk alone, но в колата се чувствах много самотен. Никаква надежда. Все едно бях тръгнал да се самоубивам. Естествено, никога не съм мислил за самоубийство. Просто така си мисля, че се чувстват хората, които си го мислят. Просто заведох Алекс за два дни в Монако и премина всичко."
Джерард признава, че е имал разговори и със спортен психолог по темата, и това много му е помогнало, както в тази ситуация, така и с всичките му контузии.
Интервюто на Стивън Джерард приключва с наблюденията му около американското футболно първенство - "фантастична и развиваща се лига".