Амрабат е перфектният халф за Висшата лига

Когато Софиян Амрабат беше дете, той тръгваше на училище в родния си град Хаузен (в Северна Нидерландия) в осем сутринта и се прибираше от тренировки в академията на Утрехт в осем вечерта. Както казва: „Това бяха тежки дни“. Но мароканецът никога не е смятал такъв изтощителен график за несправедлив. Що се отнася до него, това беше напълно необходима жертва.

Всъщност всеки ден преди да хване автобуса от Утрехт, той се взираше в стадиона „Галгенвард“ и си припомняше за какво се труди: „Бях уморен, но знаех защо го правя. Исках да постигна мечтата си. Още като дете бях наясно, че трябва да работя много усилено“. А неговата мечта на 27 години го отведе в Манчестър Юнайтед, след като в последния ден на трансферния прозорец червените дяволи го взеха от Фиорентина.

Футболът е начин на живот

Мароканският национал признава, че не е имал много приятели, докато е растял. Причината е решимостта му да реализира своята мечта, а сега определено не може да се нарече човек, който се поддава на капаните на славата. „Всеки харесва хубавия живот. Но единственият ми интерес е футболът. Работя всеки ден за себе си, за кариерата си, за да помогна на отбора си и на клуба. Футболът за мен е начин на живот. Връщам се у дома след тренировка или мач, възстановявам се и се храня правилно. Всеки ден изцеждам максимума от тялото си, но за мен е лесно да правя жертви, защото знам какво искам и към какво се целя“, казва дефанзивният халф. А това, което Амрабат искаше след миналогодишното световно първенство в Катар, беше да играе за някой от най-големите клубове в Европа. Той си заслужи тази възможност.

Най-добрият халф на Мондиал 2022

Амрабат беше изключителен в Катар, движещата сила зад историческото постижение на Мароко, който стигна до 1/2-финалите. Не случайно 27-годишният футболист бе избран и за най-добър полузащитник на турнира. Разположен пред четиримата защитници, Софиян доказа, че е истинска стена, която отблъсква всяка атака на съперниците. Нито един играч на Мондиал 2022 не спечели топката повече пъти от него – 57.

А Мароко се изправи срещу изключително качествени опоненти в Катар. Тимът запази сухи мрежи срещу Хърватска, Испания и Португалия. При шокиращата победа над мореплавателите на Кристиано Роналдо Амрабат беше във вихъра си – отнемаше топката, преминаваше съперници с лекота, след което хвърляше перфектни пасове към Ашраф Хакими и Хаким Зиеш.

Неговото представяне срещу Испания обаче беше още по-героично, защото той почти не беше спал предната нощ. Беше буден до 03:00 часа след полунощ, за да лекува травмата си в гърба. В крайна сметка Софиян беше принуден да вземе болкоуспокояваща инжекция, но въпреки това изигра всички 120 минути за успеха над Испания след изпълнение на дузпи на 1/8-финалите.

„Обикновено не съм емоционален, но ми беше адски трудно. Имаше много съмнения дали ще съм способен да играя. Но нямаше как да изоставя съотборниците си и моята страна“, каза просълзеният Амрабат след мача.

Проваленият трансфер в Барса

Такава комбинация от качество и героизъм нямаше как да остане незабелязана от големите клубове и агентът на Амрабат започна да получава куп обаждания още преди Мондиал 2022 да приключи. Трансфер през януари изглеждаше неизбежен, като заинтересовани бяха Ливърпул, Тотнъм, Атлетико Мадрид и Барселона. Каталунците настояваха най-силно, а Софиян беше влюбен в идеята да се премести на „Ноу Камп“. Закъсалият с пари Барса обаче предложи на Фиорентина само сделка за наем с опция за закупуване. А това означаваше, че Амрабат ще остане на „Артемио Франки“.

Халфът не прие никак добре пропадането на този трансфер, а треньорът на виолетовите Винченцо Италиано призна, че „Софиян е разтърсен от случилото се“. В крайна сметка той се извини за действията си и бе върнат в състава на Фиорентина с отворени обятия. Но по време на първите му няколко мача след затварянето на трансферния прозорец ясно се видя, че той не е перфектен от психическа гледна точка. Едва към края на сезона Амрабат отново започна да прилича на себе си, играейки ключова роля за рейда на виолетовите до финала в Лигата на конференциите.

Събиране с Тен Хаг на „Олд Трафорд“

Сърцераздирателният характер на незаслужената загуба от Уест Хем в Прага съсипа Амрабат, който незабавно написа в социалните мрежи, че благодари на феновете за тяхната подкрепа. Това се усещаше като писмо за довиждане. Беше ясно, че той все още иска да напусне, и то не за който и да е клуб. Брат му Нордин заяви пред ESPN: „Той иска да стигне върха. Няма да размени Италия за средняк от Висшата лига. В Барселона Софиян е високо в списъка, но знаете финансовото състояние на каталунците“.

Наистина на „Ноу Камп“ нищо не се беше променило от икономическа гледна точка, поради което блаугранас взеха Ориол Ромеу от Жирона. Така Манчестър Юнайтед се очерта като най-вероятната дестинация на Амрабат, не на последно място защото той беше играл под ръководството на Ерик тен Хаг в Утрехт. Трансферът беше оформен в самия край на прозореца, но червените дяволи от дълго време преговаряха с Фиорентина. Само икономическите ограничения на Юнайтед попречиха на клуба да сключи тази сделка по-рано. Те дори можеха да го вземат за постоянно, но за целта трябваше Хари Магуайър да бъде продаден, а той отказа. Но по-добре късно, отколкото никога. Защото това е играч, който може да помогне много на 20-кратните шампиони на Англия.

Харесва напрежението

Както доказа на Мондиал 2022, Амрабат може да бъде сила на природата при подходящите условия. След като се присъедини към Фиорентина, той дълго време се бореше да играе със същата ярост и ефикасност, както във Верона. Главно защото понякога беше натоварен с твърде много отговорности, особено от гледна точка на плеймейкъра. Но когато е оставен да се съсредоточи почти изцяло върху спечелването и разпределянето на топката възможно най-бързо и просто, Амрабат е ненадминат.

Ето защо е лесно да си представим как мароканецът ще процъфти в Юнайтед, като се имат предвид качествата и характеристиките на играчите, които ще бъдат поставени до него. Както и темпото и физиката на Висшата лига. Всъщност той трябва да се наслаждава на подобна интензивна и често враждебна среда. Това е футболист, който признава, че мрази да играе на празни стадиони, защото не успява да се храни с враждебността на феновете на съперника.

„Харесвам напрежението. Обичам, когато привържениците ме освиркват“, споделя Амрабат. И може би именно заради това той толкова отчаяно искаше да се премести в топотбор. В този смисъл Юнайтед не можеше да привлече по-мотивиран играч. Софиян не чакаше тази възможност от края на Мондиал 2022, а още от онези „тежки дни“ в Нидерландия като дете. Упоритата работа отново се отплати, а още една мечта е реализирана.

Марк Дойл, Goal.com, превод на в-к "Тема спорт"