Кое е общото между Кристиано Роналдо, Яя Туре и едно обикновено 4-годишно дете? Всички трябва да са на детска градина, но първите двама ги няма там. А ако им предложат торта, кой от тях все пак ще отиде? Яя Туре? Не и ако не му честитят рождения ден в социалните мрежи. Кристиано би отишъл, за да... замери с нея Ерик тен Хаг в лицето.

Примерът с африканеца на пръв поглед няма нищо общо с интервюто на Роналдо, в което Кристиано мина с огнехвъргачката цял "червен" Манчестър. Но преди години Яя стори нещо подобно със "синята" част на града, макар да е много далеч от статута, качествата и влиянието на португалеца.

Туре се беше обидил публично, че от Манчестър Сити не са му честитили рождения ден и го играеше "ощипана мома", но месеци по-късно си намери майстора в лицето на Пеп Гуардиола. Последният го изгони от Барселона, а после и от Сити, където легендата на Кот Д'Ивоар беше нещо като емблема на един клуб, който по онова време имаше физиономия на симпатичен неудачник с тлъст портфейл.

Има една съществена разлика - поискалият прошка Яя общуваше със света предимно чрез агента си Селюк, докато Роналдо действа лице в лице, макар да прави неприлични (навярно и неосъзнати) фигури с двете си ръце точно пред себе си, докато излива душата си пред журналиста и фен на Арсенал Пиърс Морган. Впрочем това бяха най-силните 90 минути на Роналдо този сезон.

 

Извадката от интервюто на Роналдо е изключително силна и не може да му се отрече, че умее да създава трусове. И то насред "Олд Трафорд", където е жива легенда и където влияние все още има сър Алекс Фъргюсън. Неговият футболен баща. И точно този момент за мен беше огромната изненада. Защото с това интервю Роналдо се изплю в лицето на своя футболен създател.

В своята автобиография Фърги има един вечен цитат за играча и клуба - как първият трябва да бъде разкаран, ако си помисли, че е нещо повече от клуба. Нещо, което в момента прави Роналдо с това интервю. Защото то срива целия Манчестър Юнайтед из основи. Един клатушкащ се от години клуб, който няма ясна управленска визия, няма установен ред и план за спортен успех. Наливат се някакви милиони от пусто в празно и ако беше в други географски ширини, навярно щяхме да се съмняваме, че това е една "пералня". Защото нека си го кажем - от напускането на Фъргюсън "червените дяволи" са една трагикомедия.

Белгийската писателка Амели Нотомб има роман, който се казва "Да убиеш бащата" и в него по интересен начин са описани едни от най-динамичните и трудно разгадаеми от жените отношения в човешката история - тези между баща и син. В романа загубило пътя си момче среща двойка, която влиза в ролята на негови родители, но то развива едипов комплекс и ги съсипва, като не пропуска да прави секс с майката.

В случая с Кристиано Роналдо неговата "майка" в света на големия футбол е Манчестър Юнайтед, защото именно там неговият футболен баща го "пося" за зелените ливади на божествените факири, за които се съмняваме, че са заченати по обичайния начин. С гръм и трясък обаче петкратният носител на Златната топка обезчести клуба, който го изстреля в орбитата на необикновените, а "татко" Фърги беше убит с най-опасните куршуми, които нямат изваждане - тези на словото. Защото сега пред славния шотландец има два пътя - да признае, че любимото му футболно отроче Кристиано е за гонене, или да изгори всяка една бройка на своята автобиография. В която ни обяснява, че няма играч, който е по-голям от клуба...

Парадоксът е, че в момента пъпчивият допреди петнайсетина години Роналдо наистина е по-голям от сриналата се футболна империя Манчестър Юнайтед (154 млн. последователи срещу 75 млн. последователи във Фейсбук например). Преди петнайсетина години "червените дяволи" не само отговаряха на прякора си, те бяха нещо повече от това. Фърги не беше само велик мениджър, той беше като римски император. А Кристиано още не беше Роналдо, а просто един много талантлив работяга, който трудно би свалил мадама, ако разчита на любовта от пръв поглед. В този ред на мисли беше много ниско ибериецът да нарича бившия си съотборник Уейн Руни "грозен".

В стилистиката на закоравял балкански алкохолик Кристиано уверява, че не уважава мениджъра си тен Хаг, защото не получавал уважение от него. А кой не искаше да влезе като резерва срещу Тотнъм (вижте ВИДЕО с размахването на пръста) и напусна стадиона? Ако ние с вас днес решим без причина (освен някакво криворазбрано наранено Его) да не ходим на работа, утре дали ще имаме такава? 

Тезата на Роналдо за липсата на развитие в базата, кухнята и инфраструктурата също не е издържана. Байерн Мюнхен например не сменя кадрите си в кухнята и очевидно отлично умее да "сготвя" противниците си. Тотнъм пък има галактическа база, в чиито тоалетни би се щракнала и Ким Кардашиян, но в прашната и постна витрина на "шпорите" последният трофей (техният единствен за последните 31 сезона) е от годината с Бербатов - 2008. Година, в която CR7 още виждаше красивото у Руни и нямаше представа, че един ден няма да го уважават в "Театъра на мечтите".

За доказан професионалист като Роналдо това поведение е изключително непрофесионално, защото двамата с тен Хаг не са приятели, нито гаджета, а по някакви очевидно независещи от тях причини трябва да работят заедно. И добрият професионалист просто работи. И си мълчи. И не дава интервюта точно след старта на клубната пауза преди световното в Катар. Защото така не се прави. Взривяваш моста и бягаш, без предупреждение. Нали обичаш този клуб? Нали ти пука за Манчестър Юнайтед и феновете му? За Фърги, на когото докара сърцебиене и неспокойни старини? Защо тогава предизвика катаклизъм с готовност да избягаш през задния вход още през януари?

 

Никога не съм бил от големите почитатели на Алекс Фъргюсън заради смазващите психотрикове, с които той "работеше" лабилните рефери на Острова, но днес ми е жал за него. Когато в последния ден на тази година Фърги чукне 81, едва ли ще получи обаждане "Здрасти, шефе" от гузния, но видимо арогантен Роналдо, който още не е честитил на Карим Бензема (по думи на французина) спечелената Златна топка (двамата бяха съотборници в Реал Мадрид в продължение на 9 години).

Осквернената "майка" Манчестър Юнайтед рано или късно ще намери пътя си, дори да е след десетилетия, защото за хубаво или за лошо във футбола има цикличност. И защото е марка. Но Фърги (да е жив и здрав още дълго време) е към края на земния си път и не заслужаваше да бъде "убит" по този брутален начин точно от любимия си футболен "син". На "Олд Трафорд" сър Алекс имаше Брус, Робсън, Инс, Палистър, Ъруин, Кантона, Гигс, Скоулс, Бекъм, Невил, Кийн, Шмайхел, Руни, Рио и Неманя, но е публична тайна, че неговият най-голям любимец беше Кристиано. 

Когато четвърт век си градил, развивал и защитавал със зъби и нокти футболната си империя, няма по-тъжен край от това тя да бъде срината най-вече морално от любимото ти същество в професията. Да, дори с Глейзър като собственик изпадналият в летаргия Манчестър Юнайтед още има някаква тежест и свой блясък, но тази марка беше опетнена по най-долния и грозен начин от една от най-големите си легенди. Кристиано е велик футболист, но опозорявайки "майката", той завинаги уби "бащата", защото в края на краищата дори сред палат от трофеи най-големият успех за един баща е неговият син. А "синът" на Фърги се оказа предател за философията, за любовта, за идеала му. Кристиано показа и доказа защо масово по света отдавна завършилите училище и гледали истински некомерсиален футбол преди ерата на ФФП и VAR наричат Феномена от Бразилия "Истинския Роналдо"...

 

Друми Георгиев, Gol.bg