Ман Юнайтед, добре дошъл в модерния футбол

След края на този напрегнат и вълнуващ мач Греъм Потър и Ерик тен Хаг стояха до тъчлинията, обмисляйки това равенство 1:1. Те изглеждаха изцедени от преживяването. Беше мач на хитрости и контра хитрости, планове, които впоследствие бяха прекроени.

Това бяха двама мениджъри, които се опитваха да контролират пространството на терена с пространството в главите си. Но в крайна сметка футболът е контактен спорт, игра на милиметрите и слабостите, на това кой може да спечели борбата и кой може да събере смелостта, когато всичко е заложено на карта.

През годините е имало много по-вълнуващи сблъсъци между Челси и Манчестър Юнайтед. Но може би никога двубой, който да се чувства толкова много като интелектуално упражнение. Докато Потър и Тен Хаг си разменяха удари на тъчлинията, футболистите ни предложиха непрестанна и завладяваща битка за надмощие, в която и двата отбора вероятно получиха това, което заслужаваха.

Може би имаше известна ирония, че късната резерва Скот Мактомини беше този, който подари дузпата на Челси, реализирана от Жоржиньо в 87-ата минута за 1:0. А Каземиро беше този, който измъкна шотландеца от блатото със страхотен удар с глава в 94-ата. Това е бързо променящ се отбор на Юнайтед и никъде преходът не е по-драматичен и забележим, отколкото в средата на терена.

Без съмнение Мактомини все още ще има роля през следващите месеци, а брилянтното представяне на Фред срещу Тотнъм в средата на миналата седмица беше допълнително доказателство за личната му еволюция. Но ерата на „МакФред“ вече е в миналото.

Каземиро, Кристиан Ериксен и Бруно Фернандес. За първи път от дните на Пол Скоулс и Майкъл Карик това е полузащита на Юнайтед, която с удоволствие бихте гледали. И когато тя работи, всичко останало за отбора също изглежда по-добре. Крайните защитници имат сигурността да се включват напред. Атакуващата тройка може да прави рейдове, знаейки, че пасът ще дойде.

Давид де Хеа има повече опции. Центърът се превръща в място, където червените дяволи искат да насочват топката, а не както се случваше през последното десетилетие, двигател за грешни отигравания.

Това е промяна както в културата, така и в персонала. На „Стамфорд Бридж“ Юнайтед имаше притежание 53%, но по-важни бяха амбицията и спокойствието при владението. За отправка вземете момента, в който Каземиро под натиск пое топката близо до собствената врата, обърна се и прати перфектен пас над главата на Стърлинг и на пътя на Диого Далот, за да се стартира атака. Можете ли да си представите Мактомини, Матич или Фелайни дори да пробва подобно подаване, камо ли да го направи?

Ами епизодът, в който Ериксен измъкна топката от Лофтъс-Чийк високо по терена, Каземиро пое, Фернандес се втурна напред и за секунда тримата се изстреляха в тандем, като малък триъгълник със скорост на светлината, създал шанс за Рашфорд, но Арисабалага спаси. Логично още през първото полувреме Греъм Потър трябваше да действа и пусна трети човек в средата на терена.

Това 4-3-3 доведе до най-добрия период на Челси в срещата. На тъчлинията Тен Хаг се намръщи пред своята миниатюрна тактически дъска и започна задълбочен разговор с асистента си, планирайки своя отговор.

И в началото на втората част той дойде – Юнайтед пусна четвърти вътрешен халф в лицето на Фред. За кратко бяхме изправени пред зашеметяващата перспектива Тен Хаг и Потър просто да поставят по десет полузащитници на терена и да се получи едно истинско меле в централния кръг, докато двамата вратари лениво наблюдават отдалеч.

Не беше точно така, но ефектът беше до голяма степен подобен. В продължение на половин час двата отбора продължиха да си разменят удари, обнадеждаващи центрирания, контраатаки и накрая дойдоха два гола. И дори на фона на късната драма беше ясно, че отборът на Тен Хаг все още се развива, все още тренира инстинктите си, все още не е завършена статия.

Но Юнайтед най-накрая има добър треньор, дефиниран стил на игра, балансирано изграждане, смесица от младост и опит и най-вече функционална полузащита. Добре дошъл в модерния футбол, Манчестър Юнайтед. Очаквахме те от дълго време.

Джонатан Лю, Guardian. Превод "Тема:Спорт"